Решение № 11991 от 17.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11991 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110152283 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Г. Б. К. срещу „С К“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че сключения между тях Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 915406/22.12.2022 г. е нищожен, евентуално че са нищожни клаузите на чл. 1, т. 3 и т. 4; чл. 8; чл. 10; чл. 11; чл. 17; чл. 27, ал. 1 и чл.

28, ал. 1 от договора.

В исковата молба се твърди, че на 22.12.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 915406, по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 1 000 лева, която ищецът следвало да върне на 3 месечни вноски при годишен процент на разходите /ГПР/ - 42,58 % съгласно чл. 1.4 от договора, и годишен лихвен процент /ГЛП/ - 36,00 % съгласно чл. 1.3 от договора.

В чл. 17, ал. 1 от договора било посочено, че в 3-дневен срок от сключването му потребителят следва да предостави на кредитора обезпечение, а съгласно чл. 27, ал. 1 ако кредитополучателят не предостави обезпечение в този срок или ако предоставеното обезпечение не отговаря на условията по договора, той дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като неустойката се заплащала периодично заедно с погасителната вноска по кредита. Съгласно чл. 8 кредиторът има право едностранно да променя договорения с потребителя размер на възнаградителната лихва и на лихвата за забава по кредита, при настъпване на обстоятелства и по реда, посочен в Общите условия. В чл. 10 от договора било посочено, че при забава в плащането на погасителна вноска потребителят дължи на кредитора такса в размер на 10,00 лева, представляваща разход за събиране на просрочени вземания, като разходите се начислявали за всеки отделен погасителен период и не можели да надхвърлят сумарно 120,00 лева. Съгласно чл. 11 потребителят заплаща на кредитора за всяко изпратено до него съобщение такса в размер на 0,30 лева. В чл. 28 от договора било посочено, че при неизпълнение на което и да е договорно задължение, включително и при неизпълнение на плащане на дължима сума 1 в срок, освен другите договорени неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер на 1 % от размера на посочената сума. Ищецът навежда доводи, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като ГПР е немотивирано висок и противоречи на добрите нрави, същият е посочен единствено като процент, без да са конкретизирани разходите, включени в него, и при изчисляването му не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение. Поддържа, че ГЛП също е немотивирано висок и противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава три пъти размера на законната лихва. Излага съображения, че клаузите на чл. 17 и чл. 27, ал. 1 от договора са нищожни, тъй като уговорената в тях неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, нейният размер е прекомерен, а същата по същество представлява скрита договорна лихва. Относно клаузата на чл. 8 от договора поддържа, че възможността кредиторът да променя едностранно размера на възнаградителната лихва представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП, тъй като никъде в договора не са конкретизирани обстоятелствата, при които може да се извърши такава промяна, и на потребителя не са предоставени Общи условия на дружеството. Същевременно, размерът на лихвата за забава по потребителски кредити е регламентиран в чл. 33, ал.

2 ЗПК и кредиторът не може да променя този размер. По отношение на клаузите на чл.

10 и чл. 11 поддържа, че същите противоречат на чл. 10а ЗПК. По отношение на клаузата на чл. 28 от договора навежда доводи, че уговорената в нея неустойка се дължи и при забава в плащането на погасителни вноски, което противоречи на чл. 33 ЗПК. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че ищецът няма правен интерес от водене на настоящото производство, тъй като договорът не е действащ и кредиторът не разполага с правна възможност да изисква суми по него, като успешният изход на настоящото производство за ищеца няма да се отрази по никакъв начин на правната му сфера. Навежда доводи, че от страна на ищеца е налице злоупотреба с право, тъй като с различни искови молби същият е оспорил една и съща клауза за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, макар и съдържаща се в различни договори за кредит. Поради това, моли при евентуален благоприятен изход на спора за ищеца да не му се присъждат разноски за повече от едно производство. Поддържа, че неустойката не следва да бъде включена в ГПР, тъй като е дължима след неговото сключване. Навежда доводи, че възнаградителната лихва по договора не противоречи на добрите нрави, тъй като не надвишава нормативно определения размер на ГПР от 56,50 %. Твърди, че ищецът е сключил множество договора за потребителски кредит с ответника, съдържащи уговорка за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно между страните, а това се установява и от представените по делото доказателства е, че на 22.12.2022 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 915406, по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 1000 лева, която ищецът следвало да върне на 3 месечни вноски; че при изчисляване на ГПР по договора не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение.

От приетия по делото Договор за потребителски кредит № 915406/22.12.2022 г. се установява, че общият размер на кредита е 1000 лв., представляващ размера на предоставената главница. Уговорено е, че лихвеният процент по кредита е 36 %, при ГПР 42,58 %. Общо дължимата сума е посочена в размер на 1063,26 лв. със срок на погасяване – 3 месеца. Съгласно чл. 1, ал. 11 кредитът е отпуснат с обезпечение2 поръчител или банкова гаранция.

В чл. 17, ал. 1 от договора е посочено, че в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от подписването на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора /включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения.

Съгласно чл. 17, ал. 2 от договора третото лице-поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

Съгласно чл. 27 от договора е уговорено, че в случай, че потребителят не изпълни условието по чл. 17, кредиторът начислява неустойка от 0,9 % от стойността на усвоената сума, на ден, докато обезпечение не се предостави, като неустойката се плаща заедно с вноските по кредита. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 17 причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Страните се съгласяват в случай на настъпване на дължимостта на неустойката потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска, като неустойката се дължи само за периода, през който потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 17, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение по чл. 17, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

От чл. 12 от приетите по делото Общи условия се установява, че преди сключване на договора за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация в това число информация, получена от потребителя, и ако счете за необходимо извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Кредиторът може да извършва проверки в Национален осигурителен институт, държавните регистри, кредитните учреждения, при телефонните оператори и др. Съгласно чл. 13 и чл. 14 от ОУ при оценка на кредитоспособността кредиторът взима предвид и предложеното от потребителя обезпечение по кредита, като за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността кредитът да бъде одобрен потребителят може да предложи едно от следните обезпечения- физическо лице –поръчител или банкова гаранция. В чл. 2022 от същите са посочени изискванията, на които трябва да отговаря третото лицепоръчител, както и банковата гаранция.

По делото е представен и погасителен план, в който са посочени дължимите вноски за главница, лихва и неустойка, както и Стандартен европейски формуляр.

Предвидено е неустойката да се заплаща с погасителната вноска по договора за кредит.

Видно от договора уговореният между страните ГЛП е в размер на 36 %, при ГПР – 42,58 %, като общата сума дължима от потребителя , изчислена към момента на 3 кредита възлиза на 1063,26 лв. Видно от приложения погасителен план общо дължимата сума по кредита (главница, лихва и неустойка), когато не е осигурена гаранция/поръчител (хипотезата на чл.46 от ОУ) е в размер на 1374,69 лв., като дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение възлиза на 311,43 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са главен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и евентуални искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание, че същият e нищожен на сочените основания; евентуално, че оспорените клаузи са нищожни на сочените основания.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорът, е действителен, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора; че процесните клаузи са индивидуално уговорени.

Като съобрази съдържанието на цитираните клаузи, съдът намира, в случая че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в процесния договор неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Съобразно правилото на чл. 19, ал.

Разпечатката съдържа 29 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf9a34f1-799e-4a51-af3b-220fe31b77f2