Решение № 6572 от 31.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11877/2023
- Вид
- Решение № 6572
- Подписан
- 31.10.2025
- Състав
- Албена Александрова, Анна Кофинова, Петър Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 6572 гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100511877 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20091491 от 22.05.2023 г. СРС, 176 с-в, по гр.д.№ 23875/2021 г. е отхвърлил предявения от С. К. С. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр.чл.79 ЗС за установяване по отношение на ответницата-Р.
Б. М., че ищецът е собственик на основание придобивна давност на едноетажна сграда за търговия с идентификатор *** съгласно КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на изп.директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата от 21.04.2017 г., със застроена площ от 16 кв.м., разположена в ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр.София, СО-р-н „Надежда“, бул. ******** с площ на имота 237 кв.м., стар № 383, кв.71, при съседи на ПИ съгласно данни от КККР: имоти с идентификатори: ***, ***,
*** и улица, като неоснователен.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца- С. К. С. с оплаквания, че същото е недопустимо и неправилно, като постоновено при грубо нарушение на съдопроизводствените правила и 1 неправилно приложение на материалния закон.Твърди, че докладът, изготвен от първоинстанционния съд е непълен, тъй като на ищеца не е предоставена възможност да предприеме съответните процесуални действия за събиране на доказателства, както и че е нарушено правото му на защита, като същият е бил лишен от възможността да бъде представляван по време на откритите съдебни заседания от процесуалния си представител.Излага твърдения, че делото останало неизяснено от фактическа страна поради наличие на противоречие между свидетелските показания на ответницата и скицата относно местоположението на процесната сграда, не са били зададени въпроси на свидетелите на ищеца относно това на какво основание ползва помещението до фризьорския салон, има ли договорни отношения между него и ответницата за процесния имот, правени ли са подобрения в имота, счита ли го ищеца за свой, има ли ключ, ответницата има ли претенции за имота и кога за първи път ги е предявила.Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на съпруга на ответницата, без да вземе предвид неговата евентуална заинтересованост, данни за което се съдържат в показанията му, като същият твърди, че той е дал имота на ищеца през 2005 г., че е „направил пътека до там“, говори за процесното помещение като за негова стая.Излага твърдения и за наличие на противоречия в показанията му.Твърди, че такива са налице и в показанията на втория свидетел на ответника, който твърди, че стаичката не е залепена до сградата в имот 384 и че през 1991-92 г. е била дадена на С. С. под наем, без да уточнява за какъв период е действал договора и в какъв размер е наема с оглед преценка дали свидетелските показания са допустими съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, а през 1995 г. е изливал плоча на тавана, без да посочва как ищецът е ползвал имота през този период.Свидетелят твърди също, че мястото, върху което е построена сградата, е собствена на ответницата, което не отговаря на истината.Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск.Претендира разноски.
Ответницата по въззивната жалба- Р. Б. М. оспорва същата.Изразява становище, че първоинстанционният съд правилно е приел, че двамата свидетели на ответницата са установили, че тя е собственик на процесния имот и че ищецът е ползвал имота на основание наемно правоотношене, поради което не е осъществен твърдения придобивен способ.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по 2 чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.Ищецът- С. К. С. твърди, че е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност /от 25.10.2005 г. до предявяване на иска-20.04.2021 г./ на постройка, представляваща едноетажна сграда за търговия с идентификатор *** съгласно КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на изп.директор на АГКК, със застроена площ от 16 кв.м., разположена в ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр.София, СО-р-н „Надежда“, бул. ******** с площ на имота 237 кв.м., стар № 383, кв.71, при съседи на ПИ съгласно данни от КККР: имоти с идентификатори: ***, ***, *** и улица.Ответницата оспорва правото му на собственост, като се легитимира като собственик на част от имота с протокол за делба.Моли съда да признае за установено по отношение на Р. Б. М., че е собственик на описания имот на основание придобивна давност.
С отговора на исковата молба ответницата е оспорила иска с твърдения, че между страните са били налице договорни отношения за процесния имот на основание договор за наем за периода 2005-2012 г., за което ищецът й е заплащал наем.Твърди, че от 2013 г. ищецът е спрял да ползва имота.
Видно от протокол от 02.10.1975 г. СРС, Коларовски р-н, 1 с-в, по гр.д.№ 154/1975 г., е одобрил съдебна спогодба, по силата на която на основание чл.288, ал.2 ГПК в дял на Р. Б. М. е поставен дял втори от заключението, а именно-жилище откъм западната част на двора, състоящо се от стая, преходна кухня, дневна със застроена площ от 38,35 кв.м. и барака със застроена площ от около 12,50 дка без мазе заедно с 40,60% ид.части от общите части на сградата и дворното място, цялото от 261 кв.м., съставляващо имот пл.№ 77 от кв.118 по плана на гр.София-Надежда при граници: улица „Ст.Димитров“, Н.Ч. и М. Т..
Представено е удостоверение на СО-р-н „Надежда“ с изх.№ Р/1/18п094-1874/1/22.10.2018 г. в уверение на това, че сграда с идентификатор *** по КККР на р-н „Надежда“, одобрени със заповед № РД-1848/12.10.2011 г. на изп.директор на АГКК с адрес-гр.София, бул. ********, 3 разположена в ПИ с идентификатор *** със ЗП от 16 кв.м., брой етажи-1 и предназначение-сграда за търговия, е идентична с барака със ЗП от около 12,50 кв.м. в имот с пл.№ 77 от кв.118 по плана на гр.София-Надежда, описана в протокол от 02.10.1975 г. на СРС, Коларовски район, 1 с-в, гр.д.№ 154/1975 г.
Със заповед за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-4398/15.03.1995 г. по искане на Р. Б. М. е отменено отчуждаването на част от имот пл.№ 383 от кв.71, м. бул. „Ст.Димитров“ на бул. ********, собственост на Р. Б. М., отчужден с решение на ИК на СНС № РД-40-652/05.10.1990 г. за разширение на бул. „Ст.Димитров“.Върху заповедта е направено отбелязване, че сумата от 19 563,88 лв. е възстановена на 14.04.1995 г.
Пред първата инстанция е разпитана свидетелката С.С., която твърди, че от 2003 г. работи във фризьорския салон в дворното място в жк „Надежда“, бул. ********, в което се намира и процесната сграда.Твърди, че пред къщата, която се намира в същото дворно място, има три помещения, включително процесния имот, които са собственост на ищеца.Свидетелката плаща наем на ищеца.Твърди, че фризьорският салон, в който работи, е собственост на фирма на ищеца и че процесният имот е с площ от около 16 кв.м., намира се срещу фризьорския салон, има ток, вода и с колежките й го ползват, когато времето е студено, като битова стая, в която пият кафе, закусват, обядват, преобличат се.Откакто работи във фризьорския салон, ищецът ползва постройката.
Свидетелката Е. Т. заявява, че познава ищеца от 2000 г., тъй като той е закупил къщата на брат й, а процесната постройка е залепена до къщата.Твърди, че къщата на брат й е залепена за нейната.В къщата на ищеца има фризьорски салон, собственост на С., а свидетелката С.С. работи там от 2001 г.Твърди, че към къщата има залепена сграда от около 20 кв.м.
По делото е разпитан и свидетелят И.С., който заявява, че през 1995-96 г. е изливал плоча на обект на бул. „Ломско шосе“ на стаичка, която не е залепена и оттогава познава ответницата.Твърди, че е приятел със съпруга на ответницата.Когато е отишъл в имота, в дворното място е било само помещението с площ от 14-15 кв.м., на което са изливали плочата и са направили покрива.Свидетелят знае от съпруга на ответницата, че дворното място е нейна собственост и че постройката е давана под наем на ищеца след 1991-92 г.През 2012-2013 г. помещението е било необитаемо.
Свидетелят М.М., който е съпруг на ответницата и води дела с ищеца по 4 настоящото дело твърди, че ответницата притежава ½ ид.част от имот, който се намира на ул. ********.Там има постройка от 16 кв.м., която той е построил през 1995-96 г. с помощта на свидетеля С..Твърди, че освен процесната постройка има още три стаи, които се отдават под наем от С..Тези три стаи са дадени на С. под наем от другите съсобственици от 2011 г.Твърди, че през 2005 г. е дал процесната постройка под наем на ищеца и той я е ползвал за кафе и бързи закуски.През 2002 г. свидетелят е заминал за Испания и е оставил съпругата му да движи нещата.Те са се разбрали той да я осигурява пенсионно и да й дава 100-150 лв. докато се пенсионира-около 5 години.След като е разбрал, че не му върви бизнеса-през 2005-2006 г., ищецът се е разбрал с ответницата, че напуска стаята и към настоящия момент тя е празна.Свидетелят е виждал служители на фризьорския салон през лятото да пият кафе под навеса, но не ги е виждал да влизат вътре.Заявява, че вътре в стаята няма нищо.
Пред въззивния съд са преразпитани свидетелите Е. К. Т. и С.К.И.-С.ва.
Свидетелката Е. К. Т. заявява, че сградата от 20 кв.м. се намира навътре в дворното място на бул. ********, и е близо до ресторант „Амиго“, като е залепена за него.Сградата е тухлена, има плоча, дограма, на един етаж е.Собственик на сградата е ищецът С., който след 2001 г. я е закупил от Р. М. и се е похвалил на свидетелката, че е платил 2 000 лв. за къщата, помещението и дворното място.Към този момент постройката е била като барака, неизползваема.След като я е придобил, С. е направил ремонт-вътре е обособил две помещения-едното, в което живее и другото, което ползва като офис.В началото е предоставил помещението за козметично студио-около 5 години, след това е ползвал помещението за офис.В имота има баня, тоалетна, хладилник, печка, легло, а другата част е офис.С. е ангажирал съседи за ремонта.Свидетелката не е виждала Р. М. и съпругът й от около 30 години, които не живеят там, откакто мястото е било отчуждено.Единствено С. е контролирал ремонтните работи.Той има ключ за имота.Не й е известно С. да е плащал наем през тези години.Няма период, в който сградата да е била изоставена.Ищецът винаги е там и живее в постройката от около 20 години.
Свидетелката С.С. твърди, че процесното помещение се намира в дъното на дворното място от лявата страна и е залепено до къщата, която е на бул.
********А, като с пицария „Амиго“ го дели една стена.През всичките години, през които е работила във фризьорския салон, помещението с площ от около 5
18-20 кв.м. или 16-18 кв.м., е собственост на г-н С. и той го е обитавал.Преди години процесната сграда е била като барака, нямала е врата, прозорец.Впоследствие г-н С. я е реновирал, разширил, направил е плоча.След това е направил козметичен салон.В момента постройката е разделена на две помещения-едното е офис на ищеца, където влизат при лошо време да пият кафе и да закусват, а другата част е разделена с преградна стена и е като стая за живеене и се обитава от ищеца.Има сервизно помещение, баня, тоалетна.Отгоре има плоча.Всички знаят, че това помещение е собственост на ищеца.Той има ключове за него и го обитава постоянно и към днешна дата.Свидетелката не е запозната друго лице да е имало претенции за собствеността върху тази сграда и не е била свидетел на спор по този въпрос.Автомобилът на ищеца е паркиран в двора, негови познати и близки идват там.В момента има видеонаблюдение, а преди ищецът е плащал на СОТ.Свидетелката не знае ищецът да е плащал наем на друго лице за някое от помещенията в двора.Малката постройка не е била изоставена.В момента в постройката има интернет, вода, ток, в офисното помещение има телевизор, компютър, малък ъгъл, масичка, голяма метална каса, документи.