Решение № 24 от 10.03.2022, Районен съд - Пирдоп

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. , 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симеон Г. Гюров при участието на секретаря М. Н. Н. като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело № 20211860100154 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл.79 ЗС.

Производството по делото с образувано по искова молба на АНН. СТ. Н. с ЕГН **********, от гр.П.. Софийска област, ул. „**************“ № 6, чрез пълномощника й адв.Д.А. Н., съдебен адрес: гр.П., ул. „*************“ № 3 срещу СТ. СТ. ЯНК. с ЕГН **********, от гр.П., район „*******“, ул. „*******“ № 42. В исковата молба се твърди, че ищцата АНН. СТ. Н. и ответницата са сестри и наследници на родителите си С.Н.И. и П.Д.И. - починали. В исковата молба се твърди, че приживе майка им П.Д.И. чрез саморъчно завещение от **********г. е завещала собствения си недвижим имот: дворно място заедно с къща и паянтова стопанска сграда в гр.П., съставляващи парцел 111-1961 в квартал 100 по плА. на гр.П., цялото с пространство от 337 кв.метра, при съседи: улица, Н.С.Н., Д.С., А.С.

Н. и Н.С.Н., за който е съставен н.а. за собственост на недвижим имот -констативен № 97, том III, дело №*******г., а именно: ДВОРНО МЕСТО съставляващо парцел № III-1961 /трети за имот планоснимачен номер хиляда деветстотин шестдесет и първи/ в квартал 100/сто/ по регулационния план на град П., с пространство от 337 /триста тридесет и седем/ кв.метра, заеднос построените върху това дворно място ЕДНОЕТАЖНА, ЕДНОФАМИЛНА ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА, застроена на площ от 50/петдесет/ кв.метра, състояща се от мазе, две стаи, килер и антре, както и ПАЯНТОВА СТОПАНСКА СГРАДА, застроена на площ от 26/двадесет и шест/ кв.метра. В исковата молба се твърди, че съгласно скица №15-1046268-09.11.2020г. на СГКК- Софийска област имотът е с площ 326 кв.метра, ниско застрояване, при съседи: ***, ***, 56407.5003190, ***,

***. По скица на СГКК №15-1046270-09.11.2020г. на СГКК в него е застроена жилищна сграда -еднофамилна със застроена площ от 51 кв.метра и по скица № 15-10462701 09.11.2020г. на СГКК има застроена и постройка на допълващо застрояване със застроена площ от 24 кв.метра. В исковата молба сс твърди, че ищцата е родена и живяла цял живот в процесния имот. До смъртта на майка им, тя се е грижила за нея и след това е остА.ла да живее там. В исковата молба се твърди, че ищцата АНН. СТ. Н. владее непрекъснато имота явно, спокойно и необезпокоявано като негов собственик от 1996г. - от смъртта на майка си, владее го непрекъснато и до днес. Ответницата не живее в имота от навършване на 20годишна възраст, а именно от 1970 година до днес, не го посещава, не се интересува от поддържането му. В исковата молба се твърди, че къщата е на повече от двеста години и за запазването й и поддържането на нея и дворното място се е грижила единствено ищцата. До смъртта на майка си е заплатила за снабдяване на имота с електричество, вода и кА.лизация, за поставяне на циментови корита и чешми, водосточни тръби. През 1998г. се е погрижила и заплатила за изграждане на масивна ограда с циментови основи, външни метални голяма и малка порти на имота, циментови площадка и пътека до къщата и около нея, отливни тръби, включени в кА.ла. Санирала е лицевата стрА. на къщата със стериопор, а страничните страни с заплатила, за да бъдат измазани. За всички поправки и подобрения по имота се грижи ищцата. Въпреки, че ищцата е предупреждавала сестра си, че имота се руши, покривът тече и следва да се смени, ответницата е отговаряла, че на нея не й тече и не я интересува. От придобиване на имота С.Я. не е плащала и данъци за него.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника СТ. СТ. ЯНК. с ЕГН **********, адрес: гр.П., район „*******“, ул.

„*******“ № 42, че ищцата А.С. Н.-Ц. с ЕГН ********** и адрес: гр.П., Софийска област, ул. „**************“ № 6 е единствен собственик по давност чрез владение на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС на процесният имот: ДВОРНО МЕСТО съставляващо парцел №111/триста тридесет и седем/ кв.метра, заедно с построените върху това дворно място ЕДНОЕТАЖНА, ЕДНОФАМИЛНА ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА, застроена на площ от 50/петдесет/ кв.метра, състояща се от мазе, две стаи, килер и антре, както и ПАЯНТОВА СТОПАНСКА СГРАДА, застроена на площ от 26/двадесет и шест/ кв.метра.Съгласно скица № 15-1046268-09.11.2020г. на СГКК- Софийска област имотът е с площ 326 кв.метра, ниско застрояване. По скица на СГКК №15-1046270-09.11.2020г. на СГКК в него е застроена жилищна сграда -еднофамилна със застроена площ от 51 кв.метра и но скица № 15-104627009.11.2020г. на СГКК има застроена и постройка на допълващо застрояване със застроена площ от 24 кв метра.

Адвокат В.П. от САК - особен представител на ответника СТ. СТ. ЯНК., ЕГН **********, от гр.П., район „*******“, ул. „*******“ № 42, в дадения й от съда срок, е дала писмен отговор, не е представила писмени доказателства и е направила доказателствени искания. В отговора на исковата молба адв.П. оспорва исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна със законните последици от това, по следните съображения: За да се уважи предявения иск - да се признае на ищцата правото на изключителна собственост по отношение на един изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява, че претендиращият 2 собствеността на имота следва да е упражнявал в период - по-дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ, без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик, т. е. че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Становището й в тази връзка е, че фактическата власт на ищцата не може да се окачестви като владение, а е от вида на държане, а презумпцията по чл. 69 от ЗС не е установена в нейна полза. В този смисъл бездействието на собственика няма за последица загубване на вещното му право. Правото на собственост може да бъде изгубено само, ако собственикът му се откаже от него - чл.99 от ЗС и с нарочен акт във формата по чл.100 ал.1 от ЗС. Правото на собственост се изгубва и ако друг го придобие - в случая на оригинерно основание - чл.99, във връзка с чл.79 ал.1 от ЗС, за което не е достатъчно собственика да бездейства, а следва новият владелец да прояви активност, която да стане достояние на собственика. Фактическият състав на владението съгласно чл. 68 от ЗС включва, както обективния елемент на упражнявА. фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. Владението е установено фактически господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга стрА. също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявА. за другиго.

След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението, фактическата власт да сс упражнява вместо за другиго, изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да офичат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. За да промени държанието във владение като предпоставка за придобиване по давност на чужд имот, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която да е открито демонстрирА. спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита па правото си.

/Решение № 115 от 28.10.2016 г. по гр. д. № 977 /2016 г. на Върховен касационен съд. 2-ро гр. отделение/. Намерението, с което се държи имота следва да е манифестирано и противопоставено на собственика на имота с предприемането на някакви явни фактически действия, които да са достигнали до знанието на собственика. Такива действия за променено и демонстрирано явно собственическо намерение, което да доведе до придобиване собствеността на имота по давност, счита че не са направени. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта (съседи, ВиК, или енергоснабдяващото дружество). Не е достатъчно и простото служене с имота, тъй като с оглед отношенията между страните (роднинската им връзка - сестри) служенето е с нейно (на ответницата) знание и позволение. Заплащането на консумативни разноски за имота, не представлява действия на отричане правата на ответницата, тъй като те са в тежест именно на ползвателя. Доводите във връзка с недеклариране на имота, не плащане на данъци от 3 стрА. на ответницата през годините са ирелевантни - горното би съставлявало единствено неизпълнение на административно задължение от нейна стрА.. Твърдението, че дължимите данъци са заплащани от ищцата не представлява действие на отричане правата на ответницата, то евентуално би породило облигационни отношения между страните по делото. С оглед на гореизложеното извода е, че ищцата не е манифестирала с конкретни действия, които да стА.т достояние на сестра й, че държи процесния имот във владение за себе си. Обстоятелството, че тя -ответницата, като сестра на ищцата я е допуснала да живее със семейството си в собствения си имот, не сочи на отказ от правото й на собственост. Не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение, да поддържа и ремонтира същия, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене, а е необходимо за да се придобие по давност, намерението за своене да бъде противопоставено по категоричен начин чрез действия, които демонстрират отричане на правата на собственика върху вещта - отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права.

Обикновеното ползване не изразява намерение за своене. В писмения отговор адв.П. моли съда, като вземе предвид изложеното, а именно че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване на право на собственост на основание изтекла придобивна давност, да отхвърли претенцията основА. на придобивен способ със законните последици от това.

Районен съд-П., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа стрА.:

По делото са представени Нотариален акт № 97, т.III, дело №*******г.;

Удостоверение за наследници изх.№436/30.09.2020г. на Община П.; Скица №15-104626809.11.2020г. на СГКК-Софийска област; Скица №15-1046277-09.11.2020г. на СГККСофийска област; Скица №15-1046270-09.11.2020г. на СГКК-Софийска област; Саморъчно завещание от **********г., от които се установява, че ответницата е собственик на процесния имот, а ищцата е нейна сестра.

По искане на ищцата, с оглед доказване на твърденията и, са разпитани свидетелите Г.Д., П.В. и Н.Н..

В разпита си, свидетеля Д. заявява: „С ищцата се запознахме по повод строителноремонтни работи, извършени от нея преди 20-ина години - 1998 г. доколкото си спомням. Аз работех в „Стройинженеринг". Бях началник цех. Това е стария бетонов възел. От нея бяхме наети. Специално нашата бригада, за която аз отговарях правихме ограда, врати голяма и малка и около къщата пътеки. Тя тогава живееше в имота със съпруга си и със сина си.

Други хора не са живели в имота. Може би около месец бяхме в имота. Тя ни заплати, защото тя ни е наела. Никой друг не е заплащал за този имот. Тя се представи като собственик на имота. За тези дейности, които сме извършили, всичко е било с фактури. Това беше държавна фирма. Не е частна. Когато работим издаваме документи.“ В разипа си, свидетеля В., син на ищцата, чиито показания настоящия състав цени през 4 призмата на чл.172 ГПК като възможно заинтересовани, но съдържщи данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства, заявява: „Аз съм син на ищцата. Майка ми живее в имота от 1996-1997 г. доколкото помня.