Решение № 179 от 17.07.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Враца, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20261400500226 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, ЕИК ***, подадена чрез пълномощника му адв.В. Й., против Решение № 277/14.11.2025 г. по гр.д.

№ 641/2025 г. по описа на РС-Козлодуй, с което дружеството-жалбоподател е осъдено на основание чл.128, т.2, вр. чл.242 КТ да заплати на Н. Г. С., ЕГН **********, сума в размер на 10 291.65 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.12.2024 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.05.2025 г. до окончателното й изплащане, сума в размер на 1500.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на РС-Козлодуй държавна такса в размер на 411,00 лв.

В жалбата се поддържа, че решението е постановено в противоречие със съдопроизводствените правила, като в подкрепа на това становище се излагат следните аргументи:

На първо място се сочи, че е нарушено диспозитивното и състезателното начало в процеса. Изтъква се, че в исковата молба и по време на устните състезания ищцата твърди, че е изпълнявала трудовите си задължения стриктно и всекидневно е посещавала работното си място в помещенията на „Професионална рехабилитация“ /ПР/ в Комплекс „Спортнооздравителен комплекс“ /СОК/, гр.Козлодуй и е извършвала в пълен обем възложената й работа. Акцентира се, че в хода на процеса ищцата не е твърдяла, че не е полагала труд, защото е знаела, че дейността, която се извършва в звено ПР е незаконосъобразна. Според въззивника, от събраните 1 по делото доказателства се установява, че ищцата не е полагала какъвто и да е труд за процесния период. Счита, че вместо да обсъди наведените от ищцата твърдения и липсата на доказателства в подкрепа на същите, районният съд е основал решението си на факти и съображения, които не са били въведени и обсъждани в хода на производството и по които страните не са имали възможност да вземат становище, с което е нарушил принципите, залегнали в чл.6, чл.8, чл.9 и чл.10 ГПК. Тези свои доводи подкрепя и с практика на ВКС.

На второ място в жалбата се твърди, че е допуснато и процесуално нарушение, изразяващо се в приемането на доказателство след настъпила преклузия по чл.146, ал.3 ГПК. Посочва се, че Констативен протокол за извършена проверка № КП-287/07.04.2025 г. на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИА“МН“/ е представен от ищцата във второто открито съдебно заседание на 13.10.2025 г. Въззивникът счита, че към този момент възможността за представяне на писмени доказателства е била преклудирана и страната не е обосновала защо посоченият документ се представя след първото заседание, но съдът в нарушение на процесуалните правила на чл.146 и чл.147 ГПК не само е разгледал това доказателство, но същото е послужило като основно такова за уважаване на предявения иск. Обосновава мнението си с практика на касационната инстанция.

На трето място в жалбата се поддържа, че районният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила по чл.146 и чл.143, ал.1 ГПК, тъй като не е разпределил доказателствената тежест. Навеждат се доводи, че в приетия по делото доклад не е посочено ищцата да твърди, че не е изпълнявала служебните си задължения, тъй като дейността в ПР е незаконосъобразна и на ответника не е било указано да докаже, че всички възложени на служителя дейности са законосъобразни. Въззивникът счита, че това процесуално нарушение е съществено и самостоятелно основание за отмяна на съдебното решение, тъй като според трайната и непротиворечива практика на съдилищата страната не е длъжна да доказва други факти извън тези, които са й указани от съда, а съдът не може да приема за доказани факти и да обосновава решението си на такива, без да даде възможност на страните да изразят становище и да ангажират доказателства за тях. Намира, че с това процесуално нарушение е бил поставен в невъзможност да се защити и да представи доказателства, които да оборят констатациите в така представения протокол. Твърди, че с Решение № 33 от 18.06.2025 г. по АНД № 35/2025 г. по описа на РС-Козлодуй е отменено Наказателно постановление № НП1/15.01.2025 г. на изп.директор на ИА“МН“, като се позовава на изложени в този съдебен акт мотиви. Обобщава съображенията на съда в цитираното решение с извод, че дейностите, които са извършвани в работното място на ищцата не са незаконосъобразни и звено ПР не извършва дейности, които да изискват регистрацията му като лечебно заведение.

Като четвърто нарушение на процесуалните правила въззивникът сочи, че разпитът на свидетелката М. П. е допуснат и проведен в нарушение разпоредбата на чл.171, ал.1, изр.2 ГПК, тъй като същата е присъствала през цялото открито съдебно заседание на 13.10.2025 г., което обстоятелство изрично е отразено в протокола. Счита, че свидетелката е имала възможност да се запознае с дадените показания от другите свидетели и да ги обори чрез конкретни свои твърдения. Освен това намира, че разпитът на тази свидетелка е бил допуснат и при настъпила преклузия.

2

На следващо място във въззивната жалба се въвеждат оплаквания и за неправилност на първоинстанционното решение, които се подкрепят със следните доводи:

Най-напред се изразява несъгласие с изводите на районния съд, че ищцата е била на разположение на работодателя в рамките на процесния период, но същият не е осигурил условия да извършва работата си. Отново се излагат съображения за извършване на регламентирани дейности в ПР, които се обобщават със заключение, че ищцата е следвало да полага труд на установеното й работно място. Посочва се, че дори и да се приеме, че дейностите не са били регламентирани, това не означава, че ищцата изобщо не следва да посещава работното си място и да полага труд. По отношение извода на районния съд, че ищцата не е разполагала с нужната квалификация за работа със специфична апаратура, се сочи, че този факт е неотносим към спора, тъй като възражението на ответника е, че ищцата не е осъществявала каквато и да е трудова дейност, а не че не е работила със специфичната апаратура. Допълнителни съображения се черпят от Решение № 33 от 18.06.2025 г. по АНД № 35/2025 г. по описа на РС-Козлодуй, според което на територията на ПР няма специфична апаратура, с която да бъде извършвана медицинска дейност, а намиращата се в обекта апаратура е предназначена за профилактика, различни видове масаж и релаксация. Ето защо въззивникът счита, че ищцата С. е разполагала с необходимата компетентност да борави с тази апаратура, но дори и да има уреди, които изискват специална компетентност, това не означава, че тя не може да полага какъвто и да е труд.

Твърди, че от събраните доказателства е установено по несъмнен начин, че Н.

С. не е ползвала предоставеното й работно облекло, а е била облечена в цивилни дрехи. Навежда доводи, че неносенето на работно облекло е в нарушение на задълженията й по т.4.2.2.26 от Длъжностната характеристика на *** 10.ОУ.00.ДХ.1599/03, поради което не може да черпи права от неправомерното си поведение. Въззивникът намира за неправилно и заключението на районния съд, че ищцата е престоявала на работното си място за целия процесен период. Счита, че този извод противоречи на събраните по делото доказателства, като се позовава на показанията на свидетелите Р. Б. и П. С..

В жалбата се изразява несъгласие и с мотивите в обжалваното решение, че работното място на ищцата е на цялата територия на СОК, като в тази насока се черпят аргументи от понятието за работно място, залегнало в § 1, т.4 от ПЗР на КТ. Въззивникът счита за нелогично да се приеме, че е възможно служител да има работно място навсякъде в дадено предприятие. Изтъква, че по делото са събрани множество доказателства, от които се установява, че работното място на ищцата е в медицинските кабинети в сградата на ПР. В тази насока се позовава на представените с отговора на исковата молба работни карти за оценка на риска за длъжностите „***“ и „Фелдшер“; на Заповед № АД-332/01.02.2024 г. на изп.директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД; на инструктажната книга; на представените документи относно вътрешно преструктуриране на дружеството; на доказателства за проведен нарочен инструктаж; на показанията на всички разпитани свидетели и в частност на показанията на св.Р. Б. и св.П. С..

Въззивникът е несъгласен и със заключението, че ищцата не е престирала труд, защото не са й били възлагани конкретни задачи, които да 3 извършва. Намира, че е налице вътрешно противоречие между направения от първоинстанционния съд анализ на свидетелските показания, от които е видно, че на Н. С. са възлагани конкретни задачи, и изводът, че единственото, което преките ръководители на ищцата са й указвали е да отиде на работното си място. В подкрепа на това становище се цитират части от показанията на св.Б., св.С. и св.Б..

За неправилно се намира и заключението на съда, че по делото няма данни ищцата да е отказвала да работи изобщо, като в тази насока отново се извършва позоваване на показанията на св.Н. С.. Отново се посочва, че от показанията на всички разпитани по делото свидетели е установено, че ищцата не е ползвала предоставеното й работно облекло. Извършва се позоваване и на множеството представени по делото дисциплинарни преписки и наложени наказания, които не са обжалвани и са влезли в законна сила, както и на представената преписка от Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Враца.

Най-сетне се навеждат и доводи, свързани със запознаването на ищцата със Заповед № 361/06.02.2024 г., подкрепени с показанията на свидетелите Н.

С., Е. К. и П. С., както и с извлеченията от АПС система.

В обобщение на всичко изложено въззивникът счита, че Н. С. е в пълно неизпълнение на трудовите си задължения, тъй като по делото е безспорно установено, че не се е намирала на определеното й работно място; че не се е явявала облечена в предоставеното й работно облекло; че не е полагала какъвто и да е труд, като не е предоставяла обща сестринска помощ; че не е изпълнявала нито едно нареждане на преките си ръководители.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените от Н. С. искове. Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

По делото е постъпил отговор от Н. Г. С., подаден чрез пълномощника й адв.И. И., в който се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Въззиваемата счита за неоснователни изложените твърдения за нарушения на съдопроизводствените правила. Намира за правилни изводите на районния съд, че е била на разположение на територията на СОК, гр.Козлодуй, но не е могла да извършва работата си, тъй като работодателят не й е осигурил условия за това, респ. място, където да престира труда си.

Навежда доводи, че престоят й не е по нейна вина, поради което има право на трудово възнаграждение.

Не оспорва, че след първото съдебно заседание е представила по делото Констативен протокол за извършена проверка № КП-287/07.04.2025 г. на ИА „МН“, но изтъква, че това доказателство е представено във връзка с протоколно определение от 23.09.2025 г., с което районният съд е дал възможност на страните в срок до следващото съдебно заседание да вземат становище и да направят доказателствени искания във връзка с разпределената доказателствена тежест в първото съдебно заседание.

Посочва, че този констативен протокол е представен с цел оборване твърденията на ответника, че е имала задължение да изпълнява трудовите си функции единствено и само в помещенията под открития басейн на територията на СОК, гр.Козлодуй, като се позовава на дадените предписания в т.7 от същия. Счита, че представеното с въззивната жалба Решение № 33 от 4