Решение № 1758 от 04.12.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1758 гр. Русе, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от И. Д. Иванов Гражданско дело №

20234520104097 по описа за 2023 година

Ищецът Р. Н. Ю. твърди, че на 18.05.2021г. сключил трудов договор с ответното дружество на основание чл.70, ал.1 във вр.с чл.67, ал.1, т.1 от КТ, съгласно който изпълнявал длъжността „шофьор на автобус” на пълен работен ден, като договорът бил уговорен в полза на работодателя. Съгласно т.6, б.”г” от Договора, прекратяването е било уговорено с тримесечно предизвестие в полза на работодателя. Трудовото възнаграждение съгласно т.3 е отразено в минимален размер на работната заплата, установена за страната, но реално договорното му трудово възнаграждение, което му било и заплащано на ръка било в размер на 60.00 лева на ден за курсове в страната. За пътуване извън граница, по поети от ответното дружество ангажименти, противно на нормативните документи, му се заплащали дневни разходи в размер на 40.00 лева на ден. Работата му била да извозва работниците на определени фирми като „Husqvarna Боро Трейд” ООД /бившо име „Атлас Конко” ЕООД/, „БТБ България” АД и шивашка фирма „Делта Текстил България” ЕООД. Системно плащанията по трудовия му договор се бавели, като за месеците март и април 2023г. не е получил трудовите си възнаграждения и командировъчни. Не е изплатен и полагащия му се неизползван платен годишен отпуск. На 03.05.2023г. на ищеца била връчена Заповед № 2/06.01.2023г., видно от която е, че считано от 03.05.2023г. трудовият му договор се считал за прекратен по взаимно съгласие – чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Твърди, че не само, че не била спазена процедурата по смисъла на предприетото прекратяване на трудовия му договор, но му се и казало, че прекалено много бил търпян от работодателя с неговите претенции и не му се дължало нищо. Ищецът и много негови колеги работели от години наред, той лично от 2012г. за Ерджан Елиман Юсню /предходна фирма „Евробус” ЕООД/. Касаело се за нееднократно учредяване на ново търговско дружество, смяна на управителя, собственост на 1 капитал, на превозните средства и пр. „Преназначавали” ги в новата фирма с поредния договор със срок за изпитване. В хода на правоотношенията им факт било некоректното заплащане, забавено такова или отказ от заплащане на дължимото. Твърди и че нотарно известен в България факт било, да се сключват трудовите договори на минимално трудово възнаграждение, а до пълния договорен размер да се изплаща на ръка, какъвто бил и конкретния случай, което счита, че не може да бъде кредитирано, отделно осъществявало състава на една друга правна норма. Съгласието на договарящия работник било продиктувано от трудно намиране на работа при действително реални условия на заплащане и осигуряване. На 22.06.2023г. изпратил покана до ответното дружество, получена от него на 25.06.2023г., с която го поканил да му бъдат изплатени дължимите трудови възнаграждения, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и командировъчни за извършените курсове извън територията на страната. На 06.07.2023г. по банковата карта на ищеца бил получен превод от 645.21 лева от ответника, без да е ясно за какво. Счита, че дължимите му се командировъчни възлизат в общ размер на 932.41 лева /изчислени по курса на валутата за деня/, представляващи сбор от: за 02.-04. март 2023г. курс от РБългария до РТурция – 4 дни по 30.00 щатски долара или общо 120.00 щатски долара с левова равностойност 221.31 лева; за 25.03.2023г. курс от РБългария до РРумъния – 1 ден – 35.00 евро с левова равностойност 68.45 лева; за 06.-09. април 2023г. курс до Турция – 4 дни по 30.00 щатски долара или общо 120.00 щатски долара с левова равностойност 215.02 лева; за 13.-16. април 2023г. курс до Турция - 4 дни по 30.00 щатски долара или общо 120.00 щатски долара с левова равностойност 213.18 лева и за 20.-23. април 2023г. курс до Турция - 4 дни по 30.00 щатски долара или общо 120.00 щатски долара с левова равностойност 214.45 лева. Поради това моли съда да постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумите от 1 572.00 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.март 2023г.; 1 512.00 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.април 2023г.; 400.80 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023г. и 932.41 лева, представляваща левовата равностойност за дължими командировъчни пари за общо 17 дни командировка през периода 02.03.2023г. до 23.04.2023г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.242, ал.2, чл.215 и чл.224, т.1 от КТ.

Ответникът “Ел Еф Бус” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.”Цар Освободител” № 156, представлявано от управителя Ефрумие Ефраим Осман, признава изцяло предявения иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за претендирания неизползван платен годишен отпуск, тъй като същото действително не е било изплатено и е дължимо до 30.06.2023г., но е пропуснал да му го заплати и оспорва останалите искове с твърдението, че трудовите възнаграждения на ищеца за месеците март и април 2023г. не са в претендирания от него размер и са му били изплатени, както и че не му се дължат 2 претендираните от него командировъчни за периода 02.03.2023г. до 23.04.2024г., тъй като същите са му били също заплатени предварително, преди започване на курсовете. Твърди, че размерът на трудовото възнаграждение и част от задължителното съдържание на трудовия договор съгласно чл.66, ал.1, т.7 от КТ. Съгласно т.3 от индивидуалния трудов договор на ищеца, основното месечно трудово възнаграждение е в размер на 650.00 лева, платимо до 25-то число на следващия месец. В т.6, б.”б” на договора е уговорено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% върху основната работна заплата за всяка година трудов стаж. За 2023г. трудовото възнаграждение на ищеца е в размер на 780.00 лева. За м.март 2023г. ищецът е получил трудовото си възнаграждение в брой, за което е подписал ведомостта за заплати за м.март 2023г. Брутният размер на трудовото възнаграждение за този месец е в размер на 831.48 лева, от която сума 780.00 лева основно трудово възнаграждение и 51.48 лева – допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит /11 години х 0.6%/. Нетният размер на изплатеното възнаграждение е 645.21 лева. За м.април 2023г. трудовото възнаграждение на ищеца е изплатено по банков път на 06.07.2023г. Брутният размер на трудовото възнаграждение за този месец е в размер на 831.48 лева, от която сума 780.00 лева основно трудово възнаграждение и 51.48 лева – допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит /11 години х 0.6%/. Нетният размер на изплатеното възнаграждение е 645.21 лева, за което получаване е налице признание на ищеца в исковата молба. Оспорва размера на претендираните дневни пари за командировка в чужбина, както и начина на изчисляването им. Твърди, че съгласно чл.15, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за покриване разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2. Съгласно чл.31 от същата Наредба, персоналът на сухоземните транспорни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3. Съгласно последното, на шофьорите на автомобилни превози, какъвто е и автобуса, се дължат командировъчни пари на ден в размери до 50.00 евро при единична езда и 45.00 евро – при двойна езда, включително и квартирни. Съгласно чл.21 от НСКСЧ, на лицата, които в изпълнение на служебни задължения престояват по-малко от едно денонощие на територията на съседна на Република България държава, се полагат дневни пари в размер на 35 на сто от дневните пари за съответната държава, ако престоят на лицата е повече от 4 часа. В случая за курса на 25.03.2023г. до Румъния ищецът е престоял по-малко от едно денонощие и му се дължат командировъчни в размер на 35% от дневните пари или 17.50 евро. Екскурзиите до Турция се осъществяват от двама шофьори, т.е. при двойна езда. Денят на тръгване и при четирите екскурзии е четвъртък, а часът 17.00 часа. Тръгва се от гр.Русе. За тези дни не се дължат дневни пари, тъй като ищецът не е на територията на друга държава, ако е преминал преди полунощ, то няма престой 4 часа. За последния ден от тези екскурзии /ден неделя от седмицата/ се дължат командировъчни пари в размер на 35% от дневните пари, тъй като престоят на територията на Турция е по-малък от едно денонощие. Тези пари са заплатени на шофьорите, извършили превоза, в това число и на ищеца, предварително преди 3 започването на курса, иначе ищецът или който и да било друг от шофьорите няма да тръгне на курс.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 18.05.2021г. ищецът сключил трудов договор с ответното дружество на основание чл.70, ал.1 във вр.с чл.67, ал.1, т.1 от КТ, съгласно който изпълнявал длъжността „шофьор на автобус” на пълен работен ден, като договорът бил уговорен в полза на работодателя.

Съгласно т.6, б.”г” от Договора, прекратяването е било уговорено с тримесечно предизвестие в полза на работодателя. На 03.05.2023г. на ищеца била връчена Заповед № 2/06.01.2023г., съгласно която и считано от 03.05.2023г. трудовият му договор е прекратен по взаимно съгласие – на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. По делото не се спори и се признава от ответника, че след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца не е било изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и че размера на същото възлиза на 400.00 лева. Липсва спор по делото и че през 2023г. ищецът изпълнявайки длъжността „шофьор на автобус” е извършил да ответника следните международни превози: 02.-04. март 2023г. курс от РБългария до РТурция – 4 дни;

25.03.2023г. курс от РБългария до РРумъния – 1 ден; 06.-09. април 2023г. курс до Турция – 4 дни; 13.-16. април 2023г. курс до Турция - 4 дни и 20.-23. април 2023г. курс до Турция - 4 дни. При това положение следва да се прецени дали за същите са му изплатени в пълен размер дължимите на основание чл.215 от КТ командировъчни средства и ако не – какъв е размерът на неизплатения остатък. За установяване на същия и на размерите на евентуално неизплатените трудови възнаграждение на ищеца е назначена съдебна икономическа експертиза с в.л. С. А.. Със заключението на същата се установява, че: 3а месец март 2023г. брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 831.48 лева, а нетното трудово възнаграждение е в размер на - 645.21 лева. Видно от представената разчетно платежна ведомост за месец март 2023г., срещу името във ведомостта на Р. Н. Ю. има подпис, следователно трудовото възнаграждение за месец март 2023г. е изплатено. 3а месец април 2023г. брутното трудово възнаграждение е в размер на 831.48 лева, а нетното трудово възнаграждение е в размер на 645.21 лева. Видно от представените документи, трудовото възнаграждение е платено по банков път по сметка на Р. Н. Ю. с основание в платежното възнаграждение м.04.2023г., следователно трудовото възнаграждение за месец април 2023г. е изплатено. Съгласно чл.31 от Наредбата за командировките в чужбина, персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени с Приложение № 3. Съгласно Приложение № 3 на шофьорите на автомобилни превози, какъвто е и автобусния се дължат командировъчни пари на ден в размер на 50.00 евро при единична езда и 45.00 евро на ден при двойна езда. Съгласно чл.21 от Наредбата за командировките в чужбина на лицата, които в изпълнение на служебните си задължения престояват по-малко от едно денонощие на територията на съседна на Република България държава, се полагат дневни пари в размер на 35 на сто от дневните пари за съответната 4 държава, ако престоят на лицата е повече от 4 часа. 3а месец март 2023г. е представена 3аповед за командировка, която е както следва: - Заповед № 16/24.03.2023г. - командировка от 25.03.2023г. до 25.03.2023г. с маршрут Русе/България/ - Букурещ/Румъния. 3а един ден командировка в Румъния, при положение, че лицето е било повече от 4 часа на територията на съседна на Републка България държава, но по-малко от 24 часа се полагат 50.00 евро х 35% = 17.50 евро или 34.23 лева; 3а месец април 2023г. са представени Заповеди за командировки, които, са както следва: 3аповед № 26/05.04.2023г. - комндировка от 06.04.2023г. до 09.04.2023г. с маршрут Русе/България/ - Истамбул /Турция/ - 4 дни. От представената справка от Агенция „Митници" ТД Митница Бургас, става видно че превозно средство автобус СЕТРА с регистрационен № Р 5400 8С е излязло от територията на Република България на 07.04.2023г. в 00:48 часа и е влязло на територията на Република България на 09.04.2023г. в 20.14 часа. Дължимите командировъчни пари за този курс са, както следва: 2 дни х 45.00 евро /авто6усът е бил с двама шофьори, съгласно книжка № 3002290, ведомост № 14/ = 90.00 евро - 1 ден и 45.00 евро х 35% = 15.755 евро. Общо: 105.76 евро или 206.85 лева; По същия начин по 3аповед № 31/12.04.2023г. и 3аповед № 37/19.04 2023г. – по 206.85 лева или общо 654.78 лева – командировъчни средства. Вещото лице е установило и точния размер на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ при прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца – брутен размер от 323.35 лева или нетен такъв от 291.01 лева. Ищецът е оспорил положените за него подписи във ведомости за изплащане на трудовите възнаграждения от ответника, но със заключението на вещото лице И. И. по приетата графична експертиза се установява, че подписът, положен срещу името Р. Н. Ю., в Разчетно– платежна ведомост на фирма „Ел Еф бус" ЕООД за месец март 2023г., намираща се на лист 61 от делото е изпълнен от ищеца Р. Н. Ю.. При това положение съдът счита, че предявеният иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение следва да се отхвърли изцяло като неоснователен. С оглед заключението на вещото лице по приетата икономическа експертиза частично следва да се уважат исковете по чл.215 и чл.224, ал.1 от КТ, а за горниците над установените от вещото лице размери да се отхвърлят като неоснователни.