Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 64 от 27.01.2025, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 4183/2023
Вид
Решение № 64
Подписан
27.01.2025
Състав
ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Перник, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20231720104183 по описа за 2023 година

Производството е по положителен установителен иск, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Образувано е по искова молба, предявена от В. Т. Н., ЕГН ********** от гр.

******, кв. ******, бл.*, вх.*, ап.* срещу В. Р. Т., ЕГН ********** от гр.

******, ул. ******* №*

Ищцата твърди, че с ответницата са единствени наследници по закон на общия им наследодател – Т.Н.С., починал на 10.07.2016 г. Сочи, че тя е дъщеря на наследодателя, а ответницата е негова внучка, дъщеря на сина му – Р.Т.Н., починал на 28.09.2011 г.

Поддържа, че общият им наследодател, въз основа на договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя, сега представляваща имот, общинска собственост, с идентификатор *****.***.**** по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 414 кв. м., е изградил селскостопанска сграда на един етаж с площ от 21 кв. м. с идентификатор *****.***.****.1 по КККР на гр. Перник и първи етаж от жилищна сграда – еднофамилна на два етажа, със застроена площ от 90 кв. м., с идентификатор *****.***.****.2 по КККР на гр. Перник.

Твърди, че общият наследодател е дарил придобитото от него право на застрояване /суперфиция/ на втори и трети етаж на жилищната сграда, който договор е обективиран в нотариален акт № ***, том ІІІ, дело № ****/**** г., на синовете си - Р.Т.Н., починал на 28.09.2011 г. /оставил за наследница по закон ответницата/ и К.Т.Н., починал на 14.09.2005 г. без да остави низходящи наследници по закон. Сочи, че дарените не са упражнили правото си да построят съответно втори и трети етаж от жилищната сграда.

Ищцата поддържа, че тя и съпругът и със собствени средства са изградили втория етаж на процесната сграда. Твърди, че процесните постройки с 1 идентификатори *****.***.****.1 и *****.***.****.2 по КККР на гр. Перник са построени изцяло през 1985 г. Сочи, че от този момент до сега само тя – явно, спокойно и непрекъснато осъществява фактическа власт върху тях, като полага грижи за съхранението им и ги поддържа. Излага, че никой не се е противопоставял на владението й и тя винаги е възприемала сградите, като изцяло нейна собственост. Счита, че по тази причина ги е придобила по давност, в резултата на продължило повече от 10 години недобросъвестно владение.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответницата, че ищцата е придобила в самостоятелна собственост по давност и наследяване следните недвижими имоти: жилищна сграда – еднофамилна на два етажа, със застроена площ от 90 кв. м., с идентификатор *****.***.****.2 по КККР на гр. Перник и селскостопанска сграда на един етаж с площ от 21 кв. м. с идентификатор *****.***.****.1 по КККР на гр. Перник, двете изградени в имот, общинска собственост, с площ от 414 кв. м., с идентификатор *****.***.**** по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК.

Заявена е претенция за присъждане на направените съдебни разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответницата и в срока по чл.

131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответницата оспорва предявения иск, като неоснователен. Твърди, че в качеството си на наследник по закон на своя дядо – Т.Н.С. е придобила в собственост, по наследяване ½ ид. ч. от процесната стопанска постройка и от първия етаж на жилищната сграда. Поддържа, че вторият етаж от къщата е изграден от нейния баща Р.Т.Н. въз основа на дарена в негова полза суперфиция, поради което тя като единствен наследник по закон е придобила в изключителна собственост този жилищен етаж.

Сочи, че ранната смърт на баща и е била причина, тя да израсне в сиропиталища и да не обитава бащиния си дом. Твърди, че постоянният й адрес винаги е бил регистриран на административния адрес на спорните имоти, както и че с подадена данъчна декларация за придобиването им, ищцата е извършила извънсъдебно признание, че ответницата е съсобственик в същите.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск и да присъди сторените съдебни разноски.

В съдебно заседание, ищцата, чрез пълномощника си – адв. Х. Н., поддържа предявения иск. Моли съда да го уважи по изложени в съдебно заседание и в писмена защита съображения. Претендира присъждане на сторените разноски Ответницата, чрез пълномощника си – адв. Б., подържа отговора. Оспорва предявения иск. Моли съда да го отхвърли по изложени в съдебно заседание съображения. Претендира разноски.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

От представеното удостоверение за наследници изх. № 377/17.03.2023 г. се установява, че страните са единствени наследници по закон на общия наследодател Т.Н.С., починал на 10.07.2016 г. След смъртта си той е оставил за 2 свои наследници съпругата си В. Д. С., починала на 24.12.2020 г., дъщеря си – ищца по делото – В. Т. Н. и внучката си/дъщеря на сина му Р.Т.Н., починал на 28.09.2011 г. / - ответница по делото – В. Р. Т.. Другият син на наследодателя – К.Т.Н. е починал преди него – на 14.09.2005 г. без да остави наследници.

От представения договор за отстъпване право на строеж/суперфиция/ върху държавна земя от 21.06.1983 г. е видно, че общински народен съвет – гр.

Перник е отстъпил на Т.Н.С. право на строеж върху държавно урегулирано място, съставляващо УПИ Х, в кв. 118 по плана на гр. Перник/кв. Мошино/, местността „Кутела“ от 425 кв. м. на стойност 1700 лв., като последният се е задължил да застрои отстъпеното му право на строеж по одобрен архитектурен проект в срок от две години.

С договор за дарение на право на строеж/суперфиция/, сключен на 27.09.1983 г., обективиран в нотариален акт № ***, том III, дело № ****/**** г. наследодателят Т.С. е дарил на сина си Р.Т.Н. част от учреденото му право на строеж, а именно правото да построи втори жилищен етаж, състоящ се от хол, стая, кухня с ниша и клозет – баня, средния гараж и мазето зад него с общо стълбище с първия етаж съобразно одобрения архитектурен проект, със свои собствени средства и материал. Със същия договор наследодателят е дарил на другия си син – К.Т.Н. друга част от учреденото му право на строеж, а именно правото да построи трети жилищен етаж, състоящ се от хол, стая, кухня, ниша, клозет-баня, югоизточния гараж и мазето зад него, със самостоятелен вход и стълбище, съгласно одобрения проект, със свои собствени средства и материали.

Приложено е удостоверение изх. № 11-01-212/15.11.1983 г., от което е видно, че на наследодателя е било разрешено да изгради в държавния имот временна постройка с дървена конструкция за складиране на строителните материали по време на строителството с размер на 6/3 м в северния край на парцела, на отстояние 3 м. от границата.

С договор № 70/15.05.1985 г. Т.Н., съпругата му В. С. и синовете му Р. и К.Н. са възложили на СД „Изграждане селищни системи“ – Перник да поеме изпълнението на инвеститорския контрол на изграждащата се сграда, застроена на 80 кв. м., с обем 890 куб. м., която ще се построи в парцел Х, кв.

118 по РП на гр. Перник съгласно одобрен проект.

От представените скица на поземлен имот № 15-253838-08.03.2023 г. на СГКК – Перник, скица на сграда № 15-109562-01.02.2023 г., скица на сграда № 15-1166019-02.11.2023 г., удостоверение изх. № об/тр-7898от 01.12.2008 г. и удостоверение изх. № 11/ТР – 3853 от 16.06.2011 г. се установява, че парцел Х, в кв. 118 по отменения план на гр. Перник, кв. Изток е идентичен с парцел Х, в кв. 218 по плана от гр. Перник – кв. Изток, одобрен със заповед № 1558/11.11.1980 г. и с поземлен имот с идентификатор *****.***.**** по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. Съгласно КККР на гр. Перник в имот с идентификатор *****.***.**** са построени едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор *****.***.****.1, с площ 21 кв. м. и сграда с идентификатор *****.***.****.2, представляваща еднофамилна двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 90 кв. м.

По делото е постъпило и писмо вх. № 25141/08.11.2024 г. от Община Перник, ДМДТ, към което е приложена данъчна декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗМДТ, с вх. 0 55109/11.08.2023 г., подадена от ищцата, с 3 която същата е декларирала че тя и ответницата са собственици по наследяване при равни части на процесните сгради с идентификатори *****.***.****.1 и *****.***.****.2.

По искане на ищцата е назначена и приета съдебно-техническа и оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Н. Е.. Съдът кредитира заключението на експерта като пълно и обосновано, дадено с необходимите специални знания и професионален опит. От него се установява, че двуетажната еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.***.****.2 представлява завършен строеж по смисъла на ЗУТ. Само първият етаж от сградата представлява самостоятелен обект. Селскостопанската сграда с идентификатор *****.***.****.1 се е самосрутила при земетресението от 2012 г. и на нейно място има само обрасли с трева неизползваеми строителни отпадъци. Пазарната стойност на съществуващата на място сграда с идентификатор *****.***.****.2 е 100471.00 лв.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели, доведени от ищцата – П.М.О., без родство със страните и Б.К.П. – зет на ищцата. Съдът кредитира показанията им, доколкото са дадени за непосредствено възприети от тях факти и не са налице доказателства, които да ги опровергават. Свидетелят О. е съсед на имота и знае процесните сгради от построяването им. Съобщава, че стопанската постройка, която вече не съществува на място е изградена от наследодателите Т.Н. и съпругата му В. С. и е ползвана от тях за живеене. Излага, че с техни труд и средства е изградена и двуетажната жилищна сграда, като в строителството е помагала и ищцата.

От показанията на свидетеля се установява, че наследодателите са живели и ползвали процесните сгради до смъртта си. Заедно с тях, там, през цялото време е живяла и ищцата.

Свидетелят П. знае имота от 2019 г., когато е дошъл да живее в него. Сочи, че от този момент до сега само ищцата полага грижи за него.

Двамата свидетели съобщават, че никога не са виждали ответницата в имота, като тя нито е живяла в него, нито е участвала в изграждането и поддръжката му.

Предмет на делото е правото на собственост на ищцата върху спорните сгради, което тя твърди, че е придобила в резултат на осъществявано недобросъвестно давностно владение за времето от 1985 г. и до настоящия момент. На него ответницата противопоставя сасомстоятелното си право си на собственост върху втория жилищен етаж на сграда с идентификатор *****.***.****.2, основано на възникналото със смъртта на нейния баща – Р.

Н. наследствено правоотношение, който от своя страна го е придобил по договор за дарение на право на строеж.

Съдът счита за процесуално недопустим установителния иск с предмет правото на собственост върху постройка с идентификатор *****.***.****.1 Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗС обект на правото на собственост са всички вещи.

В чл. 110 от ЗС е предвидено, че вещите се разделят движими и недвижими.

Постройките са недвижими вещи съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗС. За да бъде годен обект на вещни права, недвижимият имот трябва да има минималните признаци за самостоятелност съгласно изискванията на съответните строителни норми.

По делото се установи, че процесната сграда *****.***.****.1 не съществува на място. Същата се е самсрутила преди повече от 10 г./при 4 земетресението от 2012 г./ Следователно не е налице обект на правото на собственост, чиято защита се търси. Затова предявеният иск в тази си част е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.