Решение № 92 от 14.07.2024, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Административно наказателно дело 224/2024
- Вид
- Решение № 92
- Подписан
- 14.07.2024
- В сила
- 30.10.2024
- Състав
- Мария Маркова Берберова Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.174, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 92 гр. гр.Несебър, 14.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Административно наказателно дело № 20242150200224 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Р. М., гражданин на **********роден на **********г., притежаващ личен документ № ***, подадена чрез пълномощника му – адв.В. П. от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.*** против Наказателно постановление № 24-0304-000236 от 25.03.2024г. на Началника на РУ на МВР -Несебър, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя М. са наложени административни наказания – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Моли се съдът да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалните правила
В съдебно заседание, жалбоподателят М. не се явява и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства.
За РУ на МВР - гр.Несебър, в съдебно заседание представител не се явява.
Представят писмени и ангажират гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, съдът намери за установено от 1 фактическа и правна страна следното:
На 20.02.2024г., в 23.01 часа, в КК Слънчев бряг, на пътната отсечка до бензиностанция „Д.“, органите по КАТ спрели за проверка движещия се в посока главната алея на КК Слънчев бряг лек автомобил „Мазда“ модел „5“ с рег.№ ***, управляван от жалбоподателя М.. На место водачът била поканен да бъде тествана с техническо средство „Алкотест Дрегер” 7510 № 0053, като уредът отчел 0,86 промила алкохол в дъха му. Данните от апарата били показани на водача, която е приела показанията на техническото средство. Поканен, същият отказал да даде кръв за анализ. Издаден му бил талон за медицинско изследване № 0153630, който последният отказал да получи. За така установеното нарушение, на жалбоподателя М. бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление. При съставянето на акта било иззето свидетелството за управление на МПС на водача.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят М., който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция. Жалбата е бланкетна, като в същата е посочено единствено, че обжалваното наказателно постановление противоречи на материалния закон и е издадено в нарушение на процесуалните правила, без да се излагат конкретни факти и обстоятелства във връзка с така наведените твърдения.
Съдът в контекста на правомощията си по съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно съставения акт за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя Д. Д. – мл.автоконтрольор в РУ-Несебър, присъствал при установяване на нарушението. От показанията на акт.Д. се установява, че на 20.02.2024г., двамата с колегата му М.Х. били на работа, като автопатрул по КАТ.
Около 23.00 часа били организирали КПП на пътната отсечка до бензиностанция „Дамянов“, намираща се до кръстовището на разклона за село Тънково. В горепосочения час, контролните органи спрели за проверка лек автомобил „Мазда“, който се движел в тяхна посока. След установяване самоличността на водача – Р. М., същият бил поканен до служебния автомобил, за да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер , което отчело 0,86 промила алкохол в дъха на водача. М. бил запознат с показанията на апарата. Обяснено му било, че може да даде кръв за химически анализ, за което му бил издаден и талон за медицинско изследване, но същият категорично отказал да почули талона и да даде кръв. В показанията си пред съда, актосъставителят Д. установява, че комуникацията между него и водачът на процесния автомобил била на разбираем за М. език, а именно – руски език, какъвто актосъставителят владеел в резултат на преминато обучение.
Изводът, който се налага е, че на процесната дата - 20.02.2024г., в 23.01 часа, жалбоподателят М. е извършил вмененото му във вина административно нарушение, поради което е бил законосъобразно санкциониран.
Що се отнася до наложените на жалбоподателят М. административни наказания, съдът, като взе предвид установената по надлежния ред концентрация на 2 алкохол в дъха на водача, счита, че същите са определени в предвидените от чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП фиксирани размери, съответстват на характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение като деяние, и съдействат в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде уважена без уважение, а атакуваното наказателното постановление – потвърдено, като законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0304-000236 от 25.03.2024г. на Началника на РУ на МВР -Несебър, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на Р. М., гражданин на **********роден на **********г., притежаващ личен документ № ***, със съдебен адрес: гр.*** /чрез адв.В. П. от АК-Бургас/, са наложени административни наказания – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________ 3