Решение № 21107 от 20.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21107 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110141683 по описа за 2023 година

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание по чл.

439 ГПК.

Производството е образувано по предявени искове от Ищците И. М. П. и В. П. Г. за признаването за установено по отношение на ответника „Топлофикация София“ ЕАД, че всяка от ищците не дължи по ½ част от следните задължения, установени със заповед за изпълнение от 28.06.2013г., въз основа на която срещу наследодателя на ищците е издаден изпълнителен лист от 02.12.2014г. по гр.д.№10745/2013г., по описа на СРС, а именно: сумата от 1366,27 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.02.2010г. до 30.04.2012г., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 276,40 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 31.03.2010г. до 04.06.2013 г.

Ищците твърдят, че по молба на „Топлофикация София“ ЕООД, срещу наследодателя им В въз основа на изпълнителен лист от 02.12.2014г. е образувано изпълнително дело № по описа на ЧСИ Н Навеждат, че след образуване на изпълнително дело не са били предприемани действия по изпълнение срещу наследодателя им, поради което вземанията срещу последната бил погасени по давност. Съдебният изпълнител изпратил ПДИ, направил справки в съответните регистри за установяване имущественото състояние на длъжника, които действия обаче не представлявали същински изпълнителни действия, а само обезпечавали провеждане на изпълнението. Твърди се, че взискателят депозирал молби за предприемане на изпълнителни действия, но ЧСИ нито вземал становище по тях, нито предприемал действия по принудително изпълнение. Депозираните молби имали единствено за цел да прекъснат срока на перемпцията по самото изпълнително дело, но прекъсването на срока по чл. 433, ал.1, т.8 било без правно значение за течението на погасителната давност. Последната би се прекъснала само в случай, че съдебният изпълнител предприеме и извърши поисканите изпълнителни действия. Твърди се, че 1 последното действие, което прекъсвало давността било запорирането на банковите сметки на наследодателката на ищците от 24.07.2017г., поради което давността била изтекла на 01.10.2022г. Искането е да се признае за установено в отношенията им с ответника, че не дължат по ½ част от процесните суми, предмет на издадения изпълнителен лист. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Искът се сочи да е процесуално недопустим поради липса на процесуална легитимация на ищците, тъй като същите не били конституирани като длъжници в образуваното срещу наследодателя им изпълнително дело. Освен това се сочи, че искът бил предявен от двама от наследниците, а от удостоверението за наследници на наследодателката им било видно, че фигурира още едно лице. Излагат се твърдения и за неоснователност на така предявения иск, като се сочи, че погасителната давност била прекъсвана множество пъти. Ответникът в ОИМ прави подробно изложение на института на погасителната давност, вкл. и на т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ВКС, като счита, че давността се прекъсва, не само с предприемането на конкретни действия по същинско изпълнение от съдебния изпълнител, а също и с депозирането на всяка молба от взискателя, с която се иска прилагането на определен изпълнителен способ, като без значение е дали ЧСИ е предприел съответното действия в изпълнение на молбата. Ответникът конкретно сочи извършените в хода на изпълнението действия, които прекъсвали давността. Така излага , че за първи път давността била прекъсната на 03.11.2015г. с молбата за образуване на изпълнително дело, тъй като в същата се съдържало искане за предприемане на изпълнителни действия, чрез възлагане по чл. 18 по ЗЧСИ. Сочи се, че на същата дата – 03.11.2015г. били наложени запори върху откритите банкови сметки на длъжника, а също и върху получаваната от него пенсия. На 24.07.2017г. отново бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника, а на 29.08.2019г. била подадена молба за предприемане на изпълнителни действия. Твърди че на 05.07.2019г., 16.03.2021г., 07.10.2021г., 23.08.2021г. бил насрочен и извършен опис на движими вещи на длъжника. Отделно от това навежда, че взискателят, ответник в настоящото производство, е подавал допълнителни молби за извършване на действия по принудително изпълнение, а в периода от 09.11.2022г. до 08.12.2022г. по сметка на дружеството били постъпвали суми за погасяване на така установените задължения. С оглед на всичко това сочи, че поради многократното прекъсване на погасителната давност, изискуемият 5-годишен срок за погасяване на задължението не бил изтекъл, а правото да се иска принудително изпълнение не било погасено. Ответникът оспорва правата и задълженията на ищците да са по ½ част, поради факта, че съгласно удостоверение за наследници на В, в кръга на наследниците по закон на същата има още едно лице. Искането е да се отхвърлят така предявените искове. Претендират се и разноски.

По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените отрицателни установителни искове са допустими, поради което направеното от ответника възражение за недопустимост е неоснователно. Въпреки че ищците в настоящото производство не са конституирани като длъжници в образуваното срещу техния наследодател изпълнително дело, то това не влече след себе си липса на активна легитимация същите да водят иск по чл. 439 ГПК. Съгласно чл. 429, ал.2 от ГПК, издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или, че са го приели по опис. В процесния случай няма данни ищците, като наследници на длъжника по образуваното изпълнително дело, да са се отказали от наследството на техния наследодател. Поради горното предявените 2 искове се явяват допустими. На следващо място, въпреки че в кръга на наследниците, съгласно удостоверението за наследници, има още едно лице, което не е предявило отрицателен установителен иск, това също не влече недопустимост на процеса поради факта, че ищците в настоящото производство се явяват обикновени другари и участието на третия наследник не е задължително за процеса.

За успешното провеждане на исковете в тежест на ищците е да докажат, че са наследници на В при права по ½ част за всекиго от тях; че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, както и настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност.

Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С приетия доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са отделени обстоятелствата, че: ответникът е кредитор по процесното вземане, за което е издаден изпълнителен лист на 02.12.2014 г. по гр. дело № 10745/2013 г. по описа на СРС, 113 състав и е образувано изпълнително дело № по описа на ЧСИ Н

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Във връзка с изложените твърдения и възражения, спорно по делото се явява обстоятелството дали вземането е погасено по давност.

Погасителната давност е институт, уреден в полза на длъжника. Съдържанието се изразява се в това, че след изтичането на определен от закона период от време, в който кредиторът бездейства, той губи възможността да се удовлетвори по пътя на принудителното изпълнение. Поначало давността е уредена в полза на длъжника и започва да тече от момента, в който задължението стане изискуемо. Течението на давността обаче се прекъсва с предприемане на действие, с проява на активност от страна на кредитора. Видно от отразеното в процесния изпълнителен лист срещу В същият е издаден на основание чл. 410 ГПК, т. е. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение. В заповедното производство след издаването на заповедта за изпълнение, длъжникът разполага с едномесечен срок от връчването /към момента на издаване на заповедта за изпълнение в настоящия случай срокът за възражение е бил двуседмичен/, в който срок може да възрази срещу заповедта. В случай на постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение в законоустановения срок, съгласно чл.

415, ал.1 ГПК пред кредитора се открива възможност да предяви иск по чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземането си. Давността се прекъсва с предявяването на този иск, като в случая предявяването има обратно действие, от момента на подаването на заявлението. Ако обаче искът по чл. 422 ГПК не е предявен или е предявен след законоустановения срок, давността не се счита прекъсната със заявлението. В този смисъл е приетото в т.14 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.

№2/2013г. на ВКС. В настоящото производство не се установява след издаването на заповедта за изпълнение длъжникът да е възразил /към онзи момент е могъл да го направи в двуседмичен срок/, не се установява и кредиторът да е предявил иск по чл.

422 ГПК, от което следва, че след настъпването на изискуемостта на процесното 3 вземане на ответника, давността не е била прекъсвана с депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По делото не се доказва оспореното вземане да е било установено със съдебно решение. В производството не са представени доказателства за датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, поради което съдът приема, че същата следва да е влязла в законна сила най-късно в деня преди издаването на процесния изпълнителен лист – 01.12.2014 г.

Във връзка с определяне на началната дата, от която тече давностният срок за оспореното вземане, следва да се отбележи, че в рамките на заповедното производство длъжникът разполага с изчерпателно посочени от закона способи за защита, като извън тях той няма право на друг иск за защита. Тези способи са: възражение срещу заповедта за изпълнение, възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските, жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК, както и иск по чл. 424 ГПК. Това произтича от особения характер на заповедното производство, уредено в глава ХХХVІІ от ГПК. Касае се за специални процесуални норми, установяващи специфични права (съответно задължения), относими само към страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение.

Поради характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на ГПК, тъй като предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника и осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото законът изисква само депозирането на възражение от негова страна (дори без да е необходимо мотивиране на това възражение), за да бъде заявителят задължен да установява вземането си по исков ред в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Пропускането на горепосочените способи за защита води до неблагоприятни за длъжника последици, но това не му дава основание да търси защита чрез друг иск, извън предвидените възможности за защита в заповедното производство.