Решение № 421 от 18.10.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Русе, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Силвия Павлова

Татяна Черкезова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20244500500665 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

"А1 България" ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление в гр. С., р-н „И.“, ул. „К.“ № *, чрез адв. Х. М., от САК, е обжалвало решение № 68 от 29.03.2024г. по гр.д. № 695/2023 г. на РС - Бяла, в частта, с която е отхвърлен искът на жалбоподателя срещу ответника М. Ж. М. за установяване дължимостта на претендираните неустойки - неустойка за предсрочно прекратяване, неустойка за дадена отстъпка от цената на мобилно устройство и отстъпка от цената на месечна абонаментна такса, ведно със законната лихва до окончателното им заплащане.Жалбоподателят счита решението в обжалваните части за неправилно като необосновано и незаконосъобразно. Моли въззивният съд да отмени решението в обжалваните части и вместо него да постанови друго, с което да бъде признато, че ответникът дължи сумите за неустойките по договора.

Претендира разноски.

Въззиваемият М. Ж. М., ЕГН**********, чрез особения представител адв.М. Г., от АК-Б., е подал отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за нейната неоснователност.

След преценка на събраните доказателства и оплакванията в жалбата, въззивният съд приема за установено следното:

1

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По делото безспорно е установено, че между А1 България ЕАД /с предишно наименование Мобилтел ЕАД/ и М. Ж. М. е бил сключен договор №505538207 от 29.01.2020г. за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане /таблет/. Същинските и конкретни клаузи, включително и при неизпълнение, се съдържат в съответните приложения. С исковата молба е представено Приложение №1 , с което са уговорени следните услуги с тарифен план без ДДС за мобилна услуга A1Surf 359882470126,в размер на 11.99 лв.Към цитирания договор ответника е закупил устройство на изплащане- Таблет PrestigioWIZE 3 4 3 7 4G 1GB/8GB Bla, с договор от 29.01.2020 г. и първоначална вноска в размер на 1.98 лв. и 23 последващи равни месечно вноски в същия размер съгласно погасителен план.Предаването на вещта от продавача на купувача е удостоверено с приемо-предавателен протокол към договора. Срокът на договора е 23 месеца, считано от датата на подписването.Ответникът не е заплатил възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България" ЕАД и е натрупал просрочени задължения за период повече от 124 дни. Договорът е прекратен поради неплащане, като е начислена неустойка в размер на 203,86лв.

От приложеното ч.гр.д.№462/23г. по описа на РС-Бяла се установява, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу М. Ж. М., ЕГН ********** е издадена заповед №172 от 19.06.2023г. за заплащане на сумата 253,07лв. представляваща главница за периода от 12.06.2020г. до 28.07.2020г. , ведно със законната лихва считано от 16.06.2023г. до изплащане на вземането, сумата 74,16лв., представляваща мораторна лихна за периода от 12.06.2020г. до 15.06.2023г., както и държавна такса в размер на 25лв. и 480лв. адвокатско възнаграждение.Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указано правото му в месечен срок да предяви вземането си по заповедта,който в законоустановения срок и на основание чл.

415 във вр. с чл. 422 ГПК е предявил иск за установяване на вземането и е образувано гр.д.№695/23г. по описа на РС-Бяла.С решението по делото е признато за установено че М. Ж. М. с ЕГН ********** дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,ЕИК 131468980, със седалище гр.София, сумата в размер на 49.21лв, представляваща главница, дължима по Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер М6203225, като част от рамков Договор, идентифициран с уникален номер 505538207, ведно със законна лихва,считано от 16.06.2023 г. до изплащане на 2 вземането,както и сумата в размер на 14.30лв представляваща лихва за забава,начислена за периода от 28.06.2020г. до 01.06.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 462/2023г. по описа на БРС.С решението е отхвърлен иска на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* срещу М. Ж. М.,

ЕГН********** да се признае за установено съществуване на вземането за сумата в размер на 203.86лв., представляваща начислени неустойки по Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер М6203225,както и за сумата в размер на 59.86лв., представляваща лихви за забава,начислени върху договорните неустойки за периода 09.07.2020г. 01.06.2023г.Решението е обжалвано в отхвърлителната част.За да отхвърли претенциите в тази част първоинстанционният съд е приел, че клаузите за неустойка имат неравноправен характер.

Въззивният съд намира, че в обжалваната част решението е правилно.Правилна се явява преценката на районния съд относно критериите за нищожност на неустойката като накърняваща добрите нрави. Съгласно чл.

92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Безспорно е прието както в теорията, така и в практиката, че неустойката притежава обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

Когато тя е уговорена извън същите, е налице накърняване на добрите нрави.

В настоящия случай, в договора е предвидено, че при прекратяване по вина на потребителя, същият следва да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента - оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три; отстъпката от абонаментния план; отстъпката от цената на закупени или предоставени на абоната устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонаментен план.Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва.

Ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка. Договорът, както и представеното Приложение №1, са бланкови. Съдържанието им не е предварително договорено между страните и потребителят обективно не е имало възможност да влияе върху техните разпоредби /напр.да откаже клаузата за неустойка или същата да бъде в по-нисък размер/, т.е. клаузите им не са индивидуално уговорени. Това налага извод, че търговецът се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе върху правата и задълженията, които всяка от страните ще поеме. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че неравноправния характер на клаузите за неустойка се извлича и от обстоятелството, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя е предвидено последният да дължи освен уговорените неустойки за предсрочното му прекратяване, и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментите планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия 3 срок на ползване по съответния абонамент, т.е. за едно и също неизпълнение са предвидени различни и едновременно дължими санкции, с което се надхвърля безспорно обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явява необосновано висока по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП.

По изложените съображения въззивният съд намира, че в обжалваната част, в която е прието, че клаузите за неустойка са нищожни, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 68 от 29.03.2024г. на Беленския районен съд, постановено по гр.д. № 695/2023 г. по описа на БРС в частта, с която е отхвърлен иска да се признае за установено, че М. Ж. М., ЕГН **********, дължи на "А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, сумата 203,86лв. начислени неустойки по Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер М6203225, като част от рамков Договор идентифициран с уникален номер 505538207,както и сумата в размер на 59.86лв., представляваща лихви за забава върху договорните неустойки за периода 09.07.2020г. - 01.06.2023г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4