Решение № 72 от 22.07.2022, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Берковица, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВАТРИФОНОВА при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА Административно наказателно дело № 20211610200314 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от В. ВЛ. В. с ЕГН ********** от гр. М**********, ул. ************ против Наказателно постановление № 21-0243-001138/ 18.11.2021 г. на Началник РУ към ОД МВР Монтана, РУ Берковица, с което му е наложено наказание глоба в размер на 20,00 лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на административно- производствените правила и неправилно приложение на материалния закон .

В съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител адв.

ЛЮБЛ. АВР. – АК Монтана.

Ответната страна – РУ Берковица не изпраща представител. В писмото, с което е изпратена жалбата моли съда да потвърди с решение издаденото наказателното постановление.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия АА № 334861/ 11.11.2021 г., съставен на 1 жалбоподателя за това, че на 11.11.2021 г. в 20:40 часа в град Берковица, ж.к.

Изгрев, като водач на лек автомобил – „Шкода“ с peг. № М 65 79В Н, при обстоятелства: град Берковица, ж.к. „Изгрев“ до блок номер 26, с посока на движение от междублоковото пространство до блок номер 26 към ул. „Хаджи Петър Илиев“ управлява лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. номер М 65 79 ВН, собственост на Петя Димитрова Видова, с ЕГН ********** като при излизане от междублоковото пространство на заден ход водачът не наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство, в резултат на което блъска със своята задна дясна част паркирания лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. номер *******, реализирайки ПТП с материални щети. Водачът не спира да установи последиците от произшествието, а продължава своето движение към град Монтана, където е установен около 22.00 часа на 11.11.2021 г. от служители на РУ Монтана на домашният си адрес. Водачът не е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство.

По този начин според наказващия орган жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП – не наблюдава непрекъснато пътя зад ППС при движение на заден ход и нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП- не спира и не установява последиците от ПТП.

По делото са представени като доказателства НП- 2 броя, АУАН, Възражение, Придружително писмо, Протокол, Решение, Протокол за ПТП, Декларация, Сведение, Удостоверение, Заповед, Справка картон на водача.

В хода на производството са разпитани свидетели на АНО, на жалбоподателя, както и очевидци на местопроизшествието, които с показанията си установяват различни факти и обстоятелства, освен описаните в акта и наказателното постановление. Основният спор в производството се развива на плоскостта дали по безсъмнен начин е доказано авторството на двете деяния. Акцентира се, от страна на жалбоподателя върху довода, ч е актосъставителят и свидетелите по акта не са очевидци на деянията и констатациите им се градят на предположения. Служителите на РУ не са присъствали при извършване на нарушенията, но фактите, съдържащи се в техните показания представляват косвени доказателства за авторството на нарушенията. Както свидетелят А., така и свидетелят К. последователно и безпротиворечиво обясняват по какъв начин са установили самоличността на дееца, че МПС, с което се е движел същия е било посочено като процесно от лица, които са очевидци на случилото се и по част от номера на соченото като процесно МПС са установили водача и неговия адрес. Ирелевантно в случая съдът намира обстоятелството, че не жалбоподателя, а друго лице е собственик на процесното

МПС.

Административно-наказателната отговорност е лична и при положение, че е установено на кого е било предоставено МПС-то, неправилно би било да се търси отговорност от собственика.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата като депозирана в срок, от легитимирано за 2 това лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол е допустима . Съгласно дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка на обжалваното НП досежно неговата законосъобразност.

Съдът счита наказателното постановление за незаконосъобразно на няколко основания.

Н а първо място, не е спазено изискването на чл.43 ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания. Видно от съдържанието на АУАН, документът е съставен при отказ на нарушителя да го подпише.

Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН отказът на нарушителя да подпише акта се удостоверява с подписа на един свидетел , името и точният адрес на който се отбелязват в акта. За спазване на разпоредбата достатъчно е наличие на отказ от страна на нарушителя и подпис на свидетел, с посочване на името и адреса му, като с подписа си свидетелят удостоверява направения о т к а з . В проведеното производство за налагане на административно наказание императивно изискуемото действие по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН формално не е изпълнено, от което следва, че извършването му не е осъществено. Това, че е спазено изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН и отказа на нарушителя да получи препис от акта е удостоверен чрез подписа на един свидетел, не дерогира задължението на актосъставителя да предяви за подпис АУАН . Факта на отказ да се подпише акта, следва да се удостовери също чрез подписа на един свидетел, като се посочат неговото име и точен адрес, което да се отбележи (по арг. от систематичното тълкуване на ал. 2 и ал. 5 на чл. 43 от ЗАНН).

Н а второ място,видно от АУАН отказа на нарушителя да получи препис от съставения му АУАН също не е удостоверен с подписа на свидетел.

,с което не е спазено изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН ,съгласно която разпоредба и отказа на нарушителя да получи препис от акта се удостоверява чрез подписа на един свидетел. Приема се /„Процесът по ЗАНН”, Л.П., Р.И., Изд.Сиела, 2009/, че е „уместно” свидетелят по чл.43 ал.2 и ал.5 от ЗАНН да е лице, различно от свидетелите по чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, за да не възникват съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинносттта на отразеното от него в обстоятелствената част на акта.

ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо и следва да присъстват при съставяне на АУАН и да го подпишат. Първата 3 свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства, относими към датата, мястото и условията, при които съответният контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта.

Свидетел от тази категория е вписаният под №1 в АУАН такъв Веселин Георгиев. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства. За да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и свидетелите на извършването или установяването на нарушението, както и в истинността на отразените, удостоверени с подписите на свидетелите-очевидци факти и обстоятелства в АУАН, свидетелят по чл. 43, ал. 2 и ал.5 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Доколкото в АУАН липсва посочен свидетел, удостоверяващ отказа на нарушителя да подпише акта и отказа му да получи препис от акта ,то е налице процесуално нарушение, от категорията на съществените, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление.

Предвид на това съдът намира, че не следва да се обсъждат доводите по същество на спора, както и останалите направени от жалбоподателя възражения, тъй като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказание, но не и 4 когато самото производство е водено и завършено порочно.

На посочените по-горе основания, съдът намира, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено.

По разноските :

В случая жалбоподателят е направил разходи за защитник в размер на 300лв.. С оглед изхода от делото, направеното искане от жалбоподателя за присъждане на разноски по чл. 63д, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Тъй като санкцията, наложена на жалбоподателя се отменя, следва изцяло да се уважи искането за разноски за защитник в пълния размер от 300лв.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 21-0243-001138/

18.11.2021 г. на Началник РУ в ОД МВР Монтана, РУ Берковица , с което е наложено на В. ВЛ. В., с ЕГН ********** от гр. М******* ул.********* административно наказание - глоба в размер на 20,00 лева на основание чл.

183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, за нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Монтана да заплати на В. ВЛ. В., с ЕГН

********** от гр. М******* ул.********* направените по делото разноски в размер на 300лв./триста лева/ адвокатско възнаграждение .

Решението може да се обжалва пред АС Монтана в 14 – дневен срок 5 от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________ 6