Определение № 271 от 13.07.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. Кърджали, 12.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска

Членове:

Васка Д. Халачева

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно гражданско дело № 20235100500164 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по реда на чл. 278, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 1344/29.05.2023 г., депозирана чрез процесуален представител от ответника в първоинстанционното производство „Н.“ ООД, против Определение № 181/22.05.2023 г., постановено по гр.д. № 40/2023 г. по описа на Районен съд-М., с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение, в частта му за разноските, относно размера на присъденото на ищцовата страна адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно. Счита, че присъденото възнаграждение не отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Твърди, че при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение трябвало да се вземе предвид и поведението на процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна. Сочи, че при предоставяне на правна помощ по реда на чл.38 от ЗАдв., размерът на адвокатското възнаграждение следвало да се определя от съда, а не съобразно Наредба № 1/2004 г. Моли за отмяна на обжалваното определение, като се постанови ново, с което присъденото адвокатско възнаграждение бъде редуцирано до определен от съда справедлив размер.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ищцовата страна, с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Посочва се в отговора, че при исканото изменение следвало да се прецени обстоятелството, че в казуса били предявени два иска, като по всеки от тях се дължало адвокатско възнаграждение поотделно, независимо от начина на тяхното съединяване. Моли се съда да потвърди обжалваното определение на Районен съд - М..

Въззивният съд, по повод депозираната частната жалба, приема следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр.д.№40/2023 г. по описа на Районен съд – М. е образувано по искова молба, депозирана от адв. М. М. от АК-П., в качеството му на пълномощник на М.

М. С., с която против „Н.“ ООД е предявен само един иск –искът с правно основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД - за обявяване за нищожна клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит № 202101150302180005 от 15.01.2021 г., сключен между страните. Спорът е разрешен по същество, като с постановеното по делото Решение № 102/07.04.2023 г. е 1 прогласена за нищожна клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит № 202101150302180005/15.01.2021г., сключен между М. М. С. и „Н.“ ООД, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1080 лева, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр.с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП.

С решението ответникът „Н.“ ООД е осъден да заплати на М. М. С., чрез пълномощник адв. М. М. от АК-П., сумата в размер на 458 лв., представляваща разноски по делото - адвокатско възнаграждение и платена държавна такса.

Претендираните от ищцата в производството, съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК, разноски са за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. в размер на 408 лева и за държавна такса в размер на 50 лева. За осъществяване на процесуалното й представителство, по делото е приет сключен между ищцата М. М. С. и адв. М. М. Договор за правна защита и съдействие от 23.12.2022 г., в който е договорено, че адвокатската защита ще бъде предоставена на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. – безплатно на материално затруднено лице.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, процесуалният представител на ответника „Н.“ ООД е депозирал молба, с искане да бъде изменено постановеното решение в частта му за разноските, чрез редуциране на присъденото на ищцовата страна адвокатско възнаграждение до определен от съда справедлив размер, съгласно фактическа и правната сложност на спора.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, и процесуалният представител на ищцата е депозирал молба, с искане за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, като ответната страна бъде осъдена да заплати адвокатското възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, на основание чл. 38, ал.1 от ЗАдв. лично на процесуалния представител на страната.

На основание чл.248, ал.2 от ГПК от насрещните страни са представени отговори.

С обжалваното определение първоинстанционният съд, приемайки молбата с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК на ответната страна „Н.“ ООД за неоснователна, е уважил молбата на ищцовата страна и е изменил постановеното решение в частта му за разноските, като е осъдил ответника да заплати на адв. М.М. сумата в размер на 408 лв. /без ДДС/, съставляваща адвокатско възнаграждение, а на ищцата М. С. сумата в размер на 50 лв., съставляваща заплатена от нея държавна такса.

Констатирайки от фактическа страна изложеното, въззивният съд намери сезиращата го частна жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 38, ал. 2, във вр. с чл.36, ал.2 от ЗАдв., адвокатът има право на адвокатско възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ и съдействие в случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗАдв., когато насрещната страна е осъдена за разноски. В този случай, съдът определя възнаграждението в размер не по - нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати. За да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатна правна помощ и съдействие, предпоставките са две: 1) да е оказана безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗАдв., без да се изисква доказване наличието на посочените основания и 2) в производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само в благоприятен за неговия клиент изход на спора.

Изхождайки от цената на предявения в първоинстанционното производство иск, и прилагайки разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от цитираната наредба, минималният размер, до който съдът е ограничен да се произнесе, в казуса е в размер на 408 лв. А всъщност този е и размерът, който ищцовата страна е претендирала и този е и размерът, и който й е присъден.

И доколкото този именно размер е съобразен със законовата норма, той определено е и справедлив. Доколкото пък, както беше посочено, присъденият размер е определен на абсолютния законов минимум, то в производството не възниква и необходимост от преценка за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение с оглед фактическата 2 и правна сложност на разгледания спор.

Казано в заключение, първоинстанционният съд, като е присъдил с обжалваното определение минималния законов размер, е постановил едно правилно определение в обжалваната му със стоящата в основата на настоящото въззивно производство, частна жалба. Така формираният извод пък обуславя нейната неоснователност и оставянето й без уважение.

Водим от горното и на основание чл.248 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната чрез процесуален представител от „Н.“ ООД, гр. С., с ЕИК *********, частна жалба с вх.№ 1344/29.05.2023 г., насочена против Определение № 181/22.05.2023 г., постановено по гр.д.№40/2023г. по описа на Районен съд – М..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3