Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 280 от 30.03.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 341/2026
Вид
Определение № 280
Подписан
30.03.2026
В сила
30.03.2026
Състав
Стефан Илиев, Даниела Росенова, Емилия Колева

Цитирани разпоредби

  • чл. 59,ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 219 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 248 ал.1 т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 341 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 345 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.93,ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 94, ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.99 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 280 гр. София, 30.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Даниела Росенова

Емилия Колева като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600341 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 341 НПК.

Делото е образувано по частна жалба на защитника на подс.Т. В. З. против определение от 5.03.2026 г.на СГС, НО, 44 състав, по н.о.х.д. № 1086/2025г.

С частната жалба се обжалва определението на съда в разпоредително заседание, с което е отказано да бъде прекратено съдебното производство на основание чл. 248 ал.1 т. 3 НПК.

В частната жалба се прави искане за отмяна на определението като необосновано и незаконосъобразно , и прекратяване на съдебното производство поради допуснати съществени, отстраними процесуални нарушения, които са ограничили процесуалните права на страните.

В частната жалба се сочи, че определящо е нарушаване на правото на обвиняемото лице да избира и участва в наказателното производство с упълномощен и избран от него защитник.

В частната жалба се оспорва определението в частта, в която е отказано отмяна на мярката за неотклонение „задържане под стража“. Съображения за това искане на защитата е,че е изтекъл към момента на провеждане на разпоредителното заседание „преклузивния“ срок за изпълнение на най – тежката, предвидена в закона, процесуална мярка.

По делото е добавена,отделно ,въззивна частна жалба ,от друг защитник , с която се обжалва същото определение , в частта, за отказ да бъде изменена и отменена мярката за неотклонение на обв. Т. В. З..Посочва се, че определение е в противоречие на материалния закон и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.Посочва се ,че допълнителни съображения ще бъдат изложени пред съда.Предлага се да бъде отменено атакуваното определение като бъде отменена или изменена в по – 1 лека мярката за неотклонение „задържане под стража „.

Апелативният съд-София, след като се запозна с жалбите и доказателствата приложени по делото намери следното:

Най – напред следва да се посочи ,че настоящето производство се провежда по реда на чл.341 НПК без призоваване на страните и събиране на доказателства , освен при наличие на предпоставките на чл. 345 ал.1НПК и по преценка на съда.Въззивният състав не намира да е налице такава необходимост в конкретния случай.

Определението на първостепенния съд е неправилно относно изложените съображения за това ,че не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване и нарушаване на правата на обвиняемото лице на досъдебното производство.

Съдът не е обсъдил обосновано дали на досъдебното производство е допуснато, отстранимо, съществено процесуално нарушение,което е довело до ограничаване правата на обвиняемото лице Т. В. З..Допуснато е нарушение,което се изразява в лишаване на обвиняемия от правото му да организира защитата си и да участва в наказателното производство с избран от него защитник.

Това право е нарушено в досъдебното производство,защото прокурор при СГП е назначил резервен защитник без да са били налице условията на чл.93,ал.4 НПК.По този начин е нарушен и чл. 94, ал.6 НПК,защото съгласно разпоредбите на закона е участвал в процесуално следствени действия без съгласие на обвиняемото лице за упражняване на права по чл.99 ал.1 НПК от резервен защитник, при наличието на упълномощен.Това се установява от извършените в хода на досъдебното производство действия.В т.3 д.п. е приложен протокол л.2 от разследващ полицай,който на 2.02.2026 г.е уведомил адв. К.,упълномощен защитник на обв.З., за явяването на 2.02.2026 г. за предявяване на прецизно обвинение на обвиняемото лице.Адв. К. е заявила ,че няма възможност по това време.На л.3 д.п. е приложен протокол от 9.02.2026 г. , в който е отбелязано,че адв. К. сама се е обадила и заявила,че вече не представлява обв.З.. На 10.02.2026 г. е постъпило по електронната поща на СРП писмо от адв. М. П., в едно с пълномощно от обв. З.,от което се установява че е упълномощена като защитник да участва по дело водено по пр.пр. 12254 /2025 г. по описа на СГС. Посочените документи са изпратени на СГП на 11.02 – 12 .02 2035 г. На 12.02.2026 г. с постановление л.6 д.п., прокурор от СГП, е „предоставил“ правна помощ на обв. З. с резервен защитник изразяваща се в „процесуално представителство „ и назначил посоченото лице от Съвет на Адвокатската Колегия София, адв.Д..Упълномощеният защитник адв.П. изобщо не е била призовавана за посоченото процесуално следствено действие.Така на 12.02.2026 г. прокурора е предявил постановление за повдигане на обвинение по реда на чл. 219 НПК и провел разпит, които документи, обвиняемото лице е отказало да подпише с мотив ,че желае да присъства ангажирания от него защитник. Съдът необосновано е приел ,че адв.П. не е имала възможност да присъства на предявяването на 12.02.2026 г. и не се е явила по неуважителни 2 причини,защото по делото изобщо няма данни същата да е била уведомяване.

Жалбата на обв.З. в тази част е основателна,защото е нарушено основното му право на защита като избере защитник по свое предпочитание , който да участва в процесуално следствените действия.Допуснатото процесуално нарушение е ограничило процесуалните права на подсъдимия ,то е и отстранимо.Това нарушение води до прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за повтаряне на процесуално следственото действие по предявяване на обвинението с ангажирания защитник.

По отношение изложените доводи от защитника за отмяна на мярката за неотклонение „задържане по стража„ на обв. З. те са изцяло неоснователни.

Действително съгл.63, ал.4 НПК на досъдебното производство мярката за неотклонение не може да продължи повече от осем месеца.Съгласно чл.

59,ал.1 НК времето , през което едно лице е било задържано се приспада при изпълнение на наказанието, а не когато е изтекъл преклузивния срок за задържане. Като такъв срок законодателно е определен единствено при провеждане на досъдебното производство.Към датата на произнасяне на първоинстанционния съд 5.03.2026 г. делото е било в съда, поради което посочения срок не е бил относим. Обосновано е определението,че не са налице нови обстоятелства от тези обсъждани в предходното разглеждане на мярката за неотклонение. От друга страна продължава да съществува опасност лицето да извърши друго престъпление предвид обстоятелството,че деянието по внесения обвинителен акт е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане.

В тази част определението е правилно,обосновано и по същество законосъобразно.

Неоснователно е възражението,че не изготвянето на протокол от с.з. в срока за обжалване е довело до ограничаване на правата на обвиняемото лице.

Правото на обвиняемото лице е осъществено с подаването на жалбата до въззивния съд. Определението , което се обжалва е било обявено пред страните и същите са имали възможност да научат доводите на съда.За всички актове постановени в публично заседание сроковете започват да се броят от следващия ден и не са зависими от момента на качване на протокола в ЕИС на съда .

Неоснователна е частната жалба на адв.Я. против определението ,с което е оставена без уважение молбата за изменение на мярката от съда.В заглавната част на тази жалба се посочва ,че е против отказ да бъде изменена и отменена мярката.В нея не се съдържат абсолютно никакви доводи против определението на съда за изменение, а единство оскъдни за отказа да бъде отменена МНО.Отделно от това неправилно защитата се е позовала на своето право да изложи съображения пред съда в производство, което се провежда в закрито заседание.Въззивният съд е изложил своите съображения,защо е неоснователно искането за отмяна или изменение на мярката.Не се налага тяхното преповтаряне в същото определение.Жалбата като немотивирана следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изложеното Апелативен Съд-София, седми въззивен състав, на 3 основание чл. 345 ал.1 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

Изменя определението от 5.03.2026 г.на СГС, НО, 44 състав, по н.о.х.д.

№ 1086/2025г. СГС, НО, 44 състав, по н.о.х.д. № 1086/2025г., като го отменя в частта за отказ да бъде прекратено съдебното производство поради допуснати , отстраними,съществени процесуални нарушения на д.п.,довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.Връща делото на СГП за изпълнение на указанията дадени в обстоятелствената част на настоящото определение .

Потвърждава определението в частта за отказ да бъде изменена мярката за неотклонение на подс . Т. В. З.

Оставя без уважение частната жалба на адв.Я. за изменение мярката за неотклонение на подс.Т. В. З.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4