Акт № 1369 от 29.10.2026, Административен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 1369

Силистра, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Силистра - III състав, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВАЛЕРИ РАДАНОВ

При секретар АНТОНИЯ СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ВАЛЕРИ РАДАНОВ административно дело № 20267210700273 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят „Джони бар“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Алфатар, ул. „Йордан Петров“ № 11, оспорва заповед № 86-ФК / 07.04.2026 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) спрямо дружеството е приложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – кафе-аперитив в гр. Алфатар, ул. „Йордан Петров“ № 11, и забрана за достъп до обекта за срок от 10 дни. Доводите на жалбоподателя са следните: 1/ нарушението не е установено, тъй като контролната покупка е маркирана погрешно в неприключената сметка на други клиенти и е регистрирана във фискалното устройство минута по-късно, а органът не е обсъдил възражението му срещу акта за установяване на административно нарушение; 2/ мотивите относно срока на мярката са бланкетни; 3/ мярката е несъразмерна и има санкционен характер, тъй като за същото нарушение на дружеството е наложена и имуществена санкция. Отправеното до съда искане е за отмяна на заповедта и за присъждане на разноски.

Ответникът оспорва жалбата, поддържайки, че нарушението е доказано, срокът на мярката е мотивиран и съразмерен, а кумулирането ѝ с имуществената санкция е допустимо, тъй като наказателното постановление не е влязло в сила и органът е съобразил санкцията при определяне на срока; претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.01.2026 г. в 12:43 ч., в горепосочения обект, орган по приходите извършил контролна покупка на кафе и билков чай на стойност 2,04 €, платена в брой, за която не бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация фискално устройство, нито касова бележка от кочан. Това е отразено в протокол за извършена проверка сер. AA № 0209823 / 09.01.2026 г., подписан без възражения от присъствалия служител на дружеството. Изведеният в 12:52:05 ч. дневен финансов отчет (служебен бон № 009957 / 09.01.2026 г.) сочи регистрирани продажби на 8 клиенти за 57,85 €, липса на служебно въведени и изведени суми и последен издаден документ № 009956. Фактическата наличност в касата е с 42,42 € повече от разчетената по данни от фискалното устройство.

Представеното от жалбоподателя копие от контролната лента съдържа фискален бон, издаден в 12:44:20 ч., за пет артикула – три кафета, безалкохолна и топла напитка – на стойност 5,35 €, платени в брой. Във възражението на дружеството срещу акта за установяване на административно нарушение сер. AN № F867016 / 16.01.2026 г. се твърди, че служителката маркирала контролната покупка в сметката на други клиенти, които все още не били платили.

С наказателно постановление № 883707-F867016 / 07.04.2026 г., на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за същото нарушение на дружеството е наложена имуществена санкция от 512,00 €, като е отбелязано, че нарушението е първо. На същата дата ответникът е издал оспорената заповед, в която е отбелязано, че е съобразил наложената санкция. Срокът от 10 дни е обоснован с тежестта на нарушението, с разликата в касовата наличност, квалифицирана като нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006 г. на министъра на финансите (наричана по-нататък за краткост „Наредбата“), и с последиците от неотчитането на продажбите за фиска. Заповедта е връчена на 12.08.2026 г.

При така установените факти съдът счита жалбата за допустима (подадена е от адресата на заповедта в срока по чл. 149, ал. 1 АПК), а по същество – основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган (оправомощен по чл. 186, ал. 3 ЗДДС със заповед № ЗЦУ-1148 / 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП), в писмена форма и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за липса на мотиви – в заповедта са посочени фактите, правното основание и съображенията за срока, а дали тези съображения наистина го обосновават, е въпрос на материална законосъобразност. Неотносимо е оплакването за необсъждане на възражението срещу акта за установяване на административно нарушение, тъй като и актът, и възражението са част от друго производство, което е административнонаказателно по своя характер.

Нарушението следва да се счита за доказано. Съгласно чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 и ал. 6 от Наредбата, за всяка продажба и за всяко плащане се издава фискален бон при извършване на плащането. Жалбоподателят твърди, че продажбата е регистрирана в 12:44:20 ч. Фискалният бон, издаден в този час, действително включва кафе и топла напитка на стойност от по 1,02 €, което съответства на контролната покупка. Бонът обаче обединява тези артикули с още три артикула на други клиенти в едно плащане в брой в размер на 5,35 €, каквото, според самия жалбоподател, към този момент не е извършено, тъй като въпросните клиенти все още не са платили. В тази връзка с основание ответникът възразява, че регистрирането на продажбата след плащането не удовлетворява изискването фискалният бон да бъде издаден и предоставен на клиента при плащането. Следователно предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС са налице.

Следва обаче да се възприеме аргументът на жалбоподателя, че мярката е несъразмерна предвид наложената за същото нарушение имуществена санкция. Санкцията по чл. 185 ЗДДС и запечатването по чл. 186 ЗДДС трябва да се налагат при съобразяване на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО и при зачитане на чл. 49, § 3 и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС). С решение от 04.05.2023 г. по дело C-97/21 Съдът на Европейския съюз (СЕС) е приел, че двете мерки имат наказателноправен характер и висока степен на тежест (т. 43 – 49); че кумулирането им е допустимо само при правила, които осигуряват координиране на производствата и съответствие на общата тежест на санкциите с тежестта на нарушението (т. 56 – 57); и че уредбата на ЗДДС не осигурява такова координиране, тъй като органът е задължен да наложи и двете мерки, поради което нито може да спре едното производство до приключването на другото, нито да прецени пропорционалността им в съвкупност, а контролът върху тях се осъществява от различни съдилища (т. 55, 59 – 61). С решение от 03.07.2025 г. по дело C-733/23 СЕС е потвърдил, че запечатването запазва санкционния си характер, макар да има и превантивна цел (т. 40 – 44). Националната правна уредба не е изменена по начин, който да осигури изискваното координиране.

В случая за едно и също деяние е наложена имуществена санкция от 512,00 € и запечатване на обекта за 10 дни. Отбелязването в обжалваната заповед, че органът е съобразил санкцията, не е координиране по смисъла на цитираната практика, тъй като не съдържа преценка на общата тежест на двете мерки спрямо тежестта на нарушението. Тази обща тежест надхвърля тежестта на нарушението, което е единично и извършено за първи път; стойността на продажбата е 2,04 €, а санкцията надвишава многократно тази стойност. Не обуславя обратния извод разликата в касовата наличност, тъй като ответникът е квалифицирал тази разлика като нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, а не като неотчетени продажби. Останалите съображения за срока са общи и биха могли да бъдат изложени във връзка с всяко неиздаване на фискален бон.

Във връзка с гореизложеното следва да се има предвид и съдебната практика на Върховния административен съд (ВАС): „Незаконосъобразността на издадения административен акт произтича и от нарушаване на принципа за съразмерност и пропорционалност. Съгласно дадените отговори в решение C-97/21 на СЕС не се допуска национална уредба, съгласно която за едно и също данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства може да се наложат мерки имуществена санкция и запечатване на обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища. Различният процесуален ред при обжалването на мерките не дава възможност за проверка и гаранции, че при кумулиране на мерките съвместната им тежест би съответствала на тежестта на нарушението. В процесния случай са налице данни за издаден АУАН за същото нарушение, за което се предвижда ангажиране на административно-наказателна отговорност чрез налагане на имуществена санкция на същото лице ... Кумулирането на две санкции с наказателно-правен характер /в този смисъл решения на СЕC-C-97/21, C-117/10, C-524/15, C-439/19/ не зачита правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС, непропорционално е като не се установява да е необходимо за постигането на легитимни цели /напр. събиране на ДДС/“ (решение № 2299 / 27.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9342/2023 г., VIII о.; вж. също решение № 5983 / 04.06.2025 г. по адм. д. № 3657/2025 г., решение № 1660 / 13.02.2026 г. по адм. д. № 601/2026 г. и решение № 3821 / 06.04.2026 г. по адм. д. № 2158/2026 г. на ВАС, I о.).

Неоснователен е доводът на ответника, че кумулирането е допустимо, докато наказателното постановление не е влязло в сила. Изискването общата тежест на санкциите за едно и също деяние да съответства на тежестта на нарушението произтича от принципа на пропорционалност (т. 56 – 62 от решението по дело C-97/21 и чл. 49, § 3 ХОПЕС) и не зависи от това кое от двете производства, водени пред различни съдилища, ще приключи първо. Обратното би превърнало липсата на координиране, която СЕС е приел за несъвместима с правото на ЕС, в условие за законосъобразност на мярката. Колкото до практиката на Административен съд – Силистра, на която се позовава ответникът (решение № 19 / 01.04.2019 г. по адм. д. № 8/2019 г.), следва да се отбележи, че тя предхожда по време горецитираните решения на СЕС и поради тази причина не е съобразена с тях.

Налага се изводът, че обжалваната заповед е издадена в противоречие с чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК, чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 49, § 3 и чл. 50 ХОПЕС, в светлината на тяхното тълкуване от СЕС, и в несъответствие с целта на закона – основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Поради това заповедта се явява унищожаема и подлежи на отмяна.

При този изход на делото на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 25,57 € – платена държавна такса (чл. 143, ал. 1 АПК), а искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № 86-ФК / 07.04.2026 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходите, с която на „Джони бар“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – кафе-аперитив в гр. Алфатар, ул. „Йордан Петров“ № 11, и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Джони бар“ ЕООД, ЕИК *********, разноски по делото в размер на 25,57 € (двадесет и пет евро и петдесет и седем евроцента).

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�