Решение № 5253 от 12.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5253 гр. София, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. М.

Анна Кофинова при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100502563 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 18598/13.11.2023 г. по гр.д. № 42819/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 75-и състав, по предявения иск с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ и вр. чл. 485, ал. 1 ТЗ е признато за установено, че Н. А. М., ЕГН **********, дължи на Г. Н. Л., ЕГН **********, сума в размер на 4 000 лева /четири хиляди лева/, представляваща дължима по запис на заповед от 06.12.2017 г., ведно със законната лихва считано от 08.06.2018 г., за която сума е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК по гр. д. № 38038/2018 г. на СРС, 75-и състав.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Н. А. М.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението на ответника, че задължението по записа на заповед никога не е възниквало и липсва каузално правоотношение между страните, чието изпълнение да бъде обезпечена с издаването на записа.

Поддържа се, че в случая не се касае до общо оспорване, а до конкретни твърдения относно факти, предшестващи издаването на процесния запис на заповед, които се установяват от показанията на разпитаната по делото свидетелка. От нейните показания според жалбоподателя се доказва и второто му възражение – за отправена заплаха от ищеца във връзка с издаването на 1 записа на заповед. Изложени са доводи, че проявената от ищеца агресия, цялостното му поведение през 2017 г., опасността от оставането му в дружеството и вредите, които би могъл да причини, са оказали достатъчно силно въздействие върху ответника и са формирали решението му да издаде процесния запис на заповед въпреки липсата на основание за това. Сочи се, че издаването на ценната книга е било условието и възможността ищецът да прехвърли дяловете си и да напусне дружеството. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Г. Н. Л. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество решението е правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

Съдът е сезиран с предявен по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 538 ТЗ за установяване съществуването на вземане по запис на заповед.

Между страните не е спорно, а и се установява от представения по делото запис на заповед, че на 06.12.2017 г. в гр. София Н. А. М. безусловно се е задължил да заплати на Г. Н. Л. сумата от 4000 лева с падеж 15.03.2018 г. и място на изпълнение в гр. София, бул. „Черни връх“ № 100.

В отговора на исковата молба ответникът Н. А. М. е релевирал възражения за липса на каузално правоотношение по записа на заповед, както и за унищожаемостта му поради заплаха, които се поддържат и във въззивната жалба.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение.

Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от 2 ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжникаиздател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.

Във формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС - решение № 15 от 16.06.2017 г. по т. д. № 1484/2015 г., І Т. О., решение № 87/11.07.2016 г., т.д. № 1093/2015 г., II ТО; решение № 69/09.05.2016 г., т.д.

№ 1185/2015 г., II ТО; решение № 18/18.12.2015 г., т.д. № 535/2014 г., I ТО; решение № 17/16.02.2015 г., т.д. № 116/2014 г., II ТО; решение № 179/04.03.2015 г., т.д. № 3747/2013 г., II ТО; решение № 27/07.07.2015 г., т.д. № 1384/2013 г., I ТО; решение № 24/29.05.2015 г., т.д. № 2328/2013 г., I ТО; решение № 12/30.01.2015 г., т.д. № 2714/2013 г., I ТО; решение № 213/22.12.2014 г., т.д. № 2700/2013 г., II ТО; решение № 66/30.06.2016 г., т.д. № 3803/2014 г., II ТО; решение № 26/15.04.2015 г., т.д. № 2205/2013 г., II ТО, които са постановени след приемане на цитираното тълкувателно решение, е посочено, че общо оспорване от ответника по менителничния иск е налице, когато той не сочи конкретни факти за причината за издаване на записа на заповед. Проява на общо оспорване, при което липсва относително възражение, са например твърденията за: липсва на каквото и да е каузално отношение с ищеца, във връзка с което да е издаден записа на заповед; че посоченото в исковата молба от ищеца каузално правоотношение не съществува, без ответникът да сочи такова; записът на заповед е безпаричен, тъй като срещу обещаната с него парична сума ответникът не е получил насрещна престация от ищеца, и други.

В настоящия случай ответникът се позовава на липсата на каузално правоотношение по записа на заповед, т.е. че между него и поемателя не съществува правоотношение, въз основа на което или което да е причина за издаването на записа на заповед. Единствено въвеждането на твърдение за липса на причина за издаването на записа на заповед представлява общо възражение, поради което в тази хипотеза не подлежи на изследване съществуването на каузално правоотношение между издателя и поемателя, тъй като издаденият редовен запис на заповед е основание и доказателство за съществуването на вземането. С оглед това оплакването на въззивника, че ищецът е следвало да установи наличието на каузално правоотношение, е неоснователно.

По отношение на възражението за унищожаемост поради заплашване въззивният съд намира същото за неоснователно.

Константната съдебна практика и правната теория приемат, че за да е осъществен съставът на чл. 30 ЗЗД, е необходимо чрез действията на едната страна по сделката, или трето лице, да се възбуди основателен страх у другата страна по сделката, който да деформира нормалния процес на сформиране на волята. В тези случаи заплашването е основание за унищожаемост на договора, тъй като е нарушен мотивационният процес, предхождащ волеизявлението и то съдържа порок. Заплашване е налице не само когато заплахата е изразена в неправомерно деяние, но и когато само по себе си то не е такова. При заплашването увреденият сключва сделката, за да избегне 3 неблагоприятни последици, които са му внушени, че ще настъпят. Страховите представи могат да имат за предмет живота, здравето, честта или имуществените интереси както на страната по сделката, така и на други, близки на нея лица.

В настоящия случай ответникът твърди, че двамата с ищеца са били съдружници в търговско дружество, като в хода на работата по управление на дружеството отношенията помежду ми се влошили. Поради това ответникът поискал от ищеца последният да му прехвърли своите дружествени дялове.

Двамата постигнали уговорка ищецът да прекрати участието си в дружеството, като прехвърли на ответника своите 10 дяла от капитала на дружеството за сумата от 100 лв., като бил сключен договор с нотариална заверка на подписите. Заявява, че при подписване на договора ищецът станал агресивен, поискал от ответника парични суми, отказал да прехвърли дяловете си и казал на ответника, че ще му създаде поредица от проблеми, ако не му плати поисканата сума или не му издаде запис на заповед за сумата.

Поради проявената агресия, цялостното поведение на ищеца през 2017 г., опасността от оставането му в дружеството и вредите, които би могъл да причини, ответникът издал процесния запис на заповед на стойността на поисканата от ищеца сума.

Действително осъществяването на така описаните обстоятелства се установява от показанията на св.

М.-М.С.С., разпитана в първоинстанционното производство, която е очевидец на случката. Същите обаче и по мнение на въззивния съдебен състав не сочат на породен основателен страх у ответника от настъпването на неблагоприятни последици за живота, здравето или имуществото му. В случая страните са водели преговори за прехвърляне на дружествените дялове на ищеца, в хода на които ищецът е поискал по-голяма сума за сключване на договора спрямо първоначалната уговорка между страните, като е пожелал издаването на запис на заповед за тази цел. Установява се, че не страх, а нежеланието на ответника да продължи съдружието си с ищеца са го мотивирали да се задължи по записа на заповед, тъй като двамата са били във влошени отношения и това е било условието за сключване на договора, съответно за прекратяване на съвместната им работа в дружеството. Не се установява по делото да е била налице опасност за здравето или имуществото на ответника, породена от поведението на ищеца, тъй като заявената готовност за причиняване на „поредица от проблеми“ е общо формулирана и от нея не става ясно предприемането на какви действия се визира от ищеца. Несъгласието на ответника с начина на водене на дружествените работи от ищеца и потенциалното натрупване на пасиви за дружеството вследствие на това биха имали отношение към намаляването на имуществото на дружеството, а не на това на ответника. Следва да се отбележи, че в тази насока ответникът е разполагал и с друга възможност да прекрати съдружието си с ищеца, като инициира изключването му от дружеството. При липса на изградена представа в съзнанието на ответника за причиняването на вероятно увреждане от страна на ищеца, съответно липса на породен страх у него в тази връзка, няма как тези обстоятелства да са формирали мотив за издаване записа на заповед, с 4 оглед което не се установява наличието на заплаха по смисъла на чл. 30 ЗЗД, която да е опорочила волята на ответника.

Доколкото по делото се установява, че е налице редовен от външна страна запис на заповед, то същият доказва вземането на ищеца. Падежът на вземането е настъпил и следователно същото е изискуемо, като не се установи да е погасено, с оглед което предявеният иск за сумата по записа на заповед в размер на 4000 лева като основателен следва да бъде уважен.

С оглед на обстоятелството, че фактическите и правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, то обжалваното решение следва да се потвърди.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само въззиваемата страна. В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия е заявил, че не претендира разноски, предвид което такива не следва да бъдат присъдени на въззиваемия.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г въззивен състав