Решение № 339 от 25.06.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Разлог, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20241240101146 по описа за 2024 година

Производството е образувано по ИМ от „ДЗИОЗ”ЕАД, с ЕИК*, с адрес: *, представлявано от К.Ч. и Б.А.В., против М.И.М., ЕГН*, от *.

Ищецът претендира заплащането на сумата от 19`863.53 лв. - главница, ведно със законната лихва в/у нея от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане на вземането изплатено застрахователно обещетение по Договор за имуществена застраховка „К.”, застрахователна полица №*/22.12.2022 г. със срок на валидност от 23.12.2022 г. до 22.12.2023 г. вр. с щета №*.

С ИМ, ищецът претендира и сторените по делото разноски.

В СЗ ищецът не се явява. Процесуалният представител, депозира писмени становища, с които поддържа иска и направените доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК,, от страна на ответника е представен писмен отговор. В него излага становище за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.410 от КЗ, във вр. с чл.45 и чл.50 от ЗЗД, тъй като не са налице предпоставките за ангажиране на регресна отговорност. Твърди, че регистрираното ПТП е станало по изключителна вина на водача на МПС, който се е движил с превишена скорост в населено място. Твърди, че липсва причинна връзка м/у деянието, за което е привлечен като ответник и причинената вреда на ищеца.

В СЗ ответникът, ч/з процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на иска с правно основание чл.410, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, и чл.50 от ЗЗД, и развива доводи в тази насока. Представителят на ответника претендира на доверителя му да бъдат заплатени разноските по делото.

Съдът след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени док-ства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.235 от ГПК,, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и видно от данните по делото се установява, че м/у ищеца като застраховател и собственика на л. а. „А.." с рег. №*, е сключен застрахователен договор съгласно застрахователна полица №* от 22.12.2022 г. по застраховка „К." със срок на действие от 23.12.2022 г. до 22.12.2023 г.

От представения протокол за ПТП №*/16.04.2023 г. се установява, че на същата дата около 19.20 часа в *, е възникнало ПТП м/у л. а. „А.." с рег. №*,, управляван от Ю.Ю.Т. и внезапно 1 появилото се на пътното платно животно - крава с ушна марка №*. В протокола за ПТП е отразено, че са нанесени материални щети на л. а. деформирана цялата предна част на автомобила, счупен преден прозорец.

По делото е представена декларация от 18.04.2023 г. от Ю.Ю.Т. , като водач на л. а. „А.." с рег. №*, за настъпило по застрахования автомобил на 16.04.2023 г. ПТП в *, в която е посочено, че на пътното платно внезапно е изкочила крава и въпреки неговата реакция със спирачките не успял да спре и я ударил отстрани, при което се увредили подробно описаните детайли на колата. По случая при ищцовия застраховател е образувана преписка по щета №* за щетите от настъпилото на 16.04.2023 г. ПТП, като на собственика на автомобила е определено обезщетение от 19 651.61 лв., което му е изплатено с платежно нареждане от 05.06.2023 г.

За установяване механизма на твърдяното ПТП и наличието на причинно-следствена връзка м/у ПТП и твърдяните вреди на процесния автомобил по делото са ангажирани свидетелски показания (И.К. – служител РУ-Б. и Ю.Ю.Т. – водач на МПС) и е назначена САЕ и счетоводна експертиза.

От заключението на ССчЕ се установява, че посочените в ИМ суми действително са изплатени от застрахователя.

С писмо от д-р И.С. е удостоверено, че ушна марка *, посочена вр. с процесното животно, не съществува в ИС на БАБХ.

По делото е приета САЕ, изготвена от ВЛ - М.М.. От заключението се установява, че произшествието е настъпило в населено място, при разрешената скорост е била 50 км/ч.

Автомобил „А.." с рег. №*, се е движил със скорост около 102 км/ч, като водачът е имал пряка видимост към зоната на навлизане на животното от около 250 – 300 м. ВЛ е катекорично, че дори при движение със скорост 102 км/ч е съществувала техническа възможност за предотвратяване на произшествието ч/з своевременно спиране, а при движение със законоустановената скорост от 50 км/ч произшествието е било напълно предотвратимо.

Съдът кредитира заключението като компетентно, подробно и обосновано. ВЛ е извършило оглед на местопроизшествието, анализ на материалите по преписката, свидетелските показания и техн. хар-ристики на автомобила, като в СЗ е защитило заключението си и е посочило използваните методики.

При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.3 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД, и чл.50 от ЗЗД.

За уважаването му ищецът следва да докаже кумулативно: наличие на валидно застрахователно правоотношение; настъпване на покрит застрахователен риск; изплащане на застрахователно обезщетение; наличие на деликтна или обективна отговорност на ответника; причинна връзка м/у поведението/надзора в/у животното и настъпилите вреди; както и размера на вредите.

Съдът намира, че първите елементи - наличие на застраховка и извършено плащане - са установени. Същественото по спора обаче е дали ответникът отговаря за настъпилото ПТП.

Регресното право на застрахователя е производно. Застрахователят не придобива повече права от тези, които увреденото лице би имало с/у сочения причинител. Следователно ако самият водач/собственик на автомобила не би могъл успешно да претендира обезщетение от ответника, то и застрахователят не може да реализира регрес с/у него.

По делото не бе проведено пълно и главно доказване, че конкретното животно, участвало в произшествието, е било собственост на ответника. Налице е справка за животни на името на М.М., но същевременно по делото е постъпило писмо от д-р Саев, според което ушна марка * не съществува в системата. Това противоречие не е преодоляно от ищеца. При спор относно собствеността и идентичността на животното доказателствената тежест е в/у ищеца, тъй като именно той черпи права от твърдението, че процесното животно (говедо/крва) е било собственост или под надзора на ответника.

2

Съдът приема, че не може от самия факт на настъпило ПТП с животно автоматично да се изведе отговорност на ответника. Отговорността по чл.50 от ЗЗД, е обективна, но не е безусловна. Тя предполага доказано участие на конкретна вещ или животно, за което ответникът отговаря, както и причинна връзка м/у поведението на животното и вредоносния резултат. Когато по делото остава съмнение кое е животното, на кого принадлежи и под чий надзор се е намирало, това съмнение се отразява неблагоприятно на страната, която носи доказателствената тежест - ищеца.

Наред с това, дори да се приеме че животното е било от стадото на ответника, док-ствата сочат, че основната и непосредствена причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на автомобила. Заключението на САтЕ установява, че животните са били видими на значително разстояние, че водачът е имал възможност да ги възприеме, както и че реакцията му е била закъсняла. Опасната зона за спиране е изчислена в граници, които позволяват извод, че при движение със съобразена скорост произшествието е било предотвратимо.

Този извод се подкрепя и от факта, че произшествието е настъпило в населено място или в непосредствена близост до него, при пътна обстановка, която е изисквала повишено внимание. Водачът е длъжен да управлява с такава скорост, че да може да спре пред всяко предвидимо препятствие. Наличието на животни на пътя в подобен участък не може да се квалифицира като абсолютно внезапно и непредотвратимо събитие, когато от експертизата се установява, че те са били видими от разстояние и водачът е разполагал с техническа възможност за реакция.

Показанията на свидетеля Т., като водач на увредения автомобил, следва да се преценяват внимателно. Той е пряк участник в инцидента и има интерес да представи произшествието като непредотвратимо. Съдът ги кредитира относно самия факт на удара, но не и относно твърдението, че ударът е бил неизбежен. В тази част показанията му се опровергават от техническите изводи на ВЛ.

Показанията на свидетеля К. имат значение относно констатациите след произшествието и съставянето на протокола за ПТП, но не установяват с обвързваща сила гражданската отговорност на ответника. Протоколът за ПТП не е док-ство за всички елементи на деликта.

Той удостоверява възприети от длъжностното лице факти, но не освобождава ищеца от задължението да докаже противоправно поведение, причинна връзка и основание за отговорност на ответника.

Съгласно практиката на ВКС при регресен иск на застрахователя съдът следва самостоятелно да провери дали са налице предпоставките за отговорност на третото лице.

Изплащането на застрахователно обезщетение не е достатъчно, за да се приеме, че ответникът дължи сумата. Плащането има значение във вътрешното отношение м/у застраховател и застрахован, но спрямо третото лице то не доказва нито вина, нито причинна връзка, нито размер на деликтното задължение.

В практиката на ВКС се приема още, че при отговорност по чл.50 от ЗЗД, причинната връзка може да бъде изключена, когато вредата е настъпила изцяло поради поведението на пострадалия или на трето лице. В случая поведението на водача - движение с несъобразена скорост, закъсняла реакция и невъзприемане на видими препятствия - е самостоятелна и достатъчна причина за настъпване на вредоносния резултат. Поради това не може да се приеме, че вредите са пряка и непосредствена последица от поведение на ответника.

Дори при по-благоприятна за ищеца преценка, би могло да се обсъжда най-много съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД. Но в настоящия случай приносът на водача не е второстепенен, а решаващ. Той е имал обективна възможност да възприеме животните и да предотврати удара. Следователно не е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника нито по чл.45 от ЗЗД, нито по чл.50 от ЗЗД.

Неоснователно е и позоваването на ищеца на обективния хар-р на отговорността за животно. Обективната отговорност не означава отговорност при всяко настъпило 3 увреждане, независимо от док-ствата. Тя освобождава ищеца от доказване на вина, но не и от доказване на останалите предпоставки - принадлежност или надзор в/у животното, настъпила вреда, причинна връзка и липса на изключваща причина.

В този смисъл съдът намира, че ищецът не е доказал съществуването на вземане на увреденото лице с/у ответника. Поради това не е възникнало и регресно вземане на застрахователя.

Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира че предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли, като следва да се вземе предвид заключението на приетата по делото САТЕ и разпита на свидетеля, от които се оборва механизма на ПТП, описан в ИМ.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът дължи сторените от ответника разноски, които съобразно списъка по чл.80 от ГПК, са от 1`000.00 лв. - адв. възнаграждение и възнаграждение за ВЛ.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЗИОЗ”ЕАД, с ЕИК*, с адрес: *, представлявано от К.Ч. и Б.А.В., против М.И.М., ЕГН*, от *, иск за заплащане на сумата 19`863.53 лв. - главница, ведно със законната лихва в/у нея от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане на вземането - изплатено застрахователно обезщетение по Договор за имуществена застраховка „К.”, застрахователна полица №*/22.12.2022 г. със срок на валидност от 23.12.2022 г. до 22.12.2023 г. вр. с щета №*, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „ДЗИОЗ”ЕАД, с ЕИК*, с адрес: *, представлявано от К.Ч. и Б.А.В., да заплати на М.И.М., ЕГН*, от *, сумата от 1`000.00 € - разноски по делото.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.