Решение № 274 от 24.11.2025, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 253/2023
- Вид
- Решение № 274
- Подписан
- 24.11.2025
- В сила
- 24.11.2025
- Състав
- Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Мирослав Данаилов Досов, Катя Николова Гердова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.228 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 274 гр. Враца, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:
Мирослав Д. Досов
Катя Н. Гердова при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20231400500253 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 4394/04.04.2023 г., подадена от М. П. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Д. Г. Ц. от АК - Монтана, срещу решение № 133/09.03.2023 г. по гр.дело № 1039/2022 г. по описа на Районен съд - Враца, с което са отхвърлени предявените от нея него против М. К. А., ЕГН:
**********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на сумата от 200,38 лева, дължима рента за стопанската 2020 - 2021 г., сумата от 229,03 лева, дължима рента за стопанската 20212022 г., както и законната лихва върху главниците от предявяване на исковете до окончателното им изплащане, представляващи припадащата се на ищцата 1/20 идеална част от получаван от ответника наем за следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот с.***, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 7301кв.м., НИВА, с номер от предходен план 106060, 2.
Поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот с.***, общ.
Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 46777кв.м. НИВА с номер по предходен план 106060, 3. Поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот с.***, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 3181кв.м., Лозе, с номер от предходен план 048020, както и да бъде осъден ответника М. К. А., ЕГН **********, както и искове по чл.86,ал.1 ЗЗД на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 29,33 1 лева - мораторна лихва върху главницата от 200.38 лева за периода от 13.10.2020 г. датата на получаване от ответника на наемната цена, до 24.03.2022 г., и на сумата от 12,09 лева - мораторна лихва върху главницата от 229.01 лева за периода от 16.09.2021г. - датата на получаване от ответника на наемната цена, до датата на входиране на исковата молба - 24.03.2022 г.
Жалбоподателката твърди, че решението е незаконосъобразно, немотивирано и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Излага подробно своите доводи в подкрепа на тези си твърдения.
Искането на М. П. К. е въззивният съд - Враца да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове, като осъди ответника М. К. А. да й заплати всички претендирани суми.
Моли да й бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият М. К. А., чрез адв.М. Л. от АК – Враца, е депозирал отговор, в който мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба.
Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Страните не сочат доказателства и не заявяват доказателствени искания.
В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват и представляват.Постъпила е молба от процесуалния представител на въззивника, с която сочи, че поддържа въззивната жалба и няма доказателствени искания, както и възражения по проекта за доклад. Претендира присъждане на разноски.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е процесуално допустима подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията за съдържание по чл.260 и чл.261 ГПК.
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Окръжен съд - Враца намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази 2 връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Районен съд-Враца е сезиран с искова молба за разглеждане на обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата М. П. К. от гр.София против М. К. А. от гр.Враца за осъждане на ответника да й заплати сумата от 200.38 лева, дължима рента за стопанската 2020-2021г., сумата от 229.01 лева дължима рента за стопанската 2021/2022г., 29.33 лева мораторна лихва върху главницата от 200.38 лева за периода от 13.10.2020г. -датата на получаване от ответника на наемната цена до датата на входиране на исковата молба, сумата от 12.09 лева мораторна лихва върху главницата от 229.03 лева за периода от 16.09.2021г. - датата на получаване от ответника на наемната до датата на входиране на исковата молба, както и законната лихва върху главниците от предявяване на исковете до окончателното им изплащане.
Ищцата твърди, че е наследник на б.ж. Т. Н. Д. и б.ж. Т. М. Д., на които с решения на ПК Вълчедръм са възстановени общо 6 поземлени имоти:
1.
Поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот с.***, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 7301кв.м., НИВА, с номер от предходен план 106060,
2.
Поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот с.***, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 46777кв.м., НИВА, с номер от предходен план 106060
3.
Поземлен имот с идентификатор
*** с адрес на поземления имот с.***, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 3181кв.м., Лозе, с номер от предходен план 048020.
4.
Поземлен имот с идентификатор
*** с адрес на поземления имот с.***, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 3472кв.м., НИВА, с номер от предходен план 024060.
5.
Поземлен имот с идентификатор
*** с адрес на поземления имот с.***, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 290кв.м., НИВА, с номер от предходен план 022050 .
6.
Поземлен имот с идентификатор
*** с адрес на поземления имот
3 с.***, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 569кв.м., НИВА, с номер от предходен план 022030.
Ищцата поддържа, че като наследник притежава 1/20 ид.част от имотите, а ответникът като ЕТ “М. А.-Юлстрейд-Ю. К.“ с ЕИК *** е придобил от други наследници общо 2/10 идеални части и е сключил договор за наем на земеделските земи с физическото лице М. К. А., ЕГН ********** от гр.Враца, със срок 20/ двадесет/ стопански години считано от 01.10.2015г. до 01.10.2035 година, при наемна цена по 10 /десет/ лева на декар наета земя. Договорът е вписан под вх.рег.№ 6221, акт № 238, том 14 от 03.08.2015г. в Сл.Вп.- Лом. Твърди, че на 10.07.2020г. ответникът наемател М. К.
А. по описания по-горе договор за наем е сключил Договор за пренаемане на земеделски земи с пренаемател „КИ ТИ БО“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление с.***, ***, обл.Монтана, представлявано от управителя Т. К. Б., с който договор е преотдал под наем със срок 1/една/ стопанска година, считано от 01.10.2020г. до 01.10.2021г., описаните земеделски земи под №1,2 и 3 с обща площ 57252 кв.м.
Уговорена е паричната форма на наемното плащане да се извършва авансово в срок до 01.10.2020г.- по 70 лева /седемдесет лева/ на декар.
Поддържа, че на 30.06.2021г. ответникът М. К. А. е сключил Договор за пренаемане на земеделски земи с пренаемателят „КИ ТИ БО“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление с.***, ***,обл.Монтана, представлявано от управителя Т. К. Б., с който договор е преотдал под наем със срок 1/една/ стопанска година, считано от 01.10.2021 до 01.10.2022г. описаните по- горе под № 1,2 и 3 имоти с обща площ 57252кв.м. В глава IV, т.2 от договора страните са договорили: Паричната форма наемното плащане се извършва авансово в срок до 01.10.2021г.-по 80 лева /осемдесет лева/ на декар.
Заявява, че сумите по наемните договори са платени на ответника М. А. за стопанската 2020/2021г. и на „Юлстрейд“ ООД за стопанската 2021/2022г. с преводни нареждания.
Излага, че от платената от наемателя „КИ ТИ БО“ ООД на ответника наемна цена на имотите за стопанските 2020-2022г., припадащата на ищцата за притежаваната от нея 1/20 идеална част от получената сума не й е заплатена от ответника и е дължима в размер общо за двете стопански години за припадащия й се дял от 429.39 лв.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. К. А..
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, които обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, дават основание на настоящия съдебен състав да приеме за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените по делото удостоверения за наследници ищцата е наследник на Т. Н. Д. и Т. М. Д., на които наследодатели е възстановено правото на 4 собственост върху процесните земеделски имоти с административни актове на ПК гр.Вълчедръм - решение № 376А/12.09.1995г. по пр. №6804/13.03.1992г. и решение № 376А/12.09.1995г. по пр.№7602/20.03.1992 г.
В следствие на разпореждане, извършено от друг съсобственик ЕТ “М. А.Юлстрейд-Ю. К.“ с ЕИК *** е придобил ид.ч. от процесните имоти, за които в последствие е сключил доховор за наем с физическото лице М. К. А.. От своя страна последният е преотдал под наем земите на пренаемателя „КИ ТИ БО“ ООД.
Видно от събраните по делото доказателства и твърденията на ищцата се установява, че ответникът М. А. не е съсобственик на процесните имоти и не може да отговаря по правилото на чл.30, ал.3 ЗС. По този ред материално-правно легитимиран да отговаря като ответник би могъл да бъде ЕТ „М. А.-Юлстрейд-Ю. К.“, който е придобил права в съсобствеността.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Рамките на търсената от ищеца защита се определят с посочване на основанието /изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения/ и петитума на иска. Изхождайки от очертаните в исковата молба предмет на спора и вид на търсената защита, съдът прави квалификация на спорното материално право като определя приложимата правна норма.