Решение № 4473 от 12.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4473 гр. Пловдив, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330118565 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове е по чл. 124, от ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК по молба на К. П. У., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, чрез адв. П. против „Вива Кредит” АД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл.АТЦ, „Силвър център“ ет.2, офис 73Г, представлявано от С. П. за признаване за установено, че договор за кредит от ***** г., е нищожен поради противоречие с закона-ЗПК евентуално прогласяване недействителност на клаузи от договора за кредит касаещи предоставяне на обезпечение при определени от кредитора условия и заплащане на неустойка при неизпълнение на това задължение в определения за това срок.

Предявен е и насрещен иск по чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД от ответника „Вива Кредит” АД против К. П. У. за осъждане последния да заплати на дружеството сумата от 300 лв. –главница по договора, 18,92 лв.договорна лихва за периода 28.03.2023 г.-05.07.2023 г. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен на ***** г договор за паричен заем от разстояние по силата, на който на ищеца е 1 отпусната сума в размер на 300 лева за срок от 14 седмици, платима на 7 погасителни вноски. Размера на ГПР е 49,44 %, а на ГЛП-40,32%. Предвидено е заплащане на такса за „експресно разглеждане на документи“ от 63,91 лв. и неустойка от 425,39 лв. при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в срок. Общия размер на задължението е 382,83 лв. Договора е недействителен защото не са спазени разпоредбите на ЗПК относно начина на формиране на ГПР, уговорени са такси, които касаят действия свързани с усвояването и управлението на кредита. Не е ясно как се прилага лихвения процент. Това са основания по чл. 22 от ЗПК за обявяване на договора за недействителен.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Потвърждава сключването на договора. Отрича недействителността на същия. Посочва, че ГЛП е фиксиран. Оспорва възражението за нищожност на клаузи.

В насрещната искова молба се посочва, че не са извършвани плащания на задълженията по договора.

В отговора по насрещната искова молба се признава дължимостта на сумата от 300 лв., като се посочва, че същата е заплатена. Оспорва се дължимостта на сумата от 18,92 лв. договорна лихва поради недействителността на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства- договор за потребителски кредит от ***** г.; е видно, че ответника е поел задължение да предостави в заем на ищеца сумата от 300 лева за срок от 14 седмици, платима на 7 вноски по 54,69 лв., при фиксиран лихвен процент от 40,32 % и ГПР 49,44 %. В чл. 4 от договора е предвидено предоставяне на обезпечение ч р е з поръчител, отговарящ на определени от заемодателя условия. При неизпълнение на това задължение е предвидено заплащане на неустойка от 42,56 лв. В чл. 2 е уговорена дължимост на такса за експесно разглеждане в размер от 54,69 лв.

От представената разписка от ***** г. е видно, че на същата дата П. У. е заплатил на ответното дружество сума от 300 лв. като задължение по договора.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: се

Не се спори между страните, а от представения договор и удостоверение установява, че между тях е възникнало на ***** г. заявеното 2 правоотношение по договор за потребителски кредит.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищеца е физическо лице. Следователно сключеният между страните договор подлежи на регулиране на нормите на ЗПК.

С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на договора поради нарушение на ЗПК, съдът намира, че на първо място следва да се провери съответствието на съдържанието му с императивните разпоредби на ЗПК и по точно разпоредбите на чл. 10-11 вкл. касаещи размера на шрифта, начин на определяне на възнаградителна лихва и ГПР.

В процесния случай се установява, че в договора е посочен размер на ГЛП, но не става ясно върху каква база същия се прилага. Не е налице посочване и на методиката на изчисление на ГПР и какви разходи участват в него, още повече, дали са включени разходите за неустойка и такса за експресно разглеждане на искането. Предвид това съдът намира, че са налице нарушения и на чл. 11 от ЗПК. Посочените нередовности се явяват предпоставка за приложение на чл. 22 от ЗПК и обявяване на договора за недействителен. Съобразно с това по аргумент на чл. 23 от ЗПК кредитополучателя дължи връщане на заемодателя само на получената заемна сума, която в случая е в размер на 300 лв.

Тъй като се установява от представените писмени документи, че по кредита е заплатена сума от 300 лв., то същата следва да се отнесе за погасяване на получената заемна такава.

С оглед направените по-горе изводи от съда предявения от ищеца иск по чл. чл. 124, от ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК се явява основателен и следва да се уважи изцяло, а предявените насрещни искове по 79 вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за сумите от 300 лв.главница и 18,92 лв. да се отхвърлят.

Предвид уважаване на главния иск по чл. 124 от ГПК вр. чл. 26 от ЗЗД съдът не дължи произнасяне по обективносъединените с него такива за прогласяване нищожност на отдени клаузи от договора.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, съобразно представени доказателства и списък по предявения от него иск, които са за държавна такса50 лв.

Тъй като същия е представляван

3 от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв.

П. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 2 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действал а към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв. общо за двата иска, тъй като произтичат от едно правно основание.

На ответника се дължат разноски за държавна такса от 50 лв. по иска за главница от 300 лв., поради направеното плащане на сумата в хода на производството.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К. П. У., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, и „Вива Кредит” АД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл.АТЦ, „Силвър център“ ет.2, офис 73Г, представлявано от С. П., че сключеният между тях договор за заем от ***** г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК поради несъответствие с изискването на чл. 10 и 11 от Закона за потребителския кредит.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Вива Кредит” АД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл.АТЦ, „Силвър център“ ет.2, офис 73Г, представлявано от С. П. против К. П. У., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** искове за осъждане последния да заплати на дружеството сумата от 300 (триста) лв. –главница по договор за кредит от ***** г., 18,92 лв.(осемнадесет лева и 920ст.) -договорна лихва за периода 28.03.2023 г.-05.07.2023 г.

ОСЪЖДА „Вива Кредит” АД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл.АТЦ, „Силвър център“ ет.2, офис 73Г, представлявано от С. П. да заплати на К. П.

У., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** сумата от 50 (петдесет) лв. за разноски по производството.

ОСЪЖДА К. П. У., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** да заплати на „Вива Кредит” АД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление:

4 гр.София, ж.к. Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл.АТЦ, „Силвър център“ ет.2, офис 73Г, представлявано от С. П. сумата от 50 (петдесет) лв. за разноски по производството.

ОСЪЖДА „Вива Кредит” АД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл.АТЦ, „Силвър център“ ет.2, офис 73Г, представлявано от С. П. да заплати на а д в о к а т С. Ж. П. с адрес ********************, сумата от 400 (четиридтотин)лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5