Определение № 1994 от 08.07.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1994 гр. Бургас, 08.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501146 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.248,ал.3 ГПК вр. чл.274 ГПК и е образувано по частна жалба от К. Х. Х. и Х. И. Х., чрез адв. Светла Йорданова от АКЯмбол, срещу определение № 2176/04.05.2026г. по гр.д.№ 358/2024г. по описа на РС-Бургас, с което е оставено без уважение искането на ответницитенастоящи частни жалбоподатели за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Сочи се в частната жалба , че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдебно-психиатричната експертиза, по която са били заплатени разноски в размер на 400 евро, е била назначена единствено за установяване на абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на исковата молба, а именно: за установяване дееспособността на едната от ищците,поради което разноските за тази експертиза не следвали автоматично да бъдат подчинени на крайния изход от материално –правния спор и да бъдат възлагани в тежест на ответниците по делото.Моли се отмяна на обжалваното определение и постановяване на определение, с което се измени първоинстанционното решение в частта за разноските от 400 евро и същите се възложат в тежест на ищцовата страна.

Постъпил е писмен отговор по частната жалба от З. Р. З. и Д. Р. З., чрез адв. Динко Стоянов от БАК, в който се заявява становище за неоснователност на частната жалба,моли се оставянето й без уважение и присъждане на разноски за производството по чл.248 ГПК.

Постъпил е писмен отговор по частната жалба от В. И. Д. чрез адв.Живко Харизанов от БАК, в който се заявява становище за неоснователност на частната жалба с изложени за това съображения.

Частната жалба е допустима като предявена в срок , от процесуално 1 легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и с платена по сметка на БОС държавна такса.

При разглеждането й по същество БОС намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС-Бургас е било образувано по искова претенция на Д.Д. К. и В. И. Д. с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД , предявена от наследниците на прехвърлителя по алеаторния договор срещу приобретателите по същия договор- ответниците К. Х. Х. и конституирана от БРС негова *** Х. И. Х..

Ответниците са възразили срещу процесуалната дееспособност на едната от ищците Д.Д. К., поради което БРС е назначил съдебнопсихиатрична експертиза, възнаграждението на вещото лице по която в размер на 409,03 евро и е заплатено от ответниците . След приемане на заключението на експерта-психиатър, неоспорено от ищците, Д.Д. К. е била поставена под ограничено запрещение с решение по гр. д. № 1774/2024 год. на ОС-Бургас, като в хода на производството пред БРС ищцата Д.Д. К. е починала и е заместена от наследниците си З. Р. З. и Д. Р. З..С влязло в сила решение № 650/16.03.2026г. по гр.д.№ 358/2024г. по описа на БРС е уважена исковата претенция по чл.87,ал.3 ЗЗД и е развален сключения алеаторен договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу поемане на задължение за издръжка и гледане от приобретателите-ответници по делото К. Х. и Х. Х. поради неизпълнение от последните на същия алеаторен договор. С обжалваното определение БРС е оставил без уважение искането на ответниците- настоящи частни жалбоподатели, за изменение на постановеното по делото решение с възлагане в тежест на ищците на разноските за установяване дееспособността на починалата ищца Д.Д. К., което БРС е оставил без уважение по съображения- че след като възражението за недеспособност е

Ответниците са възразили срещу процесуалната дееспособност на едната от ищците Д.Д. К., поради което БРС е назначил съдебнопсихиатрична експертиза, възнаграждението на вещото лице по която в размер на 400 евро е заплатено от ответниците.

С обжалваното определение БРС е оставил без уважение молбата на ответниците Х. И. Х. и К. Х. Х. за изменение на постановеното по делото Решение № 650/16.03.2026 год. в частта му за деловодните разноски като ищците бъдат осъдени да заплатят на двамата ответници разноски в размер от 409,03 евро, представляващи заплатено от ответниците възнаграждение за вещо лице-психиатър по изготвената по делото психиатрична експертиза.Съдът се е мотивирал с обстоятелството, че направеният от ответниците разход е във връзка с твърдението им, че ищецът Д. К. е недееспособна и не може валидно да изявява воля,тежестта за установяване на което обстоятелство се носело от страната, която го е въвела в процеса, поради което разходът е възложен от БРС на ответниците.БРС е изложил съображения и затова, че частичната основателност на твърдението им за недееспособност (Д. К. е била поставена под ограничено, а не под пълно 2 запрещение), не можело да има за последица възлагане на направения разход в тежест на насрещната страна, тъй като значимият за това фактор бил изводът за основателност на предявения иск.

Бургаският Окръжен съд намира обжалванато определение за правилно и законосъобразно, като на основание чл. 278,ал.4 ГПК вр. чл.272 ГПК препраща към тях. В допълнение и с оглед оплакванията във въззивната жалба следва да се отбележи следното: Процесуалната дееспособност на ищеца е сред абсолютните процесуални предпоставки, обусляващи надлежното упражняване на правото на иск, за което обстоятелство съдът следи служебно. С решение № 346/19.02.2018 г. по гр.д.№ 619/2017 г. на ВКС, ІV г.о., се приема, че когато съдията няма необходимите специалния знания, следва да ползва експертното становище на специалист в съответната област.

Както е разпоредено в чл.195 ГПК, съдът в този случай назначава вещо лице по искане на страната или служебно. При служебно назначаване на вещо лице съдът би могъл да възложи разноските за експертизата на ищцовата страна, но ще разпредели разноските между страните по делото с оглед крайния изход по спора,тъй като установяване процесуалната дееспособност на ищеца не представлява обстоятелство,стоящо извън спора, предмет на делото. По тази причина неоснователно е оплакването на частните жалбоподатели, че тъй като разноските за изследване процесуалната дееспособност на ищцата Д. К. не водели до разрешаване на материално-правния спор по делото, същите тези разноски не следвало да се възлагат на страната,спрямо която искът е уважен.По така изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното БОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2176/04.05.2026г. по гр.д.№ 358/2024г. по описа на РС-Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в 1седмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3