Решение № 770 от 08.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 770 гр. Пловдив, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20235300500876 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Община- гр. **** против решение № 438/31.01.2023г. по гр.д.№ 9411/2021г. на ПдРС, ХІХ гр.с., с което общината е осъдена да заплати на А. М. М. сумата от 2301,69 лева- имуществени вреди и 1000 лева- неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП на 16.05.2021г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. По- конкретно се сочи, че РС не е отчел обстоятелството, че се твърди произшествието да е настъпило в резултат от преминаване на автомобила, собственост на въззиваемата, през водопроводна шахта, за поддържането на която общината нямала задължение. Твърди се неприложимост на Закона за пътищата по отношение на бул. *****, по който се е движил автомобилът. Твърди се също така, че не са обсъдени всички твърдени увреждания по автомобила и не са изложени мотиви относно наличието на причинно- следствена връзка между настъпването на тези увреждания и преминаването на автомобила през неравност на пътното платно. Оспорват се като неправилни изводите на съда относно стойността на имуществените вреди. При условие на евентуалност се твърди съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение.

От въззиваемата А. М. М. е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна, поддържа се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и същото така, че са изложени подробни и ясни мотиви относно настъпване на инцидента и причинно- следствената връзка с констатираните увреждания по автомобила.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

По гр.д.№ 9411/2021г. на ПдРС, ХІХ гр.с. са предявени обективно съединени искове по чл.49 и чл.86 от ЗЗД от А. М. М., против Община- гр. **** за осъждане ответника да 1 заплати на ищцата сумата от 2301,69 лева- имуществени вреди и 1000 лева- неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на депозиране исковата молба в съда до окончателното им изплащане В исковата молба се твърди, че през нощта на 16.05.2021г. А. М. пътувала със собствения си лек автомобил „Мерцедес Е 200“, с рег.№ *****, заедно със спътницата си С. М., Движели ке по бул.“***** със скорост 40 км/ч.. В близост до магазин „Лидъл“, автомобилът преминал през улична водосточна шахта на пътното платно. Чул се шум от силен удар, капакът на шахтата се преобърнал, колата занесла и спряла след шахтата. Предната гума била разкъсана, а лятата й джанта изкривена.

Носачът, който служи за направление на гумите на автомобила бил силно увреден. Тъй като колата не можела да се движи, М. повикала пътна помощ, за която заплатила 60 лева с ДДС.

В началото на месец юни 2021г., тя закарала автомобила на автосервиз. Била извършена подмяна на заден горен ляв носач на стойност 29,17 лева, а за труда за монтирането му платила 40 лева или общо 83 лева с ДДС. Автомобилът бил поставен и на стенд за регулиране посоката му на движение, за която услуга М. заплатила още 40 лева с ДДС. В резултат на ПТП, амортисьорът на колата се омаслявал. Установено било, че е увреден, което наложило подмяната му. Стойността на амортисьора била 100 лева. Цената на монтажа също била в размер от 100 лева. Автомобилната гума струвала 150 лева, а лятата джанта към нея още 100 лева. М. изпитала страх и ужас от събитието, които продължавали и към момента на подаване на исковата молба.

С подадения от Община- гр. **** отговор на исковата молба исковете се оспорват като неоснователни. Отрича се отговорността на общината за настъпилото събитие. Оспорва се механизма на настъпване на щетите. Твърди се съпричиняване.

От приетото по първоинстанционното дело заверено копие от свидетелство за регистрация пряко се установява, че горепосоченият лек автомобил „Мерцедес Е 200“ е собственост на въззиваемата А. М.. Пряко доказателство относно настъпване на инцидента, при който следва да е увреден този автомобил са показанията на разпитаната свидетелка С.

М.. Свидетелката сочи, че тя е шофирала автомобила, в който е била и А. М., на прибиране от гр.*****. Движели се по бул.“***** в посока към жп.прелеза на бул.“*****“. При преминаване през капака на водопроводна шахта се чул много силен шум. И двете много се уплашили. А. М. се разплакала. Свидетелката спряла автомобила и включила аварийните светлини. В огледалото видяла, че на пътното платно има нещо надигнато. Като слязла, видяла, че капакът на шахтата е преобърнат. Някакво момче, което разхождало кучето си, й помогнало да наместят капака, за да не пострада и някой друг. След това свидетелката се опитала да потегли с автомобила, но той не тръгнал. Тогава видяла, че задна лява гума е спукана, липсва парче от нея, а джантата е огъната навътре. С помощта на работещи в намиращите се в съседство магазин „Кауфланд“ и бензиностанция „Газпром“ се опитали да сменят гумата, но се оказало, че резервната е по малка. Един от служителите, който бил познат на С. М., я закарал до кв.“*****“. От там с баща й и с техния автомобил марка „Мерцедес“ се върнали до автомобила на въззиваемата. Бащата на свидетелката свалил една от техните гуми с джанта, която била със същия размер като този на гумите и джантите на автомобила на въззиваемата. Когато я монтирали на мястото на спуканата гума, видели, че носачът на колелото е счупен. Бащата на свидетелката се опитал да подкара автомобила, но лявото задно колело не се въртяло. Плъзгало се и стържело по уличната настилка. Успели да изтикат автомобила на въззиваемата на паркинга на магазин „Кауфланд“. На другия ден с автомобил на „Пътна помощ“ го закарали на автосервиз. Там им казали, че носачът е за смяна. Амортесьорът също трябвало да бъде подменен, тъй като се омаслявал и бил повреден. Ремонтирали носача, а амортесьорът не бил сменен, защото струвал около 500 лева, с каквато сума въззиваемата не разполагала.

В проведеното на 03.12.2021г. публично съдебно заседание по първоинстанционното дело пълномощникът на Община- гр. **** изрично е заявил, че задължението за поддръжка на бул.“*****“ в участъка, където се твърди да се е случил описания от свидетелката инцидент, е на общината. Оспорено е булевардът да е общински път по смисъла на Закона за пътищата, тъй като не бил част от републиканската пътна мрежа. Действително, съгласно 2 чл.1, ал.2, т.1 от Закона за пътищата, този закон не се прилага за улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища. Това обаче не е от значение за отговорността на общината за поддържане в изправност на улиците на територията й. Дори водопроводната шахта, както и капакът с който тя се затваря, да не са собственост на общината, то същата носи отговорност за изправността на цялото пътно платно и когато на него е налице препятствие, възникнало в резултат от бездействието на друг субект, съответните общински служители са длъжни да го обозначат и обезопасят. Всъщност в тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл.19, ал.1, б.б от Закона за водите, уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на общината, са публична общинска собственост. При това положение с категоричност следва да се приеме, че за вреди, настъпили по причина на необезопасена неизправна водопроводна шахта на улица на територията на общината, която не е част от републиканската пътна мрежа, отговорност носи общината.

По първоинстанционното дело са приети работна карта 4097/27.05.2021г. и касови бонове. Приети са и фактура № 27/19.05.2021г. за репатриране на собствения на въззиваемата лек автомобил марка „Мерцедес Е 200“, с рег.№ *****, за която услуга е заплатена сумата от 60 лева; фактура № 2000012444/01.06.2021г. за смяна на заден горен ляв носач на стойност 83 лева; и фактура № 5068/01.06.2021г. за стенд на преден и заден мост на стойност 40 лева. От приетите по делото на ПдРС заключения по единична и тройна САТЕ, изготвени съответно от вещо лице В. С. и от вещи лица С. М., А. А. и Г. Г. се установява също така, че е възможно ПТП да е настъпило по описания в исковата молба начин, при което е възможно в резултат от произшествието да са увредени посочените детайли от автомобила. При съпоставка между заключенията по САТЕ и свидетелските показания категорично се налага изводът, че е налице причинно- следствена връзка между описания от свидетелката С. М. инцидент и констатираните увреждания по автомобила. От събраните по делото доказателства не се установяват факти, които да дават основание да се приеме, че е налице съпричиняване на ПТП и по- конкретно автомобилът да е бил управляван с несъобразена скорост или препятствието на уличното платно да е било видимо и предвидимо.

Според заключението на в.л.В. С. разходите за подменяне на спуканата задна лява гума, джантата към нея, заден десен амортесьор и задна лява щанга по пазарни цени за нови части, както и разходите за труд са в общ размер от 3028,92 лева, а по цени за авточасти втора употреба- в общ размер от 1616 лева. Тройната експертиза определя тези разходи в размери съответно от 2956,34 лева и 1720,54 лева. В заключението по тройната САТЕ средната пазарна стойност на собствения на въззиваемата автомобил, с дата на първоначална регистрация 26.07.1996г., е определена в размер от 1842 лева. Относно стойността на разходите по възстановяване на увредените и невъзстановени детайли от автомобила съдът намира, че следва да бъде възприето заключението по разширената тройна САТЕ. Като се има предвид датата на първоначалната регистрация на автомобила и значителната му амортизация, ще следва също така да се възприеме втория вариант по това заключение, определящ разходите в общ размер от 1720,54 лева. По отношение на този вариант следва да се отбележи, че разходите за джанта и гума по същия са в същия размер, както по първия вариант, което е логично, тъй като тези авточасти не може да са със същата степен на амортизация като тази на автомобила като цяло. Към сумата от 1720,54 лева следва да бъдат прибавени направените от въззиваемата разходи за репатриране на автомобила в размер от 60 лева, за смяна на заден горен ляв носач в размер от 83 лева и за стенд на преден и заден мост в размер от 40 лева или общо 183 лева. При това положение искът за обезщетение за имуществени вреди се явява основателен до размер от 1903,54, поради което обжалваното решение ще следва да бъде отменено за разликата до пълния претендиран и уважен размер от 2301,69 лева.

3

По отношение притендираните неимуществени вреди следва от една страна да се има предвид, че въззиваемата е преживяла значителни неудобства и притеснения по причина на това, че в резултат от произшествието автомобилът й не е бил в движение и се е нуждаел от ремонт. Свидетелката С. М. сочи, че и към датата на разпитан й А. М. все още изпитва притеснения при пътуване с автомобил, отказва да шофира и споделя, че сънува как се блъскат с автомобила. От друга страна обаче следва да се отчете, че травмите, за които се претендира обезщетение за неимуществени вреди, се изразяват единствено в уплах и притеснение за състоянието на автомобила, без реално въззиваемата да е претърпяла някакви по- сериозни увреждания. Ето защо, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението е не повече от 500 лева, до който размер искът се явява основателен.

Съобразно с решението по делото, в полза на пълномощника на въззиваемата, адв. Д.