Решение № 56 от 15.03.2022, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. гр.Велинград, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лилия Г. Терзиева Владимирова при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско дело № 20215210100620 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявен е от С. АЛ. К. с ЕГН- ********** с постоянен адрес: гр.

Сърница,ул. „ ****” №72, против М. АХМ. Ф. е ЕГН-**********, с постоянен адрес: гр.Сърница. ул. „****" №22 и ИСМ. Р. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Сърница,ул. „****” № 6, иск с правно основание чл.124 ГПК, с който се иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че не са собственици на едноетажната постройка от 74 кв.м., построена в поземлен имот №240 в кв.15 по плана на гр.Сърница /пълен номер 5010240 и пл.№ 240 от кадастрален район 501, урбанизирана територия/, целият с площ от 488 кв.м., за който е отреден УПИ XXVIII в същия квартал с площ от 414 кв.м., като регулацията не е приложена, при съседи: двор на С.Х.М. с кадастрален №501.241; поземлен имот на С.Р.И.в с кадастрален №501.239; землищна граница.

В исковата молба ищецът К. излага, че на основание наследяване от покойните му родители - А.А.К. /А.А.М./, починал на 29.03.2000г. и Ф.А.К.а, починала на 06.11.2004г., и делба, е единствен собственик, съгласно Нотариален акт № 110/1980г., Решение от 18.12.2003г. по гр.дело №18/2003г. по описа на Районен съд Велинград, както и Нот.акт №168/2021г. на следния поземлен имот № 240, в кв.15 по плана на гр.Сърница /пълен номер 5010240 и пл.№ 240 от кадастрален район 501, урбанизирана територия/, целият с площ от 488 кв.м., за който е отреден УПИ XXVIII в същия квартал, с площ от 414 кв.м., като регулацията не е приложена, при съседи: двор на С.Х.М. с 1 кадастрален №501.241; поземлен имот на С.Р.И.в с кадастрален №501.239: землищна граница. Въпреки че този имот от 1980г., по силата на Нотариален акт № 110/1980г. бил собственост на баща му А.А.М., ПК"****" неправомерно завладели имота му и през 1991 г., се снабдили с нот.акт за него. Излага, че след смъртта на баща му през 2000г., всички негови наследници, защитили правото си на собственост по наследство за този имот, като през 2003г. предявили против ПК"****" иск за собственост, като било образувано гр.дело №18/2003г. по описа на Районен съд Велинград и с Решение от 18.12.2003г., влязло в сила на 08.07.2005 г. по гр.дело №18/2003г., Велинградският районен съд приел за установено по отношение на ПК „****”, че ищците са собственици на дворното място от този незастроен имот с пл.№240-ти и отменил Нот.акт № 24/1991 г. на ПК „****”. Излага, че в същия кадастрален план било отбелязано и съдебното Решение от 18.12.2003г., влязло в сила на 08.07.2005г. по гр.дело №18/2003г. по описа на Велинградския районен съд. След влизане на Решението в сила към 2005г., когато получили владението от РПК „****" имотът бил незастроен. Излага, че той по силата на делба получил в дял този имот, декларирал го през 2005 г. и от тогава насам плаща данъците си за него. Твърди, че в имота има незаконната едноетажна постройка, с площ от 74 кв.м., построена някога от неизвестен строител, без строителни книжа, по време, когато той се е ползвал от РПК"****”. Излага, че от издадената му преди от около три месеца скица С-0054 /10.03.2021 г., за пръв път установил, че в имота му вече е попълнена тази незаконна постройка от 74 кв.м.. Твърди, че това е станало незаконно, като Общината не го е уведомила за това. От отбелязаното в същата скица разбрал, че двамата ответници се легитимират за собственици на по 37 кв.м. ид. части, т.е, на по 1/2 идеална част от цялата едноетажна постройка от 74 кв.м., съответно с Нот.актове №12 и 13 - и двата от 18.01.2017г. на Велинградския нотариус Георги Халачев. Излага, че в скицата му от 10.03.2021 г., освен Заповед №8561/25.07.1983 г., с която е одобрен действащия план, няма отбелязана друга Заповед, с която към 18.01.2017г. да е било извършено попълването на тази незаконна сграда. Поддържа, че попълването би следвало да се извърши в административно производство по ЗУТ за съставяне на Акт за непълноти и грешки действащия кадастрален план, каквото не е провеждано, тъй като никога на него или останалите наследниците не е съобщавано за отпочването му. Счита, че вместо това е било извършено противозаконно попълване на въпросната сграда по време, през което е общоизвестно, че първият ответник М.Ф. е работил и продължава да работи в техническата служба на общината и в качеството му на длъжностно лице неправомерно е действал в свой, както и на втория ответник, интерес. Твърди, че са били издадени неправомерно от общината документи, необходими за нотариалните производства и по двата нот.акта № 12 и №13 от 18.01.2017г. Счита, че ако тази постройка е била законно построена и представлява „търпим строеж“, който не подлежи на премахване по административен ред, тя би била негова собственост, като приращение 2 върху собствената му земя, на основание чл.92 от ЗС. Твърди, че е поканил с две нотариални покани двамата ответници да премахнат тази незаконна постройка от имота му, която му пречи да го ползва, но същите отказали да се съобразят. Предвид изложеното поддържа, че е налице правен интерес от предявения иск, съгласно ТР №3/2012г. на ОСГК на ВКС, като последица от уважаването на иска му против ответниците, моли да бъдат отмени нотариални акта №№ 12 и 13 от 18.01.2017г.. Ангажира доказателства.

Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците оспорват изцяло предявения иск, като неоснователен. Излагат, че по силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижи имот срещу задължение за гледане и издръжка №13, том I, н.д.№13/2017Г., вписван под №29,том I. дело №24/2017г.. вх.рег.

№48/18.01.2017г.. на СВ- Велинград ответникът М. АХМ. Ф. се явява собственик на югоизточния самостоятелен обект от процесната сградасключено застрояване, представляваща работилница за тестени изделия, със застроена площ от 37 кв.м., построена в дворно място представляващо ПИ 240, в кв.15 по плана на гр.Сърница, с площ от 488 кв.м., съставляващ имот с пълен кадастрален номер 5010240, от който е образуван УПИ XXVIII, целият на площ от 414кв.м., а ответникът И. Реджеб К. се явява собственик на северозападния самостоятелен обект от процесната сграда-сключено застрояване, представляваща работилница за тестени изделия, със застроена площ от 37 кв.м., по силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №12, том 1, н.д.№ 12/2017 г..

Твърдят, че тази сграда имат от своите родители, съответно: А. М.Ф. и Р.С.

К., които я изградили още през 1990г., съгласно одобрен проект и издадено им разрешение за строеж №20/19.06.1989г., след изразено изрично съгласие от собственика на имот № 240 РПК“Комуна“, обективирано в писмо №231/02.06.1989 г.. Процесната сграда родителите им изградили със собствени средства и материали, като още от построяването си през 1990г. владели и стопанисвали, като работилница за производство на тестени изделия до 2017г., за която са им издадени нужните разрешителни. Тази работилница като обект, била въведена в експлоатация още през 1990г., а впоследствие, когато прехвърлили сградата, предали владението на ответниците. През всичките тези години единствено праводателите на ответниците, а впоследствие и ответниците са владеели процесната сграда, непрекъснато, явно и несъмнено без някой да оспорва това тяхно право, в продължение на давностния срок по чл.79 ал.1 от Закона за собствеността. В тази връзка се излага, въпреки че са изградили сградата на законно основание, праводателите им се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност, като се снабдили с Нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка №60, том 1, дело № 235/2000г., с Акт на вписване № 61, том I от 05.06.2000 г., на СВ-Велинград. През всичките тези години никои не е оспорвал собствеността на същата по отношение на праводателите им, а и в последствие на тях. Твърдят, че сграда е изградена на законно основание, при 3 изрично изразено съгласие на РПК“Комуна“, собственик към онзи момент на ПИ 240, в кв.15 по плана на гр.Сърница, с площ от 488 кв.м., за който е отреден УПИ XXVIII, целият на площ от 414кв.м. по плана от 1983г.. идентичен с УПИ XVI „За магазин“, в кв.29 по обезсиления план от 16.02.1976г.. Сочат, че по обезсиления план това УПИ е възникнало с Решение № 37 на ИК на ОНС с.Сърница, Пазарджишки окръг, взето на заседанието му на 22.VIII.1980 г. , с протокол № 8, по силата на което е изменена, тогава действащата дворищна регулация на Парцел XVI- 450, в кв.29 по плана на с.Сърница, с оглед възникналите нужди от разкриването на нови магазини, при което това УПИ е преотредено за парцел XVI-.,Магазини” на основание чл.32 ал.1. т. I от ЗТСУ. Във връзка с това преотреждане на основание чл.265 от ППЗТСУ е назначена комисия, която е извършила оценка съгласно чл.266 от ППЗТСУ на мястото, което се преотрежда. Същата комисия с Протокол от 31.10.1980г., е оценила предаващото се място от имот №450, в кв.29 към XVI-„3a магазини“ от 450 кв.м на 1350лв., която сума в последствие е изплатена изцяло на А.А.М.. Така определената оценка е връчена лично на РПК"Комуна" и на А.А.М., срещу разписка още на 31.10.1980 г.. Част от тази преписка е налична в Община Сърница, тъй като една част от същата била унищожена по-погрешка през 1983 г., при прехвърляне на документацията от старата в новата сграда на Кметство Сърница. Оспорват обстоятелствата изложени в Решение на PC-Велинград от 18. 12.2003 г., постановено по гр.д.№ 18/2003г., в което не са участвали и няма обвързваща сила за тях. Оспорват обстоятелството, че ПК"****" е правоприемник на РПК"Комуна". Твърдят, че процесното място е заплатено от РПК"Комуна" на А.А.М., който освен това е предал доброволно владението на имота съгласно определените от плана граници. Твърдят, че РПК"Комуна" се е сдобила с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез давностно владение №24, том II, нот.дело №495/1991г.. на PCВелинград и собственик на имота е РПК" Комуна". Оспорват обстоятелството, че дворно място представляващо - ПИ 240, в кв.15, по плана на гр.Сърница, с площ от 488 кв.м., съставляващ имот с пълен кадастрален номер 5010240, от който е образуван УПИ XXVIII, целият на площ от 414кв.м., в който е построена процесната сграда е собственост на ищеца - С.

АЛ. К., който да го притежава на основание наследство и делба, тъй като същият не е бил собственик и на неговия наследодател. Оспорват изложеното в исковата молба обстоятелство, че към 2005г.. имотът не е бил застроен, тъй като освен монтирания от РПК „Комуна" павилион, имотът е застроен и с процесната сграда още през 1990г. Оспорват и обстоятелството, че по действащия план имотът е със статут на незастроен, той е със статут на застроен още от 1990г.. в каквато връзка има множество издадени документи.

Сочат, че Удостоверение за търпимост № 38 от 18.11.2016г.. касае извършени преустройства в самата страда, за което има произнасяне от страна РДНСКПазарджик, обективирано писмо изх.№СР-690-00-2 78 от 16.08.2002г., по жалба на ищеца. При условията на евентуалност правят възражение, че са 4 собственици на процесната сграда, по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, посредством присъединяване владението си към това на праводателите си. Ангажират доказателства. Претендират разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ответниците е да докажат, че претендираното от тях и оспорено от ищеца право съществува, респ. да установят правото си на собственост върху процесният недвижим имот, придобито на основание възмездна сделка, от лице, което се легитимира като негов собственик, при условията на евентуалност на наведеното оригинерно основание, т.е. че са упражнявали в продължение необходимия законоустановен срок непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху имота с намерение да го своят, респективно такова е упражнявано от праводателите им.