Решение № 154 от 02.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Пловдив, 02.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330203277 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. И. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С. П. срещу Електронен фиш серия К № 9007307 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1400 (хиляда и четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ) и се моли за неговата отмяна. С допълнителна писмена молба с вх. № 77105/22.07.2024 г. се оспорва годността на създадените от техническото средство статични изображения във вид на снимков материал. С друга молба с вх. № 109254/25.10.2024 г. се твърди да не е доказано, че измерената скорост е на автомобила, управляван от жалбоподателя. Оспорва се и деянието да е извършено в условията на повторност. Жалбоподателят моли електронният фиш да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от старши *** З.М.-П., приложено на лист 3-4 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ясно да е посочено мястото на извършване на деянието и 1 правилно да е определен размерът на административното наказание глоба.

Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието и да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от К. И. М., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 16.05.2024 г., установено от приложената по преписката справка от АИС „АНД“, а жалбата е подадена на 21.05.2024 г. чрез ОДМВР – Пловдив, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде изменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 23.03.2024 г. в 00:44 часа по републикански път II-86, на км 9+500 в посока от запад към изток жалбоподателят К. И. М. управлявал лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № *** със скорост на движение от 121 км/ч при разрешена максимална скорост от 80 км/ч, която била сигнализирана на водачите с пътен знак В26, разположен на км 9+455 от път II-86. Движението на автомобила било по посоката на нарастване на километража на пътя и било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. номер 11743CA. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 125 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 121 км/ч., с което разрешената максимална скорост в този пътен участък била превишена от жалбоподателя с 41 км/ч.

За това деяние против жалбоподателя М. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К с № 9007307, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 1 400 лева. В електронния фиш било прието, че в посочения пътен участък е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч и това е била разрешената стойност на скоростта, както и че деянието е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на Електронен фиш серия К № 8351402, поради което да е в условията на повторност. Заради това и наказанието било наложено на основание чл. 182, 2 ал. 4 вр. с ал. 2, т. 6 от ЗДвП.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства.

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От Протокол от проверка № 079-СГ-ИСИС/15.06.2023 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с № 11743CA е преминало периодична метрологична проверка на дата 15.06.2023 г. със заключение, че съответства с одобрения тип, грешките не надвишават максимално допустимите за типа средство за измерване и са налични всички необходими надписи, означения и защитни стикери върху техническото средство.

Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 432р-7569/05.04.2024 г. се установява, че на дата 23.03.2024 г. преносима система за видеоконтрол тип ARH CAM S1 с № 11743CA е заснела статични изображения с поредни номера от 0022767 до 0022921, с начален час на работа 00:20 ч. и краен час на работа 01:20 ч. и с място на контрол републикански път II-86, км 9+500, с посока на движение на контролираните МПС от запад към изток.

От снимка № 0022834 от радар с № 11743СА (лист 29 от делото) се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 125 км/ч, а заснемането е извършено на 23.03.2024 г. в 00:44 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото средство.

От писмо с вх. № 70747/03.07.2024 г. от директора на Областно пътно управление – Пловдив (лист 13 от делото) и извадка от проект за организация на движение за републикански път II-86 (лист 14 от делото) се установява, че за посоката от запад към изток има поставен пътен знак В26 (80 км/ч) на км 9+455 и пътен знак В26 (60 км/ч) на км 9+510. Установява се още, че пътните знаци в този участък са монтирани съгласно проект за „Организация на движението“, който е одобрен от Агенция „Пътна инфраструктура“ и ОД на МВР – Пловдив.

От Протокол за извършено обучение с рег. № 432р-17371/27.07.2022 г. се изяснява, че *** С. М.Б. – ***, е преминал теоретично и практическо обучение за работа с АТСС от тип ARH CAM S1 с фабричен № 11743CA на дата 27.07.2022 г.

От декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с рег. № 103000-7094/08.04.2024 г. от И.К. М. (лист 37 от делото) се установява, че същият писмено е декларирал пред ОДМВР – Пловдив, че на дата 23.03.2024 г. в 00:44 часа 3 процесният лек автомобил с рег. № *** се е намирал във владение на жалбоподателя К. И. М.. Установява се още, че декларацията е подадена на дата 08.04.2024 г., а към нея е представено копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя К. М..

От разписка на лист 38 от делото се разкрива, че Електронен фиш серия К № 8881069, екземпляр от който е приложен на лист 35 от делото, е връчен на автора на декларацията И.К. М. на 27.03.2024 г. За този електронен фиш се доказва да е съставен за същото деяние като процесното. От справка от АИС „АНД“ на МВР (лист 39 от делото) се установява, че след подаването на декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП Електронен фиш серия К № 8881069, издаден срещу И.К. М., е анулиран.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Процесното нарушение е установено с техническо средство тип ARH CAM S1, което е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.

Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.

Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и статичното изображение с № 0022834 от радар ARH CAM S1 с № 11743СА. От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с техническото средство е започнала на 23.03.2024 г. в 00:20 часа и е приключила в 01:20 часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 0022767, а последното - с № 0022921. Процесната снимка е с № 0022834 и следователно е заснета от техническо средство ARH CAM S1 с фабр. № 11743СА на дата 23.03.2024 г.

Възраженията на жалбоподателя срещу годността на ползвания от съда снимков материал е неоснователно. Действително в приложеното по преписката статично изображение има липсващи реквизити, което го прави негодно. В хода на съдебното следствие обаче тази непълнота в доказателствата е преодоляна, тъй като по делото е приета снимка, отговаряща в пълнота на изискванията по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Същата е приложено на лист 29 от делото и съдържа информация за: датата, точния час на нарушението, регистрационния номер на заснетото пътно превозно средство, 4 точното място, стойността на измерената скорост, посоката на измерване спрямо местоположението на АТСС, пореден номер на създаденото статично изображение, както и индивидуализиращ номер на техническото средство.

Така създадена снимка е редовна от външна страна, поради което съдът й признава присъщата й съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП доказателствена стойност. Причината, поради която при останалите изображения се наблюдава дефект, касаещ изписването на стойността на измерената скорост, е ирелевантна по делото. Липсва процесуално изискване за задължително съставяне на повече от една снимки. След като приложеното на лист 29 от делото статично изображение е редовно и съдържа всичките си необходими реквизити, то служи като доказателство за установяване на датата и точния час на извършване на деянието, регистрационния номер на автомобила и за стойността на измерената скорост.

Неоснователни са и възраженията за недоказаност кой точно автомобил се е движил с измерената като превишена скорост от автоматизираното техническо средство. На първо място на процесното статично изображение е видимо само едно моторно превозно средство, регистрационният му номер е четлив – *** и той е този на автомобила, управляван от жалбоподателя съгласно декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Автомобилът попада изцяло в обхвата на камерата, а посоката му на движение съвпада с тази на осъществявания видеоконтрол от АТСС. На снимката изрично е отбелязано, че измерването е извършено по отношение на МПС, което се приближава към техническото средство. От протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. се установява, че видеоконтролът е осъществяван единствено в посока приближаване, поради което измерената скорост не би могла да бъде на превозно средство, движещо се в насрещната посока. По делото са представени всички изготвени статични изображения, но на нито едно от тях не е видимо друго МПС. Точно обратното – на всички снимки в кадър е единствено процесният лек автомобил с рег. № ***, което е доказателство, че техническото средство е проследявало движението именно на този автомобил към момента на измерването на скоростта. Накрая, следва да се отбележи, че съгласно техническите си характеристики преносимата система за видеоконтрол ARH CAM S1 е с вградено разпознаване на номера и комуникации съгласно удостоверението за одобрен тип средство за измерване.