Решение № 296 от 05.11.2023, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 506/2023
- Вид
- Решение № 296
- Подписан
- 05.11.2023
- В сила
- 27.06.2024
- Състав
- Никола Дойчинов Дойчев
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 296 гр. Провадия, 05.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20233130100506 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата М. Г. И. предявява при условията обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване осъдителни искови претенции срещу ответниците Г. Г. К. и С. Д. Х. за осъждане на ответниците да заплатя на ищцата солидарно следните парични вземания: сумата от 12 500.00 лв., представляваща 10/12 от сумата от 15 000.00 лева., получена от ответниците за отдаден под наем на имот – търговски обект, находящ се на първи етаж в двуетажна жилищна сграда в *******, състоящ се от два магазина – за хранителни стоки ел. материали, коридор, санитарни помещения – на дружеството „Джудив-21" ЕООД - София в размер на 250.00 лева месечно за периода от м.02.2018 г. до м.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.05.2023 г. до изплащане на вземането; лихва за забава в размер на 354.17 лева върху сумата от 12500.00 лева за периода от 31.01.2023 г. до 11.05.2023 г.
Ищцата претендира и направените по делото съдебно-деловодни разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се посочва, че ищцата продава на ответниците на 11.05.2016 г. собствените си 10/12 ид.ч. от правото на собственост върху търговски обект, находящ се на първи етаж в двуетажна жилищна сграда в 1
*******, състоящ се от два магазина – за хранителни стоки ел. материали, коридор, санитарни помещения – на дружеството „Джудив-21" ЕООД – София. Твърди се, че впоследствие с решение на РС-Провадия, влязло в сила на 20.12.2022 г. договорът за покупко-продажба се унищожава. В тази връзка се твърди, че за периода от м.02.2018 г. до 01.2023 г. имотите се отдават под наем от ответниците на трето лице – „Джудив-21“ ЕООД, за което те получават по 250.00 лева месечно, или общо сумата от 15000.00 лева. Заявява се, че сумата от 12500.00 лева се дължи на ищцата, поради унищожаването на сделката и поради това, че е собственик на 10/12 ид.ч. от отдавания под наем имот. По същество се моли за уважаване на предявените искове, в т.ч. и за лихва за забава.
В писмения отговор, подаден от ответниците се оспорват предявените искове по основание и размер. Не се оспорва фактът на унищожаване на договора за покупко-продажба. Оспорва се твърдението, че магазините се отдават под наем на фирма „Джудив-21“ ЕООД-София за процесния период и че получават наемна цена в размер на 250.00 лева месечно или общо 12500.00 лева. Твърди се, че за единият от магазините, находящ се в *********, се отдава под наем от ищцата за периода от 18.09.2017 г. за срок от една година на фирма „Атлетик бизнес къмпани“ ООД за месечна наемна цена от 50.00 лева, като за получаването на наемната цена ищцата подписва разписки.
Посочва се, че след изтичане срока на договора на 29.09.2018 г. имотът не се отдава под наем и помещенията са празни до 01.04.2021 г. Навеждат се твърдения, че ответниците сключват нов договор за наем на 01.04.2021 г. с наемател „Джудив-21“ ЕООД-София, за магазин с площ 20.00 кв.м. с адрес:
*********, за срок от 2 години с размер на месечния наем от 100.00 лева, който се прекратява декември 2022 г., поради това, че ищцата заявява желанието си да й е плаща наемна цена от 250.00 лева на месец. По същество се моли за отхвърляне на исковата претенция.
В о.с.з. ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа предявените искове. Моли за уважаването им. Претендира и направените по делото разноски. Ответниците се явяват лично и се представляват от упълномощен от тях процесуален представител. Последният поддържа писмения отговор. Моли за отхвърляне на исковете. Претендират и се съдебно-деловодните разноски.
2
Фактически констатации на съда:
С договор за покупко-продажба от 11.05.2016 г. ищцата продава на ответниците 10/12 ид.ч. от правото на собственост върху търговски обект, находящ се на първи етаж в двуетажна жилищна сграда с адрес: *********, състоящ се от два магазина – за хранителни стоки и ел. материали, коридор и санитарни помещения, с обща площ от 78 кв.м. обективиран в НА №53 том I. рег. №544, дело № 34 от 11.05.2016г. на Нотариус Сияна Желева с рег. №663 на Нотариалната камара, с район па действие PC- Провадия.
По силата на сключения договор ответницата Х. придобива общо 7/12 ид.ч. (2/10 ид.ч. по наследство от покойния си съпруг), а ответникът К. – 5/12 ид.ч. от правото на собственост.
По делото не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че сключеният на 11.05.2016 г. договор се унищожава от съда с влязло в сила решение №184 от 19.10.2021 г по ГД 510/2021 г по описа на PCград Провадия, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД Унищожаемостта има обратно действие, поради което следва да се приеме, че ищцата никога не е губила притежаваните от нея 10/12 ид.ч. от правото на собственост, в това число и за процесния период от предявената искова претенция - от 02.2018 г. до 01.2023 г.
По делото се установява от представения договор за наем от 18.09.2017 г., че страните, в качеството им на наемодатели, отдават под наем на наемателя „Атлетик Бизнес Къмпани“ ООД единия от обектите в двуетажната сграда, а именно: магазин за хранителни стоки, заедно със санитарно помещение на първи етаж, за сумата от 50.00 лева на месец. Договорът за наем е за срок от една година от 29.09.2017 г. до 29.09.2018 г. По делото няма данни срокът на договорът за наем да се продължава изрично от страните или правоотношението да се превръща в безсрочно по реда на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД. За периода от януари 2018 г. до септември 2018 г. наемът от 50.00 лева се получава лично от ищцата. Фактът на получаването на сумите от ищцата се установява пряко от разписките за наем, приети по делото, носещи подписа на ищцата и в които се посочва сумата, месеца и правното основание.
Процесуалният представител на ищцата навежда в о.с.з. общо оспорване на удостоверителните документи, но не ангажира доказателствени искания, нито желание за откриване на производство по чл. 193 от ГПК, поради което 3 следва да се приеме, че не провежда необходимото пълно и главно доказване за установяване неистинност на положените върху разписките подписи.
На следващо място от представения по делото договор за наем от 08.04.2021 г. е видно, че ответниците, в качеството им на наемодатели, сключват договор за наем с третото лице-помагач „Джудив-21“ ЕООД, в качеството му на наемател, по силата на който предоставят за временно и възмездно ползване магазин с площ 20 кв.м., който ще се ползва за зоомагазин за срок от 2 години, за сумата от 100.00 лева месечно. От изявленията на органния представител на „Джудив-21“ ЕООД в о.с.з., които съдът приема за достоверни, дружеството ползва само едно помещение – това, което е от ляво като се застане срещу сградата. Договорът е с действие от 01.04.2021 г. (датата на сключването) до януари 2023 г., когато наемателя освобождава имота, тъй като ищцата заявява, че желае по-висок на наем.
Съгласно Анекс от 14.04.2021 г. към договора за наем наемателят се задължава да извърши ремонтни дейности на наетото помещение, поради нуждата от неотложен ремонт, вследствие на наводнение на помещението, на стойност 820.00 лева, поради което наемателят няма да заплаща наем за периода от 05.01.2021 г. до декември 2021 г. включително. По делото не се събират доказателства за заплащане, респективно получаване на наем в размер на 100.00 лева за периода от 01.2022 г. до 12.2022 г.
Правни изводи на съда по отношение на С. Д. Х.:
След унищожаването на договора за покупко-продажба от 11.05.2016 г., което има обратно действие, ищцата и ответницата С. Х. остават съсобственици на процесните имоти при квоти 10/12 ид.ч. за ищцата и 2/12 ид.ч. за ответницата, поради което отношенията им във връзка с получените от имотите граждански плодове, се уреждат по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Искът по чл. 30, ал. 3 от ЗС се доказва по своето основание в настоящия процес, тъй като безспорно от приетите по делото договори за наем се стига до извода, че част от имотите се отдават по наем.
За периода от 02.2018 г. до 09.2018 г. се установява, че едното помещение се отдава под наем като хранителен магазин по сключения договор от 18.09.2017 г. с месечен наем в размер на 50.00 лева и ч е тези средства се получават лично от ищцата. Следователно, искът за заплащане на съответна част от наема от ответницата С. Д. Х., като съсобственик, е 4 неоснователен.
От 10.2018 г. до 31.03.2021 г. (деня, преди сключването на следващия договор за наем с „Джудив-21“ ЕООД от 0 1.04.2021 г.) не се установява имотите да се отдават под наем, от което следва правният извод, че ответницата С. Д. Х., в качеството й на съсобственик на 2/10 ид.ч., не следва да заплаща на ищцата част от месечен наем, тъй като такъв не получава за този период.
За периода от 01.04.2021 г. до декември 2022 г. част от имотите (магазин от 20.00 кв.м.) се отдава под наем по договора за наем от 01.04.2021 г.на третото лица-помагач „Джудив-21“ ЕООД. По отношение на размера по наема не се установява дали наемателят заплаща уговорения наем от 100.00 лева за периода след 01.2022 г. (съгласно анекс 1/14.04.2021 г.) до 12.2022 г.
(когато наемателят освобождава имота).
Този факт, обаче, е без правно значение за основателността на иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС, тъй като в този случай на ищцата се дължи 10/12 част от средния пазарен наем, в който смисъл е практиката на ВКС – Р№108/07.05.2012 г. по гр.д. №1038/2011 г. на ВКС. В тази насоки е и правната доктрина - когато искът е доказан по основание (установено е наличието на наемен договор, събиране на естествени плодове), размерът на вземането може да се установи чрез експертно заключение, което съдът следва да допусне и служебно съгласно чл. 162 ГПК – стр.199 от Помагало по гражданско материално право за кандидати за младши съдии, част I, изд. на Национален институт на правосъдието. В тази връзка, от приетата по делото СИЕ се установява, че средният пазарен наем на кв.м. е 3.80 лева, което за 20.00 кв.м. се равнява на 76.00 лева на месечно. Общият сбор на средният наем за периода от 12 месеца (01.2022 г. до 12.2022 г.) е 912.00 лева, от които ответницата С. Х. дължи 10/12 част, равна на 760.00 лева.
За месец януари 2023 г. няма доказателства за придобиване на граждански плодове от ответницата-съсобственик, поради което ответницата не следва да заплаща суми на ищцата.
Така общият размер на дължимата от ответницата С. Х. сума е в размер на 760.00 лева за периода от 01.2022 г. до 12.2022 г.
Правни изводи по отношение на Г. Г. К.:
Ответникът Г. Г. К. няма качеството на съсобственик след унищожаване 5 на договора от 2016 г., което както се каза вече има обратно действие, поради което отношенията му със ищцата, в качеството й на собственик на 10/12 ид.ч., следва да се уреждат, съгласно правилото на чл. 59 от ЗЗД, тъй като за периода до унищожаването на договора, ищцата е лишена от правото да ползва имотите, предмет на унищожения договор. Това по същество е и искането на ищцата да й се заплати парична сума, представляваща обезщетение, за това, че ответникът се е обогатил за нейна сметка. Макар и правната квалификация на иска предявен срещу ответника К. да се изменя с решението, неговите права не се ощетяват, тъй като новата квалификация не води до нужда от събиране на други доказателства.
За периода от 02.2018 г. до 09.2018 г., когато единият магазин за хранителни стоки се отдава под наем ищцата не е била лишена от ползване, тъй като самата тя отдава едно от помещенията за магазин, съгласно договора за наем от 18.09.2017 г. за сумата от 50.00 лева.
За този период обаче, ищцата е била лишена от ответника К. от ползването на другия имот-търговски обект за ел. материали,, тъй като към този момент ответникът се явява формално собственик на нейните 5/12 ид.ч. от правото на собственост по силата на унищожения впоследствие договор за покупко-продажба. Поради тази причина, ответникът дължи обезщетение на ищцата за лишаване от ползването на търговски обект ел. материали за периода от 02.2018 г. до 09.2018 г. (края на договора за наем от 18.09.2017 г.).