Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 151 от 29.01.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1749/2023
Вид
Решение № 151
Подписан
29.01.2024
В сила
19.02.2024
Състав
Стою Христов Згуров

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.299 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.309 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. София, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20231100901749 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените от „К. – Б.“ ЕООД, ЕИК ******* срещу „Л.“ АД, ЕИК *******, обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.124, ал.1 ГПК, относно прогласяването по отношение на ответното дружество, на нищожността на клаузите на чл.2.3, буква (с) и буква (d) от Договор за бизнес кредит с клиентски номер 6763/15.09.2020 год. и на чл.2.3, буква (с) и буква (d) от Договор за бизнес кредит с клиентски номер 6763/01.06.2021 год., сключени между страните, поради противоречието им с добрите нрави, както и относно признаването за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи поради нищожността на неустоечните клаузи сумата от 41 610.02 евро – наказателна лихва (неустойка) по договор за бизнес кредит с клиентски номер 6763/15.09.2020 год. и сумата от 25 149.02 евро – наказателна лихва (неустойка) по договор за бизнес кредит с клиентски номер 6763/01.06.2021 год., сключени между страните.

Претендираните от ищеца права се основават на твърденията му изложени в исковата молба и допълнителната искова молба, че между него и ответното дружество са били сключени Договор за бизнес кредит с клиентски номер 6763/15.09.2020 год. и Договор за бизнес кредит с клиентски номер 6763/01.06.2021 год., във връзка с които от него се претендират вземания за наказателни лихви имащи характера на неустойки въз основа на клаузи от договорите, които са нищожни поради противоречието им с добрите нрави, изразяващо се в тяхната прекомерност спрямо размера на кредитите, и предвид това, че те са формулирани по начин, който изключва присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и гаранционна функции.

1

В законоустановения срок за отговор на исковата молба и на допълнителната искова молба, от страна на ответника постъпиха писмен отговор и допълнителен писмен отговор, с които предявените искове на първо място се оспорват като недопустими. На следващо място те се оспорват като неоснователни. Ответникът възразява, че процесните договори за кредит имат характера на двустранни търговски сделки и по отношение на тях са приложими правилата на ТЗ в частност разпоредбата на чл.309 ТЗ, както и че неустойките не излизат извън присъщите им обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Поради това, счита, че предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Ищцовото дружество не изпрати представител в съдебното заседание.

Ответното дружество беше представлявано в съдебното заседание от пълномощника му адв.К., която оспорва допустимостта на предявените искове, доколкото по отношение на процесното вземане, между същите страни е налице влязло в сила решение на арбитражен съд. По същество оспорва исковете и като неоснователни, моли съда да ги отхвърли и сочи, че ищецът не е представил доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния му представител.

Софийският градски съд, ТО, VI - 8 състав, след като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото съдът обяви за безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че между тях са били сключени Договор за бизнес кредит с клиентски номер 6763/15.09.2020 г. и Договор за бизнес кредит с клиентски номер 6763/01.06.2021 г.

Съгласно Договор за заем Бизнес кредит с кл.№6763/15.09.2020г., ответното дружество в качеството на заемодател е предоставило на ищцовото като заемател целеви заем в размер на 25 500 евро за покупката на недвижим имот, а последното е поело задължението да върне кредита съгласно погасителен план чрез 120 месечни вноски.

В чл.2.3, б.(c ) и б.(d ) от договора е посочено, че в случай, че заемополучателят не изпълни което и да е задължение по този договор на съответната дата на падеж, същият дължи неустойка за забава в размер на 0,27 % върху непогасената част от заема за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на окончателното погасяване на всички просрочени, дължими суми за: главница, лихва и неустойки и други такси и разноски по договора, като с цел избягване на съмнение неустойката се дължи независимо от издаване на счетоводни или други документи за начисляването й. Неустойката за забава, се начислява от деня, следващ падежа на съответното задължение до деня на пълното му погасяване и се изчислява на база реално изминали дни.

Клаузите на чл.2.3, буква (с) и буква (d) от Договор за бизнес кредит с 2 клиентски номер 6763/01.06.2021г. са идентични на посочените по-горе.

Съгласно този договор, ответното дружество в качеството на кредитодател е предоставило на ищцовото кредит в размер на 16 200 евро, като той ще се използва от кредитополучателя за погасяване на такси за административно обслужване, заплащане на задължения за пенсионно и здравно осигуряване и данък върху доходите на управителя И.С., както и за погасяване на натрупани изискуеми задължения към 01.06.2021г. по първия договор заем от 15.09.2020г.

Видно от приетите като писмени доказателства по делото Нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки от 15.09.2020г. и 01.06.2021г. вземанията по двата договора за кредит са били обезпечени, чрез учредяването от страна на ищцовото дружество в полза на кредитодателя и ответник в настоящото производство на договорни ипотеки върху един недвижим имот, представляващ ателие 2 с площ от 68,10 кв.м.,от сграда с идентификатор *** съгласно КККР на гр.Б..

В чл.6.8 б.(c) от процесните договори е налице арбитражна клауза, съгласно която споровете между тях могат освен пред компетентния съд в гр.София да се разрешат и чрез арбитраж, като конкретния такъв е Арбитражния съд при Асоциация Български арбитражен съд.

Съгласно приетите като писмени доказателства по делото, искова молба (л.77), Решение от 18.07.2023г. по арбитражно дело №69 /2023г. и Решение за поправка на очевидна фактическа грешка по същото дело от 23.10.2023г., ответното дружество на 18.05.2023г. е предявило срещу ищеца пред Арбитражния съд при Асоциация Български арбитражен съд искове с правно основание чл.92 ЗЗД относно осъждането на „К.-Б.“ ЕООД да заплати сумата от 42 815,86 евро, представляваща неустойка по чл.2.3, буква (с) и буква (d) от Договор за заем Бизнес кредит с кл.№6763/15.09.2020г. за периода от 15.08.2021г. до 10.05.2023г., както и сумата от 25 631,64 евро, представляваща неустойка по чл.2.3, буква (с) и буква (d) от Договор за бизнес кредит с клиентски номер 6763/01.06.2021г. за периода от 01.10.2021г. до 10.05.2023г. Арбитражният съд е постановил решение на 18.07.2023г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 23.10.2023г., с което предявените искове са уважени изцяло.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По отношение на възражението за недопустимост на предявените искове съдът намира, че то е неоснователно, защото не е налице идентичност в основанието на предмета на настоящия спор и този, разгледан от арбитражния съд. Единствено диспозитивите на решенията на съда, вкл. и тези на арбитражните съдилища се ползват със силата на пресъдено нещо, но не и мотивите им, като в случая разглеждането в мотивите на решението от страна на арбитражния съд на възражението на ответника за нищожност на неустоечните клаузи не представлява пречка за предявяването на иск пред съда за прогласяването на нищожността им. Отрицателния установителен иск за недължимост на дадено вземане не е идентичен по основание с уважения 3 осъдителен иск от арбитражния съд. Предвид изложеното, настоящият съд счита, че не е налице хипотезата на чл.299 ГПК и предявените искове не са недопустими на това основание. В случая, единствено следва да бъде зачетена силата на пресъдено нещо на решението на арбитражния съд, като постановеното от настоящия съд решение не следва да му противоречи.

Относно съществото на спора, настоящият съд намира, че при тълкуване действието на правните последици, които клаузата за неустойката поражда по отношение на ответното дружество, следва да бъде съобразено именно качеството му на търговец и приложимата спрямо него нормативна уредба в Търговския закон, както и невъзможността да се намали неустойката по отношение на търговци, предвидена в чл. 309 ТЗ. /в този смисъл и решение № 88/22.06.2010 г. по т.д. № 911/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, І ТО/.

Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за нищожност на клаузите на чл.2.3, буква (с) и буква (d) за неустойка от процесните договори,, поради противоречието им с добрите нрави, защото те не са договорени извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Не е нищожна неустойка само заради това, че е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, ако преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора. Прекомерността на неустойката, която се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди, не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако към момента на сключване на договора не са налице обстоятелства, от които да може да се направи извод, че единствената цел, заради която е договорена е извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Съобразно задължителните разрешения в т. 3 ТР № 1 от 15. 06. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС са постановени в този смисъл и решения на ВКС, като решение № 776 от 05. 01. 2011г. по гр. д. № 969/2009г. на 4 г.о.; решение № 74 от 21. 06. 2011г. по гр. д. № 541/2010г. на 4 г.о.; решение № 181 от 26. 02.

2015г. по т.д. № 4386/2013г. на 2 т.о.; решение № 776 от 05. 01. 2011г. по г. д.

№ 969/2009г. на 4 г.о.

Преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като се вземат предвид специфичните факти и обстоятелства за всеки конкретен случай. В настоящия случай, договорената и претендирана неустойка е мораторна и обезщетителната й функция се изразява в обезщетяването на вредите за забавено изпълнение на поетото задължение за заплащане на договорени месечни вноски в погасителните планове, като при нея за въвеждането й в договорните правоотношения водещи са обезпечителната и санкционната й функции, които следва да осигурят в максимална степен срочното изпълнение на договора, доколкото за дейността на кредитодателя е от значение да получава в срок и регулярно дължимите погасителни вноски, за да има възможността да използва паричните средства за предоставяне на други заеми.

4

Размерът на претендираните и дължими в случая неустойки е висок, но той е такъв преди всичко поради неизпълнението на ищцовото дружество на поетите от него задължения да погасява в срок предоставените му заеми. Не може да се приеме, че единствената цел, заради която процесните неустоечни клаузи са включени в договорите е извън присъщите й функции и води единствено до неоснователното обогатяване на кредитора за сметка на заемополучателя, при което да се заключи, че тези клаузи противоречат на добрите нрави. Този извод не се променя и от обстоятелството, че в полза на кредитодателя от страна на кредитополучателя е било дадено обезпечение под формата на договорна ипотека върху недвижим имот-ателие, защото предоставянето на подобно обезпечение не освобождава заемополучателя от задължението да изпълнява задълженията си по договора, като внася в срок съгласно погасителния план дължимата месечна погасителна вноска.

Предвид изложеното, съдът намира за неоснователни предявените от ищеца искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване по отношение на ответното дружество, на нищожността на клаузите на чл.2.3, буква (с) и буква (d) от Договор за бизнес кредит с клиентски номер 6763/15.09.2020 год. и на чл.2.3, буква (с) и буква (d) от Договор за бизнес кредит с клиентски номер 6763/01.06.2021 год., сключени между страните, поради противоречието им с добрите нрави.