Решение № 33 от 25.02.2026, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Частно наказателно дело 68/2026
- Вид
- Решение № 33
- Подписан
- 25.02.2026
- В сила
- 25.02.2026
- Състав
- Деян Георгиев Събев, Невена Калинова Калинова, Йорданка Георгиева Янкова
Цитирани разпоредби
- чл.36 ал.1 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.37 ал.1 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.37 ал.3 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.39 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.41 ал.2 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.44 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.44 ал.3 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.44, ал.7 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.45 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.45 ал.2 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.45 ал.3 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.52 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.53 ал.1 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.53 ал.2 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.61 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.131 ал.2 т.1 и т.4 · Наказателен кодекс
- чл.131 ал.2 т.1 и т.4 · Наказателен кодекс
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 33 гр. Кърджали, 25.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Деян Г. Събев
Членове:
Йорданка Г. Янкова
Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Частно наказателно дело № 20265100200068 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.44 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/ и е образувано по постъпили две Европейски заповеди за арест, както следва: Европейска заповед за арест, издадена на 14.01.2026 год. от съдия в Районен съд Винзен (Луе), Република Германия, по дело № 7 Gs 3/26, и Европейска заповед за арест, издадена на 14.01.2026 год. от съдия в Районен съд Винзен (Луе), Република Германия, по дело № 7 Gs 4/26, и двете издадени по отношение на българския гражданин С.
Ф. С., роден на **.**.**** год. в гр.Х., с постоянен адрес – с.К., ул. "П.“ № *, общ.М., обл.Х., за задържането и предаването му на издаващата държава, с цел изпълнение на наложени наказания „лишаване от свобода“.
В откритото съдебно заседание, проведено на 16.02.2026 год., след разясняване на правата по чл.44 ал.3 от ЗЕЕЗА, исканото лице С. Ф. С. дава съгласие за предаване на издаващата държава - членка, като не прави отказ от прилагане принципа на особеността по чл.61 от ЗЕЕЗА. Така даденото съгласие не е оттеглено в 3-дневния срок по чл.45 ал.2 от ЗЕЕЗА, поради което 1 настоящото съдебно производство протича съгласно процедурата по чл.45 от ЗЕЕЗА - при съгласие за предаване.
Упълномощеният защитник на исканото лице С. Ф. С. – адв.Е. П. от АК К. в съдебно заседание изразява становище, че следва да бъде допуснато изпълнение на двете ЕЗА, издадени от съдебните власти на Германия, като исканото лице бъде предадено с цел изпълнение на наложените му наказания „лишаване от свобода“. Счита, че няма основания за отказ по чл.39 и чл.40 от ЗЕЕЗА, или основания за отлагане на изпълнението или условно изпълнение на заповедите по чл.52 от ЗЕЕЗА. Моли да бъде отменена и забраната за напускане на пределите на страната на исканото лице, тъй като в противен случай няма да може да се изпълни решението на съда. Исканото лице С. Ф.
С. моли да бъде предаден на германските съдебни власти.
Прокурорът от ОП – Кърджали в съдебно заседание развива съображения, че двете европейски заповеди за арест като форма и съдържание отговарят на изискванията на чл.37 ал.1 от ЗЕЕЗА. Същите са с превод на български език, като за С. Ф. С. няма данни за висящи наказателни производства. Наложените наказания „лишаване от свобода“ не са по-малки от 4 месеца, като по едната присъда това наказание е в размер на 1 година, а по другата – 6 месеца. Твърди, че в случая се изисква двойна наказуемост, тъй като деянията, за които е осъден Сафи С. не попадат в посочените в чл.36 ал.3 от ЗЕЕЗА такива, като сочи, че тези деяние на исканото лице представляват престъпления и по българското законодателство – такива по чл.131 ал.2 т.1 и т.4 от НК, чл.26 ал.1 от НК и чл.325 ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Развива и съображения относно липсата на основания за отказ от предаване на лицето по чл.39 от ЗЕЕЗА. Моли съда да приеме, че са налице предпоставките за допускане на предаването на исканото лице с цел изпълнение на наложени му наказания „лишаване от свобода“ във Федерална Република Германия. Моли също на исканото лице да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ до окончателното фактическо предаване на лицето на съдебните власти в Германия, както и да бъде отменена наложената забрана за напускане пределите на страната, за да не бъде пречка същата за самото предаване.
Видно от приложените преводи на български език на двете посочени Европейски заповеди за арест, първата от тях е издадена от компетентен орган на държава - членка на Европейския съюз – съдия в Районен съд Винзен (Луе), 2
Република Германия, по дело № 7 Gs 3/26; а втората е издадена също от съдия в Районен съд Винзен (Луе), Република Германия, по дело № 7 Gs 4/26, и двете за задържане и предаване на исканото лице – С. Ф. С. от с.К., общ.М., обл.Х., с цел изпълнение на наложени му наказания „лишаване от свобода“.
Или, всеки от разглежданите актове представлява ЕЗА по смисъла на чл.3 от ЗЕЕЗА.
В постъпилата първа Европейска заповед за арест от 14.01.2026 год. е посочено, че същата е издадена въз основа на заповед за задържане от 15.12.2025 год. на Прокуратура Люнебург, с цел изпълнение на наказание. В същата е посочено още, че наказанието „лишаване от свобода”, за изпълнението на което се иска предаването на исканото лице С. С., е наложено на същия с присъда на Районен съд Винзен (Луе) от 18.03.2025 год. по дело № 3 Ds 32237/24 (92/24), влязла в сила на 29.10.2025 год., за извършено престъпление, като в ЕЗА са описани обстоятелствата, при които е извършено всяко едно от тях, включително време, място и степен на участие на исканото лице в престъплението, както и е посочена правната квалификация на същото, както следва: Време/период на извършване на деянието: 16.06.2024.
Местопрестъпление: Залцхаузен. Фактически обстоятелства: Около 11:30 ч. полицията е била извикана на адрес „Айендорфер щрасе“ № 2. Там тя е установила разследваното лице, което е било под влиянието на алкохол. Тъй като същото е било заподозряно, че е удряло спящия си брат, и се е държало доста враждебно, пристигналите полицейски служители – гл.полиц. комисар Щ., ст.полиц.комисар Щ., ст.полиц.комисар Ф. и ст.полиц.комисал Ш. – са му наредили да напусне мястото. Разследваното лице не е изпълнило нареждането и след заплаха за непосредствена принуда от страна на ст.полиц.комисар Щ. и гл.полиц.комисар Щ. е било принудено да стане.
Лицето е оказало съпротива срещу това действие, започнало е да рита срещу двамата служители и е наплюло ст.полиц. комисар Щ. в лицето, за да го унижи. Със съдействието на полицейските служители ст.полиц.комисар Р. и ст.полиц.комисар Ф. лицето е било фиксирано по корем на земята. При това то е продължило да рита около себе си, като с маратонките си е ударило ст.полиц.комисар Р. в крака, както и гл.полиц.комисар Щ. в дясната подлакътница. В резултат от ритника ст.полц.комисар Р. е претърпяла болки и хематом на подбедрицата. Вид на участие: извършител. Посочени са в ЕЗА и правната квалификация на престъплението – физическо нападение срещу 3 орган на реда в идеална съвкупност с причиняване на телесна повреда и обида, и приложимите законови разпоредба - §§ 114 ал.1, 185, 223 ал.1 и 52 от германския наказателен кодекс. В същата ЕЗА е отразено, че максималният срок на наказанието лишаване от свобода по присъдата е 5 /пет/ години, като срокът на наложеното на С. Ф. С. със същата присъда наказание „лишаване от свобода” е 1 /една/ година, с остатък за изтърпяване на наказанието – 1 година.
Във втората Европейска заповед за арест от 14.01.2026 год. е посочено, че същата е издадена въз основа на заповед за задържане от 11.12.2025 год. на Прокуратура Люнебург, с цел изпълнение на наказание. В същата е посочено още, че наказанието „лишаване от свобода”, за изпълнението на което се иска предаването на исканото лице С. С., е наложено на същия с присъда на Районен съд Винзен (Луе) от 21.02.2023 год. по дело № 8 Ds 3302 Js 18550/22 (71/22), влязла в сила на 01.03.2023 год., за извършено престъпление, като в ЕЗА са описани обстоятелствата, при които е извършено всяко едно от тях, включително време, място и степен на участие на исканото лице в престъплението, както и е посочена правната квалификация на същото, както с л е д в а : Време/период на извършване на деянието: 20.03.2022.
Местопрестъпление: Залцхаузен. Фактически обстоятелства: В нощта на 19 срещу 20.03.2022 г. бащата на разследваното лице е уведомил полицията, че синът му, който бил под въздействието на алкохол, станал агресивен спрямо по-малкия си брат. На сигнала са се отзовали полиц.комисар Ш., ст.полиц.комисар Г., ст.полиц.комисар Б. и полиц.комисар Н.. Когато ситуацията на място е изглеждала изяснена и служителите вече са се готвели да напуснат адреса, разследваното лице внезапно е изкрещяло „ACAB!
*******!“ („Всички ченгета са ********! ******“ към полиц. комисар Ш. и ст.полиц.комисар Г., с цел да накърни достойнството им. Поради неочакваната агресия се е наложило разследваното лице да бъде задържано в ареста. За тази цел полиц.комисар Ш. и ст.полиц.комисар Б. са го притиснали към стената, при което той е оказал значителна съпротива. Тогава поради тесния коридор служителите са го повалили на земята, което той е използвал като повод да рита срещу тях, без обаче да ги удари. Тъй като ситуацията е продължила да ескалира, служителите първо са се оттеглили от жилището и са повикали подкрепление. Малко след това са пристигнали служителите Е., Ц., Х. и Р. с полицейско куче. Тъй като разследваното лице е продължило да се държи 4 доста агресивно, служителите са решили отново да влязат в жилището, за да го задържат в ареста. След като първоначално ги е уверило, че ще позволи да бъде задържано без съпротива, разследваното лице внезапно е ритнало към ст.полиц.комисар Е., за да попречи на това. В крайна сметка лицето е било фиксирано върху дивана”. Вид на участие: извършител. Посочени са в ЕЗА и правната квалификация на престъплението – физическо нападение срещу орган на реда в 2 случая, и приложимите законови разпоредба - § 114 ал.1, 53 от германския Наказателен кодекс. В същата ЕЗА е отразено, че максималният срок на наказанието лишаване от свобода по присъдата е 5 /пет/ години, като срокът на наложеното на С. Ф. С. със същата присъда наказание „лишаване от свобода” е 6 /шест/ месеца, с остатък за изтърпяване на наказанието – 6 месеца.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице всички предпоставки по ЗЕЕЗА за допускане изпълнение на посочените Европейски заповеди за арест.
При постановяване на решение в процедурата по чл.45 от ЗЕЕЗА /каквато е настоящата/ съдът, за разлика от процeдурата по чл.44 ал.6 от ЗЕЕЗА, не преценява наличието на всички предпоставки за изпълнението на постъпилата ЕЗА, а само на тези по чл.36 и чл.41 и основанията за отказ по чл.39 от ЗЕЕЗА.
От приетите по делото доказателства, приложени в екстрадиционната преписка – писмо на ОСлО в ОП – Кърджали до Окръжна прокуратура Кърджали, ведно с приложените към него Справка за лице по предварително производство, Кратка справка за физическо лице и Справка за протичане на наказателни производства за лице, се установява, че за С. Ф. С. няма данни за протичане на наказателни производства, освен това, предмет на настоящото производство по изпълнение на ЕЗА. В този смисъл е допустимо приемането на съгласието за доброволно предаване на исканото лице по чл.45 ал.1 от ЗЕЕЗА.
С оглед посочените по - горе максимални срокове на наказанията „лишаване от свобода”, наложени на исканото лице С. Ф. С. за извършените престъпления, за изпълнението на които се иска предаването му с двете европейски заповеди за арест – 5 години „лишаване от свобода” за всяко от тях, съдът приема, че е изпълнено и изискването на чл.36 ал.1 от ЗЕЕЗА, а 5 именно: всяка от двете европейски заповеди за арест за изпълнение на наложено наказание е издадена за лице, на което са наложени наказания „лишаване от свобода” за срок повече от 4 месеца, а именно – наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година по едната присъда, и наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца по другата.
Налице е и условието по чл.36 ал.1 от ЗЕЕЗА - Европейските заповеди за арест, които са издадени с цел изпълнение на наложени наказания „лишаване от свобода” на исканото лице, са за деяния, които съставляват престъпления и по българското законодателство. Така, описаното в първата Европейска заповед за арест престъпление, за което е осъден С. С., представлява престъпление по чл.131 ал.2 т.3 (причиняване на лека телесна повреда на полицейски орган при изпълнение на службата му) и чл.146 ал.1 (обида) от българския Наказателен кодекс. А престъплението, предмет на осъждането на С. С., отразено във втората Европейска заповед за арест, е престъпление чл.325 ал.2 вр. с ал.1 от българския Наказателен кодекс (непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, съпроводени със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред).