Решение № 5993 от 22.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5993 гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20211100513564 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20184434 от 13.09.2021 год., постановено по гр.дело № 59799/2018 г. на СРС, Г.О., 87 състав, е осъдено „Д.М.Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „*******“, ж.к. „*******“, ул.*******, Завод „Е.ТТТ-Източно крило“, ет.2, да заплати на В. П. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.„Бъкстон“, ул.„******* *******“, бл******* ап.45, на основание чл.200, ал.1 от КТ сумата от 10065,64 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатени медицински консумативи и услуги за лечението й, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 2882,36 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от датата на извършване на съответния разход медицински консумативи и услуги за лечението й до датата на подаване на исковата молба. С решението на съда е осъдено „Д.М.Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „*******“, ж.к. „*******“, ул. *******, Завод „Е.-ТТТ-******* да заплати на В. П.

Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Бъкстон“, ул. „******* *******“, бл.

*******, ап.******* на основание чл. 200, ал. 1 от КТ сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат от злополуката неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 4439,27 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от датата следваща деня на настъпване на злополуката - 13.10.2015 г. до датата на подаване на исковата молба в 1 съда. С решението на съда е осъдено „Д.М.Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „*******“, ж.к.„*******“, ул. *******,Завод „Е.TTT-Източно крило“, ет. 2, да заплати на В. П. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.„Бъкстон“, ул.„******* *******, на основание чл.200, ал.1 от КТ сумата от 150 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата е получавала и обезщетението й за временна неработоспособност и пенсия за инвалидност за периода от 12.10.2015 г. до 16.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и сумата от 15 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от първо число на всеки месец, следващ месеца, за който се дължи до датата на подаване на исковата молба в съда. С решението на съда е отхвърлен обратния иск, предявен от „Д.М.Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „*******“, ж.к.„*******“, ул.*******, Завод „Е.ТТТ-Източно крило“, ет. 2, против Столична община, ЕИК *******, адрес: гр. София, р-н „*******“, ж.к. „*******“, ул. „*******, за присъждане на сумата от 10065,64 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищцата В. П. Л. заплатени медицински консумативи и услуги за лечението й, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 2882,36 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от датата на извършване на съответния разход медицински консумативи и услуги за лечението й до датата на подаване на исковата молба, при условие, че сумите бъдат платени от „Д.М.Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „*******“, ж.к.„*******“, ул. *******, Завод „Е.-ТТТ-Източно крило“, ет. 2. С решението на съда е отхвърлен обратния иск, предявен от „Д.М.Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „*******“, ж.к.

„*******“, ул. *******, Завод „Е.-ТТТ-Източно крило“, ет. 2, против Столична община, ЕИК *******, адрес: гр.София, р-н „*******“, ж.к. „*******“, ул. „******* бл. ******* за присъждане на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат от злополуката неимуществени вреди - болки и страдания от ищцата В. П. Л., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 4439,27 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от датата следваща деня на настъпване на злополуката - 13.10.2015 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, при условие, че сумите бъдат платени от „Д.М.Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „*******“, ж.к.„*******“, ул.*******, Завод „Е.ТТТ-Източно крило“, ет.2. С решението на съда е отхвърлен обратния иск, предявен от „Д.М.Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „*******“, ж.к. „*******“, ул. *******, Завод „Е.-ТТТ-Източно крило“, ет. 2, против Столична община, ЕИК *******, адрес: гр. София, р-н „*******“, ж.к. „*******“, ул.

„******* бл. ******* за присъждане на сумата от 150 лв. представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата В. П. Л. е получавала и обезщетението й за временна неработоспособност и пенсия за инвалидност за периода от 12.10.2015 г. до 16.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и сумата от 15 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от първо число на всеки месец, следващ месеца, за който се дължи до датата на подаване на исковата молба в съда, при условие, че сумите бъдат платени от „Д.М.Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н „*******“, ж.к. „*******“, ул. *******, Завод „Е.-ТТТ-Източно крило“, ет.

2. С решението на съда е осъдено на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Д.М.Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „*******“, ж.к.

„*******“, ул.*******, Завод „Е.-ТТТ-Източно крило“, ет. 2, да заплати на В. П. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.„Бъкстон“, ул.„******* *******“, бл******* 2 ап.45, сумата от 2000 лв.-разноски по делото. С решението на съда е осъдено на основание чл.78, ал.6 от ГПК „Д.М.Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „*******“, ж.к. „*******“, ул. *******, Завод „Е.-ТТТ******* да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 1759,99 лв., представляваща сбор от дължимата държавна такса върху уважените искови претенции и платените от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица.

Срещу решението на СРС, 87 с-в е постъпила въззивна жалба от „Д.- М Б.“ ООД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.Ж. Ж., с искане същото да бъде отменено, в частта, с която са отхвърлени предявените срещу Столична община/трето лицепомагач на страната на ответника и ответник по предявените обратни искове/ обратни искове и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените обратни осъдителни искове с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, по съображения подробно изложени в жалбата.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник по предявените обратни искове- Столична Община, чрез своя процесуален представител юрк.Л.Я.а оспорва жалбата, като неоснователна по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец по главния иск по чл.200 от КТ- В. П. Л., чрез пълномощника си адв.В. П.-Сачева в писмена молба депозирана по делото излага доводи за допустимост и основателност на подадената въззивна жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

3

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяването му в обжалваната от ищеца по предявените обратни осъдителни искове част е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява неправилно , като в тази връзка настоящата въззивна инстанция н е споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно неоснователност на предявените от ищеца „Д.- М Б.“ ООД срещу Столична Община, обратни осъдителни искове с правно основание чл.49 от ЗЗД и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Изводите на съда не са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите на ищеца изложени във въззивната жалба съдът приема за основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Предмет на разглеждане в настоящето производство са предявените от „Д.- М Б.“ ООД, гр.София срещу Столична община обратни осъдителни искове с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В практиката на ВКС се приема, че процесуалните предпоставки за приемането за съвместно разглеждане в едно производство на предявения срещу третото лице помагач обратен иск включват освен общите предпоставки за надлежно предявяване на иск и за обективно съединяване на искове, също и специфични предпоставки по отношение на легитимираните лица, времето на предявяване и предмета му. Налице е трайноустановена съдебна практика, че за да бъде приет за съвместно разглеждане с първоначалния иск, предявеният от привличащата страна обратен иск срещу третото лице помагач трябва да е родово подсъден на сезирания съд, да подлежи на разглеждане по същия съдопроизводствен ред и да е налице причинна връзка между правопораждащите факти на първоначалния иск и тези на обратния иск. Предмет на обратния иск са регресните права на една от страните против третото лице - помагач, спрямо които права предметът на първоначалния иск е преюдициален.