Решение № 63 от 21.12.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Плевен, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Търговско дело № 20214400900027 по описа за 2021 година На 03.02.2021 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила искова молба /ИМ/ от Й. В. Р. от гр. Плевен, в която се твърди, че на 17.09.2020 г., на ул.

„***“ №63 в с. ***, в посока към с. ***, се е движел управляваният от А.М.А. лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, когато от дясно наляво през пътното платно е преминал кон. Настъпил удар между коня и автомобила и последният се преобърнал в дерето. По случая било образувано досъд. произв. №256-ЗМ-226/17.09.2020 г. по описа на РУ на МВР-Долна Митрополия.

Твърди се, че Й.Р. е бил пътник в ***ТО и при ПТП получил множество травматични увреждания, установени конкретно след съответните изследвания в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ЕАД-гр. Плевен.

Сочи се, че в резултат на травмите в областта на главата ищецът страда от: главоболие, замаяност, световъртеж, загуба на координация на мускулите, гадене, замъглено зрение, шум в ушите, нарушения в паметта, нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, затруднена концентрация.

Твърди се, че са отстранени горните резци на ищеца, поради което той изпитва болки и неудобства и не може да се храни пълноценно.

Твърди се, че получените при ПТП травми носят риск от тромбообразуване, от умъртвяване на тъкани и увреждане на нерви.

Сочи се, че ищецът е принуден да лежи и да разчита на помощта на близките си при задоволяване на ежедневните си нужди.

1

Твърди се, че възстановяването на ищеца тепърва предстои, на фона на сърдечна недостатъчност и диабет.

В ИМ се твърди още, че към 17.09.2020 г. лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №*** е бил застрахован по риска „гражданска отговорност” в „***“ЕАД-гр. София, съгласно полица №26/***, поради което Й.Р. предявил претенцията си по чл.380 от КЗ пред посоченото застрахователно дружество и там тя била входирана с №10-03-2163/02.10.2020 г.

Твърди се, че застрахователят не предложил извънсъдебно споразумение за обезщетение в 3-месечния срок, което мотивирало Й.Р. да предяви срещу „***“ ЕАД иск по чл.432 от КЗ с петитум: ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 80 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца при ПТП, причинено от А.М.А., с ЕГН: ********** като водач на лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, застрахован по риска „гражданска отговорност” в „***“ЕАД, съгласно полица №26/***, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 02.10.2020 г. до окончателното му изплащане.

Преписи от ИМ и приложенията към нея са връчени на „***“ЕАД на 28.04.2021 г. и в указания срок – на 12.05.2021 г. е изпратен по пощата отговор, в който се признава наличието и валидността към 17.09.2020 г. на застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно полица №26/***.

Ответникът оспорва твърдението, че виновното поведение на А.А. е причинило ПТП. Твърди се, че то е настъпило поради внезапното излизане на кон на пътното платно и техническата невъзможност да се предотврати удара.

Прави се възражение за наличие на случайно деяние, при което застрахованият водач не носи отговорност, респ. отпада и отговорността на застрахователя.

Ответникът е направил и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се в неспазване на чл.137а, ал.1 от ЗДП.

В отговора се оспорва и размера на претендираното обезщетение като завишен – несъответен на претърпените травми, болки и страдания.

Ответникът счита, че дължи лихва за забава от 03.01.2021 г., когато е изтекъл 3-месечния срок по чл.496, ал.1 от ЗК.

Препис от отговора на „***“ЕАД е връчен на ищеца за допълнителна искова молба /ДИМ/ на 31.05.2021 г. и в указания срок – на 14.06.2021 г. такава е изпратена по ел.поща. Ищецът счита, че причина за настъпване на процесното ПТП е несъобразената с пътната обстановка скорост. В непосредствена близост до пътното платно е имало животни и А.А. е могла и е била длъжна да предвиди опасността от внезапното изскачане на пътя на едно от тези животни.

Й.Р. твърди, че по време на ПТП е бил с предпазен колан, иначе е щял да изхвърчи от автомобила. Счита, че е в тежест на ответника да докаже 2 съпричиняването на вредоносния резултат.

Ищецът намира размера на претендираното обезщетение за съответен на причинените му телесни увреждания, болки и страдания.

Препис от ДИМ е връчен на ответника на 21.06.2021 г. и в срок – на 05.07.2021 г. по пощата е изпратен допълнителен отговор. В него ответникът заявява, че поддържа възраженията си.

Съдът е счел, че предявеният от Й. В. Р. иск е допустим, доколкото са налице и общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, и допълнителните /специални/ предпоставки – в случая започната процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение, приключила в тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ без становище на застрахователя по претенцията на ищеца. С определение №247 от 19.07.2021 г. съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, предявил им е проекто-доклад и е насрочил делото в о.с.з.

В първото по делото о.с.з., проведено на 20.09.2021 г., страните са заявили, че нямат възражения срещу проекто-доклада.

В последното о.с.з. на 06.12.2021 г. процесуалните представители на ищеца са пледирали за уважаване на иска, както е предявен по съображения, допълнително изложени в писмена защита. Такава е депозирана на 13.12.2021 г. и в нея се сочи, че безспорно е доказано, че А.А. е нарушила чл.20, ал.2 и чл.21 от ЗДП и че именно това нейно противоправно поведение е причина за настъпване на процесното ПТП.

Според ищеца, ако А.А. се беше движила с разрешената скорост – до 50 км/час и предвид нейното субективно възприятие за коня като опасност /от около 40 метра преди мястото на удара/, тя е щяла да спре 10 метра преди мястото на удара, т.е. е могла да предотврати ПТП и случайно събитие няма.

В писмената защита се акцентира върху това, че обективно коня е могло да се възприеме като опасност от около 100 метра преди мястото на удара, т.е. А.А. е била длъжна да съобрази скоростта си на движение с така видимото препятствие на пътя.

Не без значение за вредоносните последици от ПТП е и предприетата от А.А. маневра – рязко завиване наляво, при която тя губи контрол върху автомобила и той се преобръща.

Ищецът счита възражението на ответника за съпричиняване за недоказано, предвид заключението на ВЛ д-р М., че при установения механизъм на ПТП, предпазният колан не би могъл да предотврати настъпването на травматичните увреждания.

Като безспорно доказано се сочи това, че от получените при ПТП физически травми ищецът е търпял болки и страдания за около 60 дни. Освен това е загубил предните си зъби, което му причинява към момента затруднения при дъвчене и говорене, защото възстановяването им тепърва предстои. Не на последно място преживения при ПТП стрес се сочи като 3 фактор за влошаване здравословното състояние на ищеца, в частност – на диабета, от който е страдал преди инцидента. Според ищеца, за всички тези физически болки и страдания е справедливо претендираното обезщетение от 80 000 лв. Аргументи лихвата върху тази сума да се претендира от 02.10.2020 г. /когато е заведена претенцията пред застрахователя/ се черпят от съдебната практика, обективирана напр. в решение №167/30.01.2020 г. по т.д.

№2273/2018 г. на ВСК, II т.о.

Ищецът моли на упълномощения от него адвокат да бъде присъдено възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в минималния поне размер по Наредба №1 от 09.07.2004 г.

В депозирано на 03.12.2021 г. становище „***“ЕАД моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен, защото А.А. не е имала техническата възможност да предотврати удара, дори и да се е движила с разрешената за участъка скорост. Претендира присъждане на направените разноски за депозити за ВЛ /600 лв./ и за юриск. възнаграждение /300 лв./ Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В изпълнение на разпореждане на съда от 08.02.2021 г., РУ на МВРДолна Митрополия е изпратило писмо с рег. №***-945/ 17.03.20201 г. , в което се сочи, че досъд. произв. №256-ЗМ-226/17.09.2020 г. е пратено на Плевенска Районна прокуратура с мнение за прекратяване. В изпълнение на разпореждане на съда от 22.03.2021 г., Плевенска Районна прокуратура е изпратила писмо №***/31.03.2021 г. , че наказателното производство по досъд. произв. ЗМ №226/2020 г. на РУ на МВР-Долна Митрополия – преписка №6605/2020 г. на Плевенска Районна прокуратура е прекратено с постановление от 30.03.2021 г. , постановено на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.9 от НПК. С писмо №***/08.09.2021 г. е представена цялата преписка №6605/2020 г. на Плевенска Районна прокуратура и от нея е видно, че наказателното производство е прекратено по искане на пострадалия Й.Р. и че същият не е обжалвал връченото му на 06.04.2021 г. постановление от 30.03.2021 г. При това положение постановлението е влязло в сила на 14.04.2021 г. и в настоящия случай гражданският съд не е обвързан, съгласно правилото на чл.300 от ГПК.

Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №256р5732/18.09.2020 г. , процесното ПТП е станало на 17.09.2020 г. – около 17.25 часа, на ул. „***“ №63 в с. ***. В него са участвали управляваният от А.А., с ЕГН: ********** лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, движещ се в посока към с. *** и кон, който излязъл внезапно от бивш стопански двор на „***“ и пресякъл пътното платно /ул. „***“/. Настъпил удар, при който конят умрял, а по автомобила имало видими щети: деформирани предна дясна и централна част и таван. В автомобила имало двама пътници: ищецът Й.Р. – на предна дясна седалка и Т.М.И. – на задна седалка. Като пострадал в протокола е посочен само Й.Р. – с черепно-мозъчна травма с опасност за 4 живота, поради което бил транспортиран в СПО-гр. Плевен.

На 13.09.2021 г. по делото е депозирано писмено заключение, изготвено от ВЛ инж. Б.. Видно от него, на база представения с ИМ констативен протокол за ПТП с пострадали лица №256р-5732/18.09.2020 г. и приложения към преписка №6605/2020 г. на Плевенска Районна прокуратура протокол за оглед на ПТП при условията на чл.212, ал.2 от НПК, ВЛ е приело, че преди удара автомобилът се е движел със скорост 76.4 км/час и когато се е намирал на 17.4 м от мястото на удара, конят е навлязъл на пътното платно откъм „***“ със скорост около 15 км/час, съответна на конския ход „тръс“. Тъй като опасната зона за спиране при реално установената скорост 76.4 км/час е 58.3 метра, а при максимума на разрешената скорост до 50 км/час е 30.7 метра, ВЛ е приело, че и в двата случая А.А. не е могла да предотврати възникването на ПТП.

ВЛ е определило и т.нар. „безопасна“ скорост – 17.98 км/час, при движението с която автомобилът би спрял преди мястото на удара.

В о.с.з. на 15.11.2021 г. ВЛ е разяснило, че „безопасна“ е тази скорост, която е съобразена с пътните условия, пътната обстановка, времето и всички др. фактори, които биха могли да повлияят на скоростта. В случая такъв фактор е стоящият напред вдясно вход-изход на стопански двор и възможността оттам да излезе автомобил, човек, животно. ВЛ е уточнило, че „безопасната“ скорост от 17.98 км/час е определена към момента на стъпване/навлизане на коня на пътното платно. ВЛ е посочило, че е възможно допълнително да определи „безопасната“ скорост към други два момента: когато конят е стоял/пасял встрани от пътя и когато е тръгнал да се движи перпендикулярно на пътното платно, за да стъпи/навлезе на него.

На ВЛ е поставена допълнителна задача – като съобрази показанията на свидетелката А.А., да отговори на въпросите на ищеца, формулирани в т.2, 3 и 4 от молбата му на стр.125 от делото.

Свидетелката А.А. е разпитана в о.с.з. на 20.09.2021 г. Тя твърди, че на излизане от селото видяла коня на 40-50 метра пред автомобила. Нямало ограничения на видимостта. Конят бил встрани от пътя – на място, където имало сграда-преди фабрика и дворче и където поначало имало пасящи животни. Конят тръгнал, после спрял. Свидетелката не се опитала да заобиколи мястото и вместо да намали скоростта, „дала газ“ да мине по-бързо покрай коня, но той отново тръгнал и се сблъскали. Удара станал в нейното платно. Твърди, че карала „нормално“ – с 40-50 км/час. Не може да каже до каква скорост е ускорила, като „дала газ“.