Определение № 2519 от 28.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2519 гр. Пловдив, 28.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20265300502210 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по подадени две частни жалби.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 71742/15.07.2026г. от „Изи Асет мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, чрез гл. юрк. ***, против Определение № 8021/29.06.2026г., постановено по гр.д.№ 14593/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII гр.с., с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на Решение № 2577/23.05.2026 г., постановено по гр.д. № 14593/2025 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с., в частта на разноските, присъдени в полза на ЕАД Е. И., по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

От насрещната страна ЕАД Е. И., Булстат 180978004, като пълномощник на В. М. Ш., ЕГН **********, е депозиран писмен отговор, че частната жалба е неоснователна.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 71758/15.07.2026г. от „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, чрез юрк.***, против Определение № 8021/29.06.2026г., постановено по гр.д.№ 14593/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII гр.с., с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на Решение № 2577/23.05.2026 г., постановено по гр.д. № 14593/2025 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с., в частта на разноските, присъдени в полза на ЕАД Е. И., по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

1

От насрещната страна ЕАД Е. И., Булстат 180978004, като пълномощник на В. М. Ш., ЕГН **********, е депозиран писмен отговор, че частната жалба е неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частните жалби са процесуално допустими, подадени са от съответна надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъдат разгледани.

С Решение № 2577/23.05.2026г., постановено по гр.д.№ 14593/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII гр.с., е признато за установено в отношенията между страните В. М. Ш., ЕГН **********, и „Изи Асет мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, че сключеният между тях Договор за паричен заем № 5392220/17.03.2025 г. е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК; признато е за установено в отношенията между страните В. М. Ш. и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, че сключеният между тях Договор за предоставяне на гаранция № 5392220/17.03.2025 г. е нищожен, на осн.чл. 26, ал.2 от ЗЗД; осъдено е „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на В. М. Ш. сумата от 139.91 евро, равняваща се на 273.63 лева - разноски по делото; осъдено е „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да заплати на ЕАД Е. И., ЕИК 180978004, сумата от 712.83 евро, равняваща се на 1394.18 лева /с вкл. ДДС/ адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на В. М. Ш., по делото на осн. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата; осъдено е „Файненшъл България“ ЕООД, да заплати В. М. Ш. сумата от 47.25 евро, равняваща се на 92.40 лева - разноски по делото; осъдено е „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на ЕАД Е. И., ЕИК 180978004, сумата от 459.26 евро, равняваща се на 898.24 лева /с вкл. ДДС/ - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на В. М. Ш., по делото на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

По делото е подадена молба на 17.06.2026 г. от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с искане да се измени решението, в частта на разноските за присъденото адвокатско възнаграждение, определено по чл. 38, ал. 2 ЗА, на ЕАД Е. И. – за оказаната безплатна правна помощ на ищеца, с искане сумата да бъде редуцирана под минимума на НВАР, а именно до 100 евро.

Подадена е и идентична молба на 17.06.2026 г. от „Файненшъл България“ ЕООД, с искане да се измени решението, в частта на разноските за 2 присъденото адвокатско възнаграждение, определено по чл. 38, ал. 2 ЗА, на ЕАД Е. И. – за оказаната безплатна правна помощ на ищеца, с искане сумата да бъде редуцирана до 100 евро.

Районният съд, с обжалваното определение, за да остави без уважение исканията, излага основни съображения, че при определянето на техните размери е съобразено Решение на СЕС по дело С438/22 от 25.01.2024 г. и са взети предвид конкретните обстоятелства по делото. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, доколкото по този вид дела към момента има непротиворечива практика. Въпреки това, обаче, Районният съд е установил, че исковете за признаване за установено между страните, че сключените между страните договори, са недействителни, са предявени от потребител, който е икономически по-слабата страна. Взето е предвид, че по делото са приети само писмени доказателства, вида и цената на предявения иск.

Затова, с оглед действащата НВАР, вида и цената на предявените искове, извършените от процесуалния представител действия и Решение на СЕС по дело C- 438/ 22 от 25.01.2024 г., е определено, че дължимите разноски за адвокатско възнаграждение се покриват с минималния, предвиден в действащата НВАР, размер. Съгласно описаните принципни постановки по повод присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, е прието, че определените адвокатски възнаграждения на ЕАД Е. И., на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, са съобразени с изхода на спора и със събраните доказателства към датата на приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания.

Районният съд се е позовал в този смисъл и при идентичен случай на съдебна практика - Определение № 3176/15.11.2024 г. по възз.ч.гр.д. № 2670/2024г. по описа на ОС – Пловдив.

Срещу Определение № 8021/29.06.2026г. са подадени гореописаните две частни жалби от дружествата с възражения срещу направени правни изводи.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частните жалби са неоснователни. Съгласно разясненията, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, че установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в 3

Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.101, §1 ДФЕС. Тези постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C- 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съгласно т. 1 от постановеното решение чл.101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно т.3 от цитираното решение на СЕС член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

В конкретния случай, действително делото е решено след провеждане на едно открито съдебно заседание. При разглеждането на исковете са отчетени приетите писмени доказателства. Гласни доказателства не са събирани. При това положение и с оглед на цената на исковете определеното адвокатско възнаграждение е в адекватен и справедлив размер.

Въззивният съд се запозна с цитирана съдебна практика Определение № 3176/15.11.2024 г. по в.ч.гр.д. № 2670/2024г. по описа на ОС – Пловдив и също я споделя в смисъл, че при определянето на адвокатските хонорари НМРАВ служи за ориентир.

На следващо място, съобразно съдебна практика – Определение 4

№2797/29.10.2024г по ч.т.д.2297/2024 г. на ВКС, II ТО, при предявяване на няколко иска, предметът на делото е усложнен. В случая, е налице аналогична хипотеза, затова и Районният съд се е произнесъл прецизно с отделни диспозитиви по всеки от заведените искове.

Обжалваното определение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд, V гр. с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 8021/29.06.2026г., постановено по гр.д.

№ 14593/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5