Акт от 24.03.2021, Административен съд - Габрово

Р

Е Ш Е Н И Е

№

48

Габрово,

24.03.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-

ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Г. КОСЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА

ДАНИЕЛА ГИШИНА при секретаря Радослава Кънева и с участието на прокурор Людмила Рачева от

Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 135 от 2020 година по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на жалба вх.

№ СДА-01-2247 от 10.12.2020 г., подадена от ОД на МВР Габрово, против съдебно Решение № 260040 от 16.11.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 319 от 2020 г. по описа на Районен съд Севлиево /РСС/, с искане за неговата отмяна, както и за потвърждаване на отменения с него електронен фиш /ЕФ/.

С атакуваното съдебно решение е отменен ЕФ серия К, № 3688982 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР – Габрово, с който на Г.Д.Я. ***, с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от същия нормативен акт е наложена глоба в размер на 400.00 лв.

Нарушението, за което е издадено процесното НП в отменената му част, се изразява в следното:

На 4.02.2020 г., в 01.55 ч., в ГП I 4 км, общ. Севлиево, в посока на движение гр. Севлиево, при ограничение на скоростта от 60 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В 26, същият е управлявал собствения си лек автомобил със скорост от 102 км/ч или с превишение от 42 км/ч. при приспаднат толеранс от 3 %, с което е нарушил чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП. и на посоченото по-горе нормативно основание му е наложена глоба в размер на 400.00 лв.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесния ЕФ. Оспорва посочената в него фактическа обстановка. Твърди, че отчетената скорост не е от управляваното от него МПС. В случая е била използвана мобилна система за видеоконтрол, която не е регламентирана в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Когато се касае за нарушение по чл. 21 от същия, установено с помощта на такава система, облекчената процедура по чл. 189, ал. 4 от закона не се прилага, в който смисъл е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. по ТД № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, като за този случай е следвало да се състави АУАН, а не ЕФ.

За да постанови съдебния си акт, РСС е счел, че в случая са спазени изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в ЕФ са посочени всички предвидени в закона реквизити.

Съдът приема за установена посочената скорост на управление от 105 км/ч, която след приспаднатия толеранс е 102 км/ч – както е отразено в ЕФ. От приложения по делото снимков материал е видно, че измерената скорост е именно тази, на управлявания от жалбоподателя автомобил. АТСС е одобрена по реда на Закона за измерванията, за нея е налице удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална и последваща проверка от БИМ, което е удостоверено с представен Протокол от проверка от 22.10.2019 г. Стационарно преносимият уред за контрол на скоростта е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП снимковият материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и рег. номер на МПС, съставлява годно веществено доказателствено средство в АНП, с оглед на което гореизложените факти, съдържащи се в ЕФ се приемат за доказани. Управлението с превишена скорост е предвидено за санкциониране в чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното нарушение – превишение на скоростта с 42 км/ч, в ал. 2, т. 5 от нормата се предвижда налагане на глоба от 400.00 лв., като размерът е фиксиран.

Към датата на деянието нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване на ЕФ както от стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак, така и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, съгласно чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, във вр. с Наредба № 3121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /чл. 3, във вр. с чл. 2 от същата/. Въведените с тази Наредба изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване не изисква обслужване от контролния орган, освен при включването и изключването на мобилното АТСС, поради което не е налице противоречие с ТР, на което жалбоподателят се позовава.

От представена в съда Справка от ОПУ – Габрово се установява това, че на процесната дата е имало поставени пътни знаци за ограничаване скоростта на движение в участъка – пътен знак В 26, въвеждащ ограничение от 60 км/ч при 75 + 700 и км. 76 + 25 - ляво.

От това съдът е направил извода, че на процесния километър /мястото на нарушението– км 76 + 055/ не е бил предвиден знак В 26 и към датата 4.02.2020 г. е нямало такъв километричен пътен знак, въвеждащ такова ограничение. Спорен е въпросът, дали е продължавало действието на знака, поставен преди този пътен участък, чието наличие е видно от постъпило по делото писмо от ОПУ – Габрово.

Поради това и с оглед на обстоятелството, че в тежест на АНО е да докаже твърдяното нарушение, РСС приема, че не е установено по безспорен начин дали в процесния участък е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В 26, както твърди този АН. По тази причина съдът приема, че на същото място е било в сила друго ограничение на скоростта, валидно за всички пътища извън населените места от типа на процесния, а именно – 90 км/ч , съответно надвишението над така допустимата скорост следва да се счита като такова от 12 км/ч, поради което нарушената и санкционната норма са погрешно изписани в ЕФ. Освен това съдът приема, че не може като нарушена да се сочи нормата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, тази конструкция не може да съществува. По тези съображения процесният ЕФ е отменен.

В законния срок касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт, с искане за неговата отмяна в едно с потвърждаване на НП в отменената част. Касаторът намира, че съдът не се е съобразил с представеното като писмено доказателство по делото писмо от РУ- Севлиево, от което е видно, че на процесния километър няма пътен знак, който да отменя действието на поставения такъв В 26, а видно от представените по делото доказателства такъв е бил налице и е действал в зоната на заснемане на процесния автомобил. Също така използването на правната конструкция за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП е допустима и се ползва и в момента. Съгласно ал. 2 скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1 и се регламентира посредством пътен знак. В ал. 1 са посочени допустимите максимални стойности на скоростта за движение в зависимост от конкретното място, докато ал. 2 касае стойността на различни от посочените в ал. 1 места, в случаите, когато ограничението на скоростта е въведено с такива пътни знаци, както е в случая. От направеното описание на деянието не се поражда неяснота нито да дееца, нито за съда относно това, в извършването на какво по вид нарушение е обвинен водачът.

В проведеното по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител.

Ответникът, редовно призован, също не се явява и не изпраща представител. Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.

Като подадена в законния срок и от заинтересовано лице, жалбата се явява редовна и допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че ЕФ съдържа всички предвидени в закона реквизити и е издаден по законовия ред. С посоченото АССТ е допустимо установяването на нарушение от типа на процесното, като в настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят мотивите на РСС в тази насока, които касационната инстанция споделя изцяло.

Спорът в случая е за установеността на самото нарушение от обективна страна, конкретно и конкретно - за наличие на ограничение в скоростта на мястото, посочено като такова на извършване на нарушението, от 60 км/ч. АСГ споделя и изводите на РСС, че за установено може да се приеме, че действително Я. е управлявал посоченото в ЕФ МПС в така визирания участък със скорост от 102 км/ч. Наличните и приобщени към делото доказателства не са оспорени от жалбоподателя. От посочените в приложената Справка координати северна ширина и източна дължина по несъмнен начин се установява точното местоположение на нарушението – бензиностанция *****, намираща се на ГП I- 4, с монтирано АССТ, замерващо скоростта на автомобилите, движещи се в посока към гр. Севлиево, км. 75 + 055.

Относно наличието на въведено ограничение от 60 км/ч АСГ взе предвид следното:

Мястото, на което се сочи, че е направено измерването на скоростта, е ГП I -

4 км 76+055, общ. Севлиево, в посока на движение – гр.

Севлиево. В Писмо изх. № 11-00-62 от 15.09.2020 г. на директор ОПУ – Габрово се сочи, че за регулиране на скоростта в този пътен участък на процесната дата е имало поставен пътен знак по предписание на ИПМ при АПИ– София с цел обезопасяване на участъка, който е такъв с концентрация на ПТП в района на бензиностанция „*****“. Посочено е и че относно зоната на действие на пътен знак В 26 за конкретния случай е изпратено писмо от 31.08.2020 г. до АПИ – София, поради липсата на ясна дефиниция в нормативната уредба с приложени запитвания на РСС.

В Писмо изх. №

341000-4066 от 23.09.2020 г. на началник РУ – Севлиево е отразено, че е налице пътна сигнализация с пътен знак В 26 на ГП

I -

4 км 75+700 с въведено ограничение от 60 км/ч. Същата информация е налице и в приложената и неоспорена от жалбоподателя Справка относно постъпила жалба в РУ – Севлиево с искане за отмяна на процесния ЕФ за превишена скорост, изготвена от инспектор П.П.. Между този знак и мястото на нарушението се намира бензиностанция *****, поради което за отбивката на тази бензиностанция е отправено запитване до АПИ – София дали тя е кръстовище, след което ограничението за скоростта, въведено с този знак отпада.

АСГ не споделя начина на разпределение на доказателствената тежест и направените в тази връзка изводи от страна на РСС. ОД на МВР – Габрово е доказала фактите, на които базира тезата си в спора – установяването на нарушението е станало в зона, която е била регулирана с пътен знак В 26, след мястото, на което такъв е бил поставен – на посочения РП, км 75+700. Видно от направена справка в Гугълмап след този знак не е налице кръстовище, няма данни и за отмяна на ограничението, вкл. до мястото, на което е била засечена превишената скорост. Наличието на такъв факт ползва водача на МПС, а нито съдът му е указал, че той следва да установи благоприятните за него факти, нито той сам е ангажирал подобни доказателства.

След като е установено, че преди засичането на скоростта на Я. е бил поставен такъв ограничетелен знак и липсват доказателства за отпадане на действието му, то е логично и законосъобразно да се възприеме тезата на касатора, че на местонарушението е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч.

Не може да се приеме, че отбивката за бензиностанцията съставлява кръстовище. Напротив – самият ограничителен знак е поставен и заради нея – заради необходимото намаляване на скоростта при влизане и излизане от тази бензиностанция. Съгласно §. 6, т. 8 от ДР на ЗДвП "Кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. По делото няма никакви данни, че след поставянето на знака и до мястото, на което е измерена превишената скорост освен този главен път е имало и друг, който го пресича, разделя или се събира с него на едно ниво. Самата бензиностанция е крайпътен обект, съоръжение, съгласно Закона за пътищата и пътната връзка към него няма статута на самостоятелен път /§. 1, т. 8 от ДР на ЗП/ - обслужваща зона в обхвата на самия главен път, заради която именно е налице необходимост от ограничение на скоростта. Не е налице необходимост пътният знак да се постови за втори път и на самото съоръжение. За намаляване на скоростта в зоната му е вече поставен такъв в посочената по-горе точка на пътя.