Определение № 302 от 02.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 302 гр. Пловдив, 02.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна И.а

Членове:

И. Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от И. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20265300500126 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.83, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от П. М. Х., в качеството й на майка и законен представител на малолетния К. И. К., против определение № 16393/19.12.2025г. по ч.гр.д.№ 5391/2024г. на ПдРС, XI гр.с., с което е оставено без уважение искането жалбоподателката да бъде освободена от заплащане на разноски за извършване на опис от ДСИ в производството по приемане от малолетното дете на наследството, останало от покойния му баща И. Е. К., по опис. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. С определението от 06.06.2025г., с което първоинстанционният съд възложил на ДСИ при ПдРС да извърши опис на включените в наследството имоти, не били определени дължимите от молителката разноски. С три съобщения от 05.09.2025г. тя била уведомена от ДСИ да заплати 180 лева- държавна такса, и да внесе възнаграждение за вещо лице в размер от 1000 лева. Това били разноските само за част от наследственото имущество, което целият им размер щял да надхвърли няколко пъти размера на нетното трудово възнаграждение на жалбоподателката. Дължимата държавна такса следвало да бъде определена от съда, а не от съдебния изпълнител, като същата, съгласно съдебната практика на ВКС, била в размер от 20 лева. Сочи се също така, че първоинстанционният съд е игнорирал заявеното с молбата за приемане на наследството по опис искане за вписване на приемането, без да се извършва опис на имуществото или описът да се възложи на съответните общини.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 13110/2025г. на ПдРС, XIV гр.с. е образувано по молба от П. Х. за приемане от малолетния й син К. К. по опис на наследството, останало от покойния му баща И. К.. В молбата е посочено имуществото, което се включва в наследството.

Трайно в съдебната практика на ВКС се приема, че ограничението по чл.130, ал.3 от СК за разпореждане с имущество на деца, не ги освобождава от задължението за заплащане на държавна такса. Така например в мотивите към Определение № 5025/05.11.2024 г. по ч.гр.д. № 4089/2024 г. на ВКС, I г.о. е записано следното: „Децата отговарят за задълженията си към трети лица със своето имущество, като това важи и за задълженията за внасяне на държавна такса в съдебното производство. Затова при преценката дали са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК в случаите, когато задължената за държавна такса страна е малолетно дете, трябва да се извърши с оглед притежаваното от тях имущество“. В 1 мотивите към същото определение се сочи също така, че „С оглед разпоредбата на чл. 83, ал.

2, т. 1 ГПК при извършването на тази преценка освен имуществото следва да бъдат взети предвид и доходите на семейството на лицето, което е направило искане за освобождаване от държавна такса и разноски, т.е. и доходите на родителите на малолетното дете“.

Следователно в настоящето производство ще следва да се извърши преценка относно имущественото и финансово състояние не само на малолетния К. К., но и тези на майка му.

По първоинстанционното дело жалбоподателката е декларирала, че малолетният й син не притежава имущество, а същата притежава няколко поземлени имота в Общинагр.***, от които не могат да се реализират доходи, че с детето живеят в жилище, което е собственост на родителите й, че притежава МПС с дата на първа регистрация 2008г.

Представена е служебна бележка, видно от която тя получава нетен месечен доход от трудово възнаграждение в размер от около 2000 лева. Декларирала е, че получава и детски социални надбавки в размер от 50 лева месечно. Дори обаче да се приеме, че П. Х. не разполага с достатъчно средства за заплащане на разходите по извършване на описите, следва да се отчете обстоятелството, че в наследството, останало от покойния И. К., се включват два апартамента в гр.Пловдив и ½ ид.ч. от трети апартамент, които не служат за задоволяване на жилищните нужди на детето и неговата майка и могат да бъдат отдадени под наем. В наследството се включва и автомобил, които може да бъде продаден с разрешение на съда. В тази връзка следва да се имат предвид мотивите към т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 23.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1/2021г., ОСГК, в които е прието следното:“Извършването на опис по реда на чл. 557 ГПК не е елемент от фактическия състав на приемането на наследство по опис по чл. 61 ЗН. Ако заявителят изрично е поискал да се извърши опис, евентуално и оценка, тогава съдът първо вписва изявлението за приемане на наследството по опис в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН (въз основа изявлението и съставения от заявителя опис) и след това предприема действията по извършване на производството по чл. 557 ГПК“. В съответствие с цитираните мотиви към тълкувателното решение, още на 30.03.2024г. с определение № 3973 по първоинстанционното дело е постановено вписване на приемането от малолетния К. К. по опис на наследството, останало от покойния му баща И. К., като приемането е вписано в особената книга на съда под № 316/2024г. Ето защо, не е налице каквато и да било юридическа пречка за извършване на действия по управление и разпореждане с наследственото имущество, като бъдат реализирани съответни доходи, чрез които да се обезпечи заплащането на разноските по извършване на описите. Доходите следва да постъпят по сметка на малолетния К. К., но както беше посочено по- горе, както беше посочено по- горе, трайно и непротиворечиво в съдебната практика се приема, че „децата отговарят за задълженията си към трети лица със своето имущество, като това важи и за задълженията за внасяне на държавна такса в съдебното производство“, като необходимостта от разрешение на съда за разпореждане с техни финансови средства не се приема като пречка за това. Съответно- подадената частна жалба против определение № 16393/19.12.2025г. ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от П. М. Х., в качеството й на майка и законен представител на малолетния К. И. К., частна жалба против определение № 16393/19.12.2025г. по ч.гр.д.№ 5391/2024г. на ПдРС, XI гр.с., с което е оставено без уважение искането жалбоподателката да бъде освободена от заплащане на разноски за извършване на опис от ДСИ в производството по приемане от малолетното дете на наследството, останало от покойния му баща И. Е. К., по опис.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателката.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3