Решение № 1218 от 23.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1218 гр. Пловдив, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно гражданско дело № 20265300501391 по описа за 2026 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.49 вр.чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от Община П. чрез главен юрисконсулт И. Д., против решение №1266/19.03.2026 г., постановено по гражданско дело №13323/2025 г. на ПдРС, VIII гр.с., с което е осъдена ********, да заплати на А. С. А., ЕГН **********, сумата 1331.70 евро, представляваща стойността на разходите за отстраняване на вредите, нанесени на лек автомобил марка „********, вследствие настъпило на 03.06.2025 г. около 08.00 ч., в град ******, в близост до №**, пътнотранспортно произшествие с материални щети по автомобила от паднал клон от дърво, за поддържането на което отговаря Община П., заедно със законната лихва върху главницата, начиная от 03.06.2025 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски за производството по делото в размер на 598.90 евро.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, както и, че същият е постановен в противоречие с доказателствения материал. Твърди се, че не са 1 доказани предпоставките за уважаване на иска и конкретно не е установено, че ищецът е собственик на автомобила към датата на инцидента. Считат, че от съда неправилно е изместена тежестта на доказване. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен.

Претендират за разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди.

Акцентира се, че в протокола за констатиране на ПТП е отразено чия собственост е автомобилът.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е вА.дно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квА.фикация на иска. НА.це са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание член 49 вр. чл.45 от ЗЗД.

Ищецът А. С. А. от град Пловдив моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 1331.27 евро, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на 2 притежавания от него лек автомобил, вследствие настъпило на 03.06.2025 г. в град П. ПТП, а именно – падане на клон от растящо в град П. дърво върху автомобила, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на произшествието – 03.06.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, по изложените в исковата молба и в писмени бележки съображения. Претендира разноски.

С писмен отговор на исковата молба от 16.10.2025 г. ответникът Община Пловдив оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан по изложените в отговора и в писмена защита съображения. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

От състава на районния съд е прието за установено от фактическа страна следното:

На 03.06.2025 г., около 08:00 ч., в гр. *******, А. А. управлявал лек автомобил марка *********, като при достигане на кръстовището спрял в колона от автомобили. Изчаквайки на светофара, докато моторното превозно средство било в покой, върху него паднал изгнил клон от дърво, намиращо се вдясно спрямо автомобила. В резултат на инцидента върху процесния автомобил са нанесени увреди по тавана, предния капак, предната дясна врата, предния десен калник и предното обзорно стъкло.

По делото е представен протокол за ПТП № 2025-1024-52040-1 от 03.06.2025 г., в който е посочено, че пробата за алкохол на водача (А. А.) е отрицателна, както и, че е паднал клон от крайпътно дърво върху процесния лек автомобил, на който са нанесени материални щети по тавана, предното обзорно стъкло, капака и др., като в документа е онагледено положението на моторното превозно средство и намиращото се вдясно спрямо него дърво.

Прието е, че от показанията на разпитания по делото свидетел и от приетото заключение на САТЕ се установяват по безспорен начин както обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, така и претендираните вреди, а и причинно-следствената връзка между пътнотранспортното произшествие и вредите.

Прието е и, че ответникът не е доказал възражението си досежно собствеността на автомобила, доколкото ищецът А. А. се е легитимирал пред органите на МВР като негов собственик, а по делото безспорно се установи, че 3 към датата на настъпване на произшествието той е ползвал и управлявал същия автомобил, включително и към настоящия момент, с оглед представеното свидетелство за регистрация на МПС.

За да уважи предявения иск, състава на районния съд е съобразил, че от заключението на САТЕ се установява, че вследствие претърпяното произшествие са настъпили увреди по процесния лек автомобил – по тавана, предния капак, предната дясна врата, предния десен калник и предното обзорно стъкло на същия, като е нА.це пряка причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и вредите по автомобила, а разходите по отстраняване на вредите по автомобила възлизат на обща стойност 1331.27 евро. Приети са за неоснователни наведените от ответника доводи за липсата на доказателства за настъпване на повреда по автомобила на ищеца, състояща се в посочените увреждания, и настъпването на тези увреди в резултат на паднал клон от дърво, намиращо се в гр. П. на посочения адрес. От страна на ответника до приключване на устните състезания по делото не са били ангажирани доказателства, от които да се установява, че е изпълнил задълженията си към ищеца да заплати разходите за отремонтирането на увредения автомобил, и тъй като претендираният размер съвпада с установения от допълнителното заключение на САТЕ, е прието, че искът е доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 03.06.2025 г.

С оглед наведените с въззивната жалба доводи, следва да се отбележи следното:

Във въззивното производство не са наведени възражения относно настъпването на произшествието на 03.06.2025 г., мястото, на което се е случило, причинените вреди на автомобила и стойността на същите. Спорът във въззивното производство е концентриран около това, дА. към посочената дата А. е собственик на процесния автомобил към датата на увреждането му, и чия е тежестта на доказване на този факт. Следва да се отбележи, че възражения относно собствеността са направени и с отговора на исковата молба.

Настоящият състав счита, че неправилно от състава на районния съд е разпределена доказателствената тежест за установяване собствеността върху автомобила върху ответника, доколкото същия е оспорил правото на 4 собственост на ищеца към датата на настъпване на ПТП.

Според решение №182/26.01.2021 г. по дело №573/2020 г. на ВКС, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника или негови служители, той следва да установи, че ответникът или неговите служители са осъществили противоправното действие или бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между поведението им и вредите. Вината се предполага (чл. 45, ал.2 ЗЗД) до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останА. елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анА.за на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за нА.чието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти. В случая ищецът не е провел такова доказване за причинени именно на него вреди – не е доказал, че е собственик на увредената вещ.

От представеното заверено копие от свидетелство за регистрация част 1 (л.60 от първоинстанционното дело), се установява, че МПС е собственост на А. от 26.09.2025 г. Не са ангажирани доказателства към 03.06.2025 г. чия собственост е бил автомобилът.

Неоснователни са доводите на въззиваемия, че собствеността е установена в протокола за ПТП (л.33 и сл. от първоинстанционното дело).

Безспорно се касае за официален свидетелстващ документ. Според решение №15/25.07.2014 г. по т.д. №1506/2013 г. на ВКС, I т.о., с протокола съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими към определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотС.ието на извършения оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП.

Доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице въз основа на констатираните факти изводи за нА.чие или липса на вина на водач на МПС, участващ в ПТП, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. Установяването на собствеността на автомобила не може да 5 става чрез посочения протокол, а чрез документи за собственост, каквито не са приложени към делото.

Ето защо въззивната жалба е основателна – ищецът не е доказал, че към датата на увреждането е собственик на автомобила, за който се претендира обезвреда. Искът е неоснователен. Като е достигнал до друг краен резултат, първоинстанционния съд е постановил неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и да се постанови нов, с който искът да се отхвърли, ведно с акцесорния иск за лихва. Разноските са последица от произнасянето на съда по иска, като решението следва да се отмени и в тази част.

По отношение на разноските – искане е направено от двете страни, но, с оглед изхода на производството, следва да се присъдят единствено на въззивника. Такива са направени в размер на 26.63 евро държавна такса за въззивното производство, като следва да се заплати и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 60 евро за всяка инстанция или въззиваемият следва да заплати на въззивника разноски в общ размер на 146.63 евро.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,

V граждански състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение №1266/19.03.2026 г., постановено по гражданско дело №13323/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, VIII граждански състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: