Определение № 2898 от 21.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2898 гр. София, 21.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Частно касационно търговско дело № 20258003900222 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано е по частна касационна жалба на М. Ф. Ф. срещу определение № 3177 от 09.12.2024г. по ч.гр.д. № 3273/2024г. на Апелативен съд София, с което, като е отменено определение № 15977 от 14.10.2024г. по гр.д. № 1616/2022г. на Софийски градски съд, е оставено без уважение искането на касатора - ответник за прекратяване на делото поради липса на международна компетентност на българския съд.

При произнасяне по същество на частната касационна жалба е от значение правилното прилагане на правилата относно международната компетентност, което изисква тълкуване на правото на Европейския съюз - член 17, § 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, поради което съдът отправя следното:

ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ ДО СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ по частно касационно търговско дело № 222/2025 година по описа на Върховен касационен съд на Република България, Търговска кО.ия, Първо отделение

Запитваща юрисдикция

1. Върховен касационен съд, Търговска кО.ия, Първо търговско отделение, адрес:

Република България, град София, пощенски код 1000, булевард „Витоша“ № 2, e-mail: [email protected]

Страни в главното производство и техните представители

2. Ищец: „Първа инвестиционна банка“ АД със седалище и адрес на управление гр.

1

София, район „Изток“, бул.“Драган Цанков“ № 37, с единен идентификационен код 831094393, представлявано от юрисконсулт П. Б. - пълномощник.

3. Ответник: М. Ф. Ф., гражданин на Република Ирландия, роден на **********г. в гр. Уотърфорд, с паспорт № 920651, издаден на 28.11.1996г. от Паспортна служба - Корк, с адрес Балигънър Мор, Грастаун, Уотърфорд, Република Ирландия, чрез адвокат О. П. Т., с адрес гр. София, бул.“Н.Й. Вапцаров“ № 55, Офис Парк „Експо 2000“, Сграда Фаза IV, ет. 1, ел. адрес [email protected], тел. 0359888101586.

4. Предмет на спора в главното производство

Производството по делото е било образувано пред Софийски градски съд въз основа на искова молба от 17.02.2022 г. на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу М. Ф. Ф. за заплащане на дължими суми (главница, възнаградителна лихва, неустойка, разноски и законна лихва за забава) от общо 61 252.26 евро (търсени като частични) по Договор № 51КР-АА-1833/08.12.2006г. за банков кредит, изменен и допълнен с анекс от 08.01.2007г.

5. Предоставеният на М. Ф. Ф., гражданин на Република Ирландия, с местоживеене в тази държава, кредит е бил предназначен за закупуването на недвижими имоти (два апартамента с малка площ), находящи се в село „Свети Влас“, община Несебър, България, при учредена за задълженията законна ипотека. Съгласно уговореното в договора за неуредените въпроси са се прилагали нормативните актове в областта на банковото право, както и другите приложими нормативни актове от действащото български законодателство, споровете във връзка с изпълнението или тълкуването на договора е трябвало да бъдат решавани по взаимно съгласие, а ако такова не се постигне - от компетентния български съд.

6. Преди първото насрочено в първоинстанционното производство открито съдебно заседание от името на М. Ф. Ф. е било възразено, че Софийски градски съд не е международно компетентен да разгледа спора на основание член 18, § 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, а споразумението между страните не може да дерогира компетентността, тъй като не е сключено след възникване на спора (член 19 от Регламент (ЕС) № 1215/2012).

Направени са били още възражения, че ответникът не е получавал съобщения за образуваното дело, нито съдебни книжа.

7. В отговор от банката е отговорено, че се касае за местоживеене на ответника в държава, която не е член на Европейския съюз, и че международната компетентност се определя съгласно правилото на чл. 4, ал. 1, т. 2 от КМЧП.

8. С определение № 15977 от 14.10.2024г. на Софийски градски съд производството е било прекратено. Според първоинстанционния съд М. Ф. Ф. е имал качеството „потребител“ по смисъла на чл. 17, § 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 (страна по договор за заем, платим на вноски, сключен за цел извън неговата търговска дейност или професия) и приложение намира разпоредбата на член 18, § 2 от Регламента. Банката може да предяви исковете си срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където той има местоживеене - в случая Република Ирландия. Посочените разпоредби, според състава на 2

Софийски градски съд, не са били дерогирани със споразумението между страните, тъй като то не е сключено след възникване на спора. Това, че възражението за липса на международна компетентност не е било направено в срока за отговор на редовно връчената искова молба, според първоинстанционния съд, е било без значение.

9. Срещу прекратителното определение е била подадена частна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД. Оплакванията са били, че възражението на ответника за липса на международна компетентност не е било направено в срок, както и че ответникът няма качеството потребител (не е доказано, че се касае за задоволяване на негов личен интерес).

10. Жалбата е била оспорена от ответника.

11. С определение № 3177 от 09.12.2024г. по ч.гр.д. № 3273/2024г. на Апелативен съд - София първоинстанционното определение е било отменено. Въззивният съд е приел, че специалната защитна компетентност по Регламент (ЕС) № 1215/2012 не се отнася за всички възможни потребителски договори, а само за ограничен кръг от тях. Противно на приетото от първоинстанционния съд, случаят не попада в хипотезата на член 17, § 1, буква „б“ - заем или кредит, предоставен за финансиране на продажба на стоки (според трайната практика на СЕС - телесни движими вещи), тъй като процесният кредит е предоставен за финансиране на покупката на недвижими имоти, и не е налице изключението по член 17, § 1, буква „в“).

Приложима е разпоредбата на член 7, § 1, предвиждаща, че по дела, свързани с договор, компетентни са съдилищата по мястото на изпълнението, като в случай на предоставяне на услуга - мястото, където услугите са предоставени или е трябвало да бъдат предоставени, съответно по договор за кредит - по седалището на кредитната институция, което е в Република България. Налице е и избор на страните на компетентния български съд, допустимо по член 25 от Регламента. Без значение е било дали възражението от ответника е направено в срока за отговор на исковата молба, тъй като за международната си компетентност съдът следи служебно.

12. Срещу определението на апелативния съд е постъпила частна касационна жалба от М. Ф. Ф.. Оплакванията в частната касационна жалба са, че определението на апелативния съд е неправилно. Неправилно са приложени разпоредбите на член 17, § 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Договор за ипотечен кредит, изплатим на вноски, сключен от физическо лице за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, е потребителски, като спрямо него се прилагат разпоредбите на член 17-19 от Регламента. Буква б) на член 17, § 1 от Регламента съдържа две хипотези - договор за заем, изплатим на вноски, или всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки.

13. Формулирани са въпроси, включително съдържащи питане дали в обхвата на член 17, § 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 относно защитната международна компетентност по потребителски договори попада платим на вноски договор за заем (кредит), предназначен за закупуване на недвижим имот и обезпечен с ипотека, който е 3 сключен от физическо лице - потребител с местоживеене в държава членка.

14. С отговор „Първа инвестиционна банка“ АД е оспорило подадената жалба.

Споделени са били изложените от въззивния съд мотиви.

15. Въпросите удовлетворяват общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК. При даден от въззивния съд отрицателен отговор на въпроса е била потвърдена международната компетентност на българския съд по делото, а според касатора се касае за хипотеза, попадаща в приложното поле на член 17, § 1, буква б) от Регламента.

16. При тези обстоятелства в акта си по същество на делото (определение) Върховният касационен съд следва да се произнесе относно обхвата на член 17, § 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1215/2012

Българско право

Граждански процесуален кодекс

17. Обща местна подсъдност

Чл. 105. Искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.

Искове срещу лица с неизвестен адрес

Чл. 107. (1) Иск срещу лице с неизвестен адрес се предявява пред съда по постоянния адрес на неговия пълномощник или представител, а ако няма такъв - по постоянния адрес на ищеца.

Правилата по ал. 1 се прилагат и към ответник, който не живее в пределите на Република България на постоянния си адрес. Ако и ищецът няма постоянен адрес в Република България, искът се предявява пред надлежния съд в София.

Иск за парични вземания на договорно основание

Чл. 111. Иск за парични вземания на договорно основание може да се предявява и по настоящия адрес на ответника.

Множество подсъдности

Чл. 116. Иск срещу ответници от различни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.

Договорна подсъдност

Чл. 117. (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните.

С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по чл. 109.

4

Договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие само ако е сключен след възникването на спора.

18. Касационно обжалване Приложно поле

Член 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз;

3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. (2) Независимо от предпоставките по алинея 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

19. Основания за касационно обжалване

Член 281. Касационната жалба се подава, когато: 1. решението е нищожно; 2. решението е недопустимо; 3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

20. Допускане на касационното обжалване

Член 288. Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии.