Решение № 159 от 23.10.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Варна, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20263000500265 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по повод въззивна жалба от Т. Ц. В., чрез адвокат Д. П. от АК – Търговище, срещу Решение № 44/09.04.2026г., постановено по гр. д. № 328/2025г. по описа на Окръжен съд – Търговище, В ЧАСТТА, с която е обявено за недействително в отношенията между И. В. И., Т. Ц. В. и В. Н. С., прехвърлянето на ½ идеални части от недвижими имоти от страна на Н. В. М., б.ж. на гр. Т., на Т. Ц. В., срещу задължение за издръжка и гледане, по НА № 157, том I, рег. № 2563, дело 135 от 03.07.2025г. на нотариус С. И. от гр. Търговище № 735, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Излага се, че наличието на парични средства в патримониума на ответника към момента на завеждане на делото е от съществено значение за основателността на предявения иск, който би бил основателен ако се установи, че атакуваната сделка прави длъжника неплатежоспособен или ще затрудни събирането на вземането на ищеца. Ако длъжникът разполага с достатъчно средства или друго имущество, с което кредиторът може да се удовлетвори, сделката не е уврежда кредитора. В случая не се спори между страните, а и от доказателствата по делото безспорно се установява, че към момента на смъртта си длъжникът Н. В. М. е разполагал по банковата си сметка в Банка 1

ДСК АД с парична сума, в размер много по-голям от дължимата на кредитора претенция. Посочва се, че по гр. д. № 298/2025г. на ОС – Търговище е допуснато обезпечение на иска чрез налагане на запор върху тази банкова сметка, като наличната по нея сума е служела за обезпечение на ищцовата претенция. По посочените съображения се твърди, че с атакуваната прехвърлителна сделка не се увреждат интересите на кредитора, поради което и искът е неоснователен.

Алтернативно, като основание за отмяна на решението, въззивницата твърди, че поради извършено плащане от страна и на другата ответница – В.

Ст., вземането на ищеца е изцяло удовлетворено. В подкрепа на твърдението си представя Удостоверение изх. № 10243/28.04.2026г., издадено по изпълнително дело № 327/2026г. по описа на ЧСИ Ан. З., рег. № 769 на КЧСИ, от което е видно, че задължението на ответницата В. Н. Ст. към ищеца И. В. И. е изцяло изплатено на 21.04. и 22.04.2026г. от наличните парични суми на длъжника Н. В. М. в Банка ДСК АД.

Отправеното искане е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен. Претендира присъждане на разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК И. И. не е депозирал отговор на въззивната жалба.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

За да се произнесе по спора, настоящият състав на съда съобрази следното:

Производството пред ОС - Търговище е образувано по повод предявен от И. В. И. срещу Н. В. М. и Т. Ц. В. иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване спрямо ищеца недействителност на договор, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу гледане и издръжка № 157, том I, рег. № 2563, дело № 135 от 2025г. по описа на нотариус С. И., нотариус с рег. № 735 в регистъра на НК, с район на действие:

РС - Търговище.

В хода на процеса Н. В. М. е починал, като на негово място като ответници в производството са конституирани низходящите му наследници по закон, В. Н. С. – майка на ищеца и А. Н. В. – майка на ответницата Т. Ц. В..

Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл:

Ищецът е внук на Н. В. М. и първи братовчед на Т. Ц. В.. Н. М. възложил на ищеца да изгради жилищна сграда, в негов имот, за което съставил нотариално заверено пълномощно от 11.04.2019г., с което го упълномощил да го представлява пред административни служби, органи на държавна и местна власт, община, РИОСВ, РЗИ, ПБЗН - гр. Търговище, всички съдилища, агенции, съдебни изпълнители, физически лица, юридически лица и нотариуси във връзка с изготвяне, подаване, издаване и получаване на 2 документи, свързани с проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на жилищна сграда, находяща се в ПИ ид. № ***, с цел издаване на разрешение за строеж, присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Енерго Про“ АД, „Енерго Про мрежи“ АД, съответно и всички ВиК дружества, да открива нови партиди, да подава, получава и подписва необходимите документи, да сключва всякакъв вид договори, да получава справки, да се ползва от всички предлагани услуги и права, да заплаща дължимите такси. Пълномощното било безсрочно. На 21.05.2019 г. ищецът посетил лицензирано архитектурно бюро и заявил, че желае да получи оферта за строеж „жилищна сграда и лятна кухня“ в ПИ *** в м-ст „Б., гр.

Търговище, със застроена площ от около 110 - 130 кв. м., като за услугата авансово заплатил 800 лв. Тъй като проектът следвало да се съгласува с Национален институт за недвижимо културно наследство към Министерство на културата, поради това, че проектираната къща попадала в териториалния обхват на археологическа недвижима културна ценност „Северен квартал на късноантичен и средновековен град „Мисионис“, гр. Търговище“ и преди изготвяне на проектната документация, следвало да се извърши спасително археологическо проучване съгласно разпоредбите на Закон за културното наследство, ищецът сключил договор с Националния археологически институт с музей – гр. София за извършване на разкопки на археологически обект „Проект на строеж“ на еднофамилна жилищна сграда в УПИ II-72, кв.

11, ПИ ид. № ***, КК „Парк-Север“, гр. Търговище. За тази дейност заплатил авансова 70% от цената от 27 230 лв. с банков превод от 06.06.2024г.

За сметка на Н. М. ищецът осигурил земекопна техника и работна ръка за осъществяване на проучването. След извършване на разкопките, било разрешено изготвяне на проектна документация за изграждане на планираната сграда. През м. август 2024г. здравословното съС.ие на Н. М. се влошило и се наложило да бъде хоспитализиран в „МБАЛ – Търговище“ АД и в гр. Русе, а след това да се лекува в хоспис. През това време ищецът извършил още разходи като заплатил: 66.84 лв. на Енерго Про на 11.09.2024 г. за проучване по външно електрозахранване; 30 лв. на община Търговище, за издаване на виза за проектиране; 45 лв. за допускане на изработка на ПУП; 120 лв. за одобряване на ПУП; 5 474.44 лв. за закупуване на профили за изграждане на конструкцията на къщата; 13 056.11 лв. за закупуване на сандвич панели;

1 800 лв. за изкопни услуги. След изписването на Н. М. от хосписа през м. април 2025г. отношенията между страните се влошили и М. поискал да бъдат премахнати от имота му вещите на семейството на ищеца. През м. юни ищецът и семейството му установили, че вещите им били изнесени на открито и били увредени от метеорологичните условия. На 28.07.2025г. ищецът и родителите му получили покана да премахнат от имота всички сандвич панели, тъй като пречели на пълноценното му ползване. След възникване на вземането на ищеца за извършените разходи, с нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу гледане и издръжка № 157, том I, рег. № 2563, дело № 135 от 2025г. по описа на нотариус с рег. № 735 ответника М. се 3 разпоредил със свои недвижими имоти, като по този начин намалил имущество си и накърнил възможността да удовлетвори вземането на ищеца за сторените за строителството разходи в общ размер на сумата от 40 574.39 лв.

В отговор на исковата молба ответницата Т. В. е оспорила иска като неоснователен. Не оспорва истинността и валидността на пълномощното от 11.04.2019г., както и, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу гледане и издръжка № 157, том I, рег. № 2563, дело № 135 от 2025 г. по описа на нотариус с рег. № 735 ответника М. се разпоредил със своите недвижими имоти в нейна полза срещу задължение за издръжка и гледане. Не оспорва и твърденията на ищеца, че е заплатил: 195 лв., представляваща разходи, сторени на 01.11.2024г., 27.11.2024г. и 16.12.2024г.; 7 048.25 лв. за осъществяване на археологически разкопки; 66.84 лв. на „Енерго про“ АД.

Твърди, че към момента на сключване на прехвърлителната сделка, М. е разполагал с достатъчно средства за погасяване на задълженията си. Наведени са твърдения, че на 15.08.2022г. Н. М. възстановил на ищеца, чрез банков превод, сумата от 15 000 лв., представляваща извършени разходи за заплащане на такси и услуги, свързани с извършените от негово име и за негова сметка действия, упоменати в пълномощното от 11.04.2019г.

В отговор на исковата молба ответницата В. С. е признала иска.

С писмен отговор ответницата А. В. е оспорила иска по идентични съображения с тези на ответницата Т. В..

Съдът след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорна по делото, че Н. М. е дядо на ищеца и на ответницата Т. В., съответно - баща на ответниците В. С. и А. В..

Липсва спор и по отношение на това, че с пълномощно, с нотариално заверен подпис, от 11.04.2019г. Н. М. е упълномощил ищеца да го представлява пред административни служби, органи на държавна и местна власт, община, РИОСВ, РЗИ, ПБЗН, всички съдилища, агенции, съдебни изпълнители, физически лица, юридически лица и нотариуси във връзка с изготвяне, подаване, издаване и получаване на документи, свързани с проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на жилищна сграда, находяща се в ПИ ид. № ***, с цел издаване на разрешение за строеж, присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Енерго Про“ АД, „Енерго Про мрежи“ АД, съответно и всички ВиК дружества с цел присъединяване към ВиК мрежата, като пълномощникът е снабден с правомощията да открива нови партиди, да подава, получава и подписва необходимите документи, да сключва всякакъв вид договори, да получава справки, да се ползва от всички предлагани услуги и права, да заплаща дължимите такси.

От представените по делото: извлечения от сметки, кредитни известия, 4 фактури, приходни квитанции и договор се установява, че в ищецът е предприел фактически и правни действия по изпълнение на възложената му от Н. поръчка, за които е направил и разходи. От представените писмени доказателства се установява, че от името и за сметка на Н. М. ищецът е заплатил следните суми: 66.84 лв. в полза на „Електроразпределение Север“ АД - такса за проучване на външно електрическо захранване с удостоверяване за мощност до 6 kW; 30 лева такса за издаване на виза за проектиране платени на 01.11.2024г.; 45 лева - такса за допускане изработването на проекти за изменение на ПУП, платени на 27.11.2024г.; 120 лв.- такса за одобряване на ПУП, платени на 16.12.2024г.; 13 056.11 лв. за доставка на строителни материали; 1 800 лв. на „Евро-тим-1“ ЕООД за доставка на услуга с багер.

Не е спорно между страните, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу гледане и издръжка № 157 от 03.07.2025г., Н. В. М. е прехвърлил на своята внучка, Т. Ц. В., правото на собственост върху: ПИ ид.

№ *** по КККР на гр. Търговище, м-ст „Б.“, с площ от 10 237 кв. м.;

ПИ ид. № *** по КККР на гр. Търговище, м-ст „Ю.“, с площ от 5 094 кв. м., срещу бъдещи грижи и издръжка, които приобретателя ще полага лично или чрез трето лице за прехвърлителя, като му осигури спокоен и нормален жИ.т, какъвто е водил до сега, до смъртта му, като прехвърлителя запазва правото на ползване върху имотите пожизнено и безвъзмездно до края на жИ.та си.

На 11.08.2025г. по изп. д. № № 20257690401517, с взискател ищеца е наложен запор върху сметката на Н. В. М. в „Банка ДСК“ ЕАД.