Решение № 2107 от 28.06.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 5065/2021
- Вид
- Решение № 2107
- Подписан
- 28.06.2022
- В сила
- 24.02.2023
- Състав
- Ралица Райкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 301 · Търговски закон
- чл. 303а, ал. 3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2107 гр. Варна, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20213110105065 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „Т.т.“ ЕООД срещу „Г.Р.“ ООД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2189,40 лв., представляваща остатък от незаплатено възнаграждение за доставка и полагане на бетон, транспорт и услуга миксерпомпа, за което е издадена фактура № 10026066/22.06.2020 г. на стойност 27 099 лв., и сумата от 1203,50 лв., представляваща обезщетение за забава за заплащането задължението за периода от 07.07.2020 г. до 08.04.2021 г., ведно със законната лихва върху вземането за възнаграждение, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.04.2021 г. до окончателното му изплащане.
Твърди се в исковата молба, че между страните са налице търговски взаимоотношения, касаещи извършени търговски сделки за доставка на бетон С20/25 и услуга с миксерпомпа/бетонпомпа и транспорт, за което е издадена фактура № 10026066/22.06.2020 г. Излага се, че работата по доставката и услугата са извършени от ищеца на 19.06.2020 г. на обект на ответното дружество, находящ се в гр. Варна, р-н „Младост“, пром. зона „Планова“ (обект: поделението под магазин „Алати“).
Поддържа се, че са били извършени следните дейности от ищеца: доставка и полагане на бетон С20/25 с включен транспорт и миксерпомпа – 195 куб.м. с ед. цена от 85 лв. без ДДС или общо на стойност 16 575 лв. без ДДС и полагане на бетон С20/25 с включен транспорт и миксерпомпа – 67,5 куб.м. с ед. цена 89 лв. без ДДС или общо на стойност 6007,50 лв. без ДДС. Твърди се, че на обекта бил доставен и положен общо 262,5 куб.м. бетон, за което е съставен и подписан от представители на двете страни дневен акт № 069427/19.06.2020 г. и товарителници за извършения превоз на бетон от превозвачите. Сочи се, че дейностите са извършени след постигнатите договорки между двете дружества, предварително уговорена цена за услугата, съответно транспорта на строителната механизация и цената на бетона, който следва да се достави и положи на обекта на ответника. След изпълнение на работата била издадена процесната фактура на обща стойност 27 099 лв. с вкл. ДДС, която следвало да бъде заплатена в 14-дневен срок от деня на получаването й. Няколко дни след извършване на работата ответното дружество оспорило количеството на положения от ищеца бетон, поради което в началото на м. юли 2020 г. на обекта между управителите на дружествата се състояла среща, на която присъствали двама независими геодезисти, 1 посочени от всяка от странит. Същите направили необходимото геодезично заснемане, вследствие на което било установено разминаване между възложеното и положеното количество бетон от 0,07 куб.м., което е в рамките на допустимото отклонение.
Навежда се довод, че ищецът е изпълнил в цялост възложената работа, като твърдяната от ответника разлика от 20,5 куб.м. бетон не е налице, поради което същият следва да изпълни своето задължение и да плати дължимото възнаграждение. След повторно изпращане на фактурата на 02.10.2020 г. с напомняне за плащане, на 05.10.2020 г. ответникът извършил частично плащане в размер на 16 000 лв., като дължимия остатък възлизал на 11 099 лв. На 10.02.2021 г. на електронния адрес на ответника отново било изпратено напомняне за плащане на остатъка и на 24.02.2021 г. била изпратена до ответника покана за доброволно плащане чрез ЧСИ Людмил Станев, но ответното дружество не било открито на адреса. Междувременно на 02.03.2021 г. на електронната поща на ищеца било получено искане от ответника за съставяне на протокол за коригиране на количествата доставен и положен бетон, като със същото ответникът потвърждавал извършената от ищеца работа, но оспорвал, че между доставеното и фактурираното количество бетон имало разлика от 20,5 куб.м. и категорично отказвал да заплати остатъка от процесната фактура. След размяна на кореспонденция по електронен път в периода 02.03.2021 г. – 17.03.2021 г. на 18.03.2021 г. ответникът заплатил сумата от 8909,60 лв. Така към днешна дата останал дължим остатък от 2189,40 лв. Ищецът поддържа, че поради допуснатата забава ответникът дължи обезщетение за забава, считано от 07.07.2020 г. (14-тия ден от получаване на фактурата) до датата на подаване на исковата молба, като отчита направените частични плащания. При тези съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Г.Р.“ ООД не е депозирал отговор на исковата молба. В първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва предявените искове с твърдението, че претендираното количество бетон не е доставено и положено от ищеца на обекта на ответника.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателствени средства, както и заключенията на назначените по делото съдебно-счетоводна експертиза и две съдебнотехнически експертизи, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че между тях са налице търговски взаоимоотношения, касаещи извършени търговски сделки за доставка на бетон с20/25 и услуга с миксерпомпа/бетонпомпа и транспорт до обект на възложителя – ответника в настоящото производство, находящ се в гр. Варна, р-н „Младост“, пром. зона „Планова“ (обект: Поделението над магазин „Алати“).
Според представения Дневен акт № 069427/19.06.2020 г. технически ръководител на „Г.Р.“ ООД е удостоверил приемането на следната извършена работа – транспорт БП и полагане на бетон от 262,5 куб.м. на 19.06.2020 г. от „Т.т.“ ЕООД.
Приложени са 13 бр. товарителници от 19.06.2020 г., видно от които по възлагане на ищеца до обекта на ответника са превозени 262,5 куб.м. бетон.
За извършената работа ищецът е издал фактура № 0010026066/22.06.2020 г. на обща стойност от 27 099 лв. с вкл. ДДС, включваща „бетон С20/25, усл. с миксерпомпа и транспорт“ – 195 куб.м. с ед. цена от 85 лв. без ДДС и „бетон С20/25, усл. с миксерпомпа и транспорт“ – 67,5 куб.м. с ед. цена от 89 лв. без ДДС. Изготвен е и Протокол за установяване завършването и разплащане на натурални видове и услуги със строителна механизация от 22.06.2020 г., съгласно приложена справка, който е останал неподписан от страните.
На 22.06.2020 г. издадената фактура е изпратена на електронна поща на ответника, видно и разпечатката на приложената електронна кореспонденция между 2 страните (л. 11 от делото). Същата отново е изпратена на 02.10.2022 г. със съобщение за напомняне за неплатената фактура.
Видно от представеното извлечение от банковата сметка на ищцовото дружество на 05.10.2020 г. ответникът е извършил частично плащане по процесната фактура в размер на 16 000 лв., след което на 10.02.2021 г. е последвало отново напомнително електронно съобщение на имейл адрес на ответника за неплатената фактура, като е посочен остатъкът за плащане от 11 099 лв., за което е приложена от ищеца разпечатка от ел. поща (л. 12 от делото).
Изяснява се от представеното придружително писмо с изх. № 3727/24.02.2021 г. от ЧСИ Людмил Станев, ведно с приложените към него документи, че на адреса на управление на ответното дружество ищецът е изпратил покана за доброволно плащане на незаплатения остатък от задължението по фактура № 0010026066/22.06.2020 г. в размер на 11 099 лв., но видно от приложените разписки и констативни протоколи на връчителя, не е открит представител на дружеството на адреса.
В периода 02.03.2021 г. – 08.04.2021 г. (л. 30-37 и л. 73-98 от делото) между страните е провеждана кореспонденция по електронен път относно дължимите плащания по фактурата и количеството доставен бетон до обекта на ответника, като последният е поддържал, че според възложено от него геодезично заснемане е налице разлика между фактурираното и положеното количество бетон от 20,5 куб.м., а ищецът е застъпвал становището, че след проведена работна среща през м. юли 2020 г. и извършени замервания от независими геодезисти според изготвеното от негова страна геодезично заснемане разминаването е от 0,07 куб.м., което е в рамките на допустимото отклонение. Обсъжданите между страните геодезични заснемания са представени по делото – л. 22 и съотв. л. 90-94.
След така разменената кореспонденция между страните по делото ответното дружество е направило последващо частично плащане по процесната фактура на 18.03.2021 г. в размер на 8909,60 лв., видно от представеното извлечение от банковата сметка на ищеца за въпросната дата (л. 24 от делото).
На 08.04.2021 г. ответникът е изправил отговор на получената покана за доброволно изпълнение с вх. № 3786/02.02.2021 г. на ЧСИ Людмил Станев, в която отново се потвърждава застъпеното до този момент становище на възложителя, оспорва се твърдението, че от геодезистите е установено, че разминаването между възложеното и положеното количество бетон е 0,07 куб.м., както и се посочва, че в дух на добра воля е заплатен остатъка от неоспореното количество доставен бетон по издадената фактура на стойност 8909,60 лв. Отговорът е получен по електронен път от ищеца на 08.04.2021 г., видно от представеното придружително писмо с изх. № 3727/24.02.2021 г. на ЧСИ Людмил Станев.
От заключението по назначената по делото и неоспорена от страните съдебносчетоводна експертиза се установява, че процесната фактура № 10026066/22.06.2020 г., издадена от „Т.т.“ ЕООД на „Г.Р.“ ООД за сумата от 27 099 лв. с вкл. ДДС, е осчетоводена при ответника, съгласно Закона за счетоводството, както следва: по см.
207 – бетон, услуга с миксер – 22 582,50 лв., по см. 4531 – ДДС за покупките – 4516,50 лв., общо 27 099 лв. От страна на ищеца фактурата е осчетоводена, както следва: по см.
701 – приходи от продажба на продукция – 18 907,50 лв., по см. 703 – приходи от продажба на услуги – 3675 лв. и по см. 4532 – начислен ДДС – 4516,50 лв., общо 27 099 лв. Изяснява се от заключението на вещото лице правнорелевантното обстоятелство, че ответното дружество е включило процесната фактура в Дневник покупки, с което е упражнило правото си на данъчен кредит. Установява се и че размерът на обезщетението за забава за заплащане на задължението по издадената фактура, съобразно размера и датите на направените частични плащания от ответника, възлиза на общо 1203,39 лв., която сума включва лихва от 685 лв. за забава за плащането на сумата от 27 099 лв. за периода от 07.07.2020 г. до 05.10.2020 г., лихва от 505,62 лв. за забава за плащането на сумата от 11 099 лв. за периода от 05.10.2020 г. до 3
18.03.2021 г. и лихва от 12,77 лв. за забава за заплащане на сумата от 2189,40 лв. за периода от 18.03.2021 г. до 08.04.2021 г.
По искане на страните с протоколно определение от 07.10.2021 г. е допуснато провеждането на съдебно-техническа експертиза, посредством която да бъде установено какво е количеството положен бетон от ищеца на обекта на ответника, находящ се в гр. Варна, р-н „Младост“, Промишлена зона „Планова“ – обект: поделението над магазин „Алати“, за което е издадена процесната фактура, както и да даде отговор на поставените въпроси двете геодезични заснемания, представени от страните, на една и съща кота ли са направени, при едни и същи точки и за един и същ обем ли са, и може ли да има отклонение от доставеното до положеното количество бетон, което е описано в протокола от 22.06.2020 г., при хоризонтално полагане на тази кота, какво би било то и как се изчислява.
Според заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, към момента на изготвянето му конструкцията на сградата е изпълнена изцяло, включително и обратният насип около нея, поради което не съществува обективна възможност за извършване на контролни замервания на основите на жилищна сграда „Г“, като единственият възможен начин да се даде отговор на въпроса е при извършване на проверка на съставените от ищеца и приети от ответника съпътстващи документи. Така според Дневния акт № 069427 за извършената работа на 19.06.2020 г. от бетонпомпа с регистрационен № 1133 технически ръководител на обекта, представител на строителя, приема, че вложеният бетон е 262,50 куб.м. Вещото лице – експерт инж. Евгений В. (строителен инженер – промишлено и гражданско строителство), е достигнало до фактическия (доказателствен) извод, взимайки предвид конструктивното решение на основите на жилищна сграда „Г“ (фундаментна плоча), че не би следвало да има съществени отклонения от заявеното от възложителя количество бетон и доставеното на строежа.