Решение № 472 от 03.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Пловдив, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330100621 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Д. Х. против Военно формирование **** – ****, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание в разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд ведно със законната лихва. Ищцата поддържа, че заема длъжността *** в посоченото военно формирование и в това си качество е изпълнявала дежурства с продължителност от двадесет и четири часа. Твърди се, че поради неправилна организация на служебното време тя е била принудена да се явява един час преди началото на дежурството за подготовка и развод, както и да остава тридесет минути след неговото приключване за доклад и предаване на оръжието. Според ищцата тези общо час и половина на всяко дежурство представляват труд извън максимално установената в нормативната уредба продължителност, който не е бил отчитан и заплащан от работодателя за период от три години назад от подаване на исковата молба.

Ответната страна оспорва исковете като неоснователни. В рамките на съдебното производство се изтъква, че организацията на дежурствата е съобразена с императивните изисквания на Устава за войсковата служба и Наредба № Н-18 на Министъра на отбраната. Ответникът поддържа, че времето за подготовка и развод, както и времето за предаване на дежурството, 1 е част от общата организация на военната служба и не съставлява извънреден труд, доколкото на военнослужещите се предоставят предвидените в закона почивки, които компенсират натоварването в рамките на отчетния период.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни. От правна страна следва да се отбележи, че военната служба е дейност със специфичен характер, при която разпределението на служебното време се извършва при условия и по ред, определени със специалния закон и подзаконовите актове към него. Съгласно цитираната от ищцата Наредба № Н18, максималната продължителност на дежурството е двадесет и четири часа, но законът предвижда и специфичен механизъм за почивка и освобождаване от служебни задължения. Установено е по делото, че ищцата действително е изпълнявала дежурства, но липсват убедителни доказателства, че времето за подготовка и предаване на дежурството е превишило общата месечна норма на служебното време, след като се приспаднат периодите на почивка.

Мотивите за отхвърляне на иска се коренят в обстоятелството, че за да бъде признат един труд за извънреден при военнослужещите, е необходимо същият да бъде изрично заповядан и отчетен по надлежния ред, като се докаже превишаване на нормативната продължителност на служебното време за съответния месец. В конкретния случай твърденията за ежедневно явяване по-рано и тръгване по-късно остават в сферата на субективните възприятия на ищцата за организацията на процеса. Самият Устав за войсковата служба предвижда, че подготовката и разводът са част от регламентирания ритуал по встъпване в дежурство, а времето за доклад след смяната е логичен завършек на службата, като тези дейности са технологично обвързани с денонощния наряд. Съдът приема, че това време е компенсирано от обстоятелството, че военнослужещите се освобождават от изпълнение на текущи задължения в деня на застъпване и след предаване на дежурството, което осигурява баланс на общото служебно време.

Освен това по делото не бе доказано чрез заключение на експертиза или други преки доказателства, че общият брой часове на месечна база, включващ и претендираните надбавки от час и половина, реално надвишава законоустановения лимит след коректно приспадане на почивките. Не всяко присъствие във военно формирование извън графика за дежурство се равнява 2 на положен труд, който подлежи на допълнително заплащане, ако не е налице изрично разпореждане на командването за работа над нормата. Поради липсата на доказано превишаване на общата продължителност на служебното време, претенцията за заплащане на извънреден труд се явява неоснователна.

С оглед неоснователността на главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за заплащане на законна лихва върху претендираните суми.

На основание правилата на Гражданския процесуален кодекс и предвид изхода на спора, ищцата следва да понесе тежестта на направените по делото разноски, а претенцията за присъждане на такива следва да бъде оставена без уважение.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Д. Х., ЕГН ********** против Военно формирование **** – **** искове за заплащане на суми, представляващи възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 2021 година до 2024 година, произтичащ от време за подготовка и предаване на дежурства, ведно със законната лихва върху тези суми, като неоснователни.

ОСЪЖДА Д. Д. Х., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Военно формирование **** – **** разноски в размер на 100 евро за юрк. възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3