Определение № 34 от 28.03.2025, Районен съд - Девня

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34 гр. Девня, 28.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Частно наказателно дело № 20253120200082 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243 ал. 4 от НПК и е образувано по повод жалба от М. Г. А., ЕГН: ********** с адрес: ***, чрез проц. представител – адв. Б. Б. против Постановление на РП – Девня от 25.02.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 46/2024 г. по описа на РУ на МВР – Девня, водено за престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

Недоволен от произнасянето на прокурора, жалбоподателят в качеството на пострадало лице е депозирал жалба до съда, в която излага аргументи за неправилност на обжалвания прокурорски акт и искане за неговата отмяна.

Имайки предвид обстоятелството, че жалбата е подадена от лигитимирано от закона лице в законоустановения 7 дневен срок за обжалване по съдебен ред същата се приема за разглеждане като допустима.

Съдът, като се запозна с обжалваното постановление на РП – Девня и материалите по досъдебното производство, намира жалбата за основателна, поради следните съображения:

Наказателното производство е образувано и проведено за престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК по повод жалба на М. Г. А., ЕГН:

**********, депозирана в РП – Варна на 06.11.2023 г., за това, че на 04.11.2023 г. в родната й къща, находяща се в *** е била обиждана с вулгарни думи и заплашвана вкл. и с убийство от двамата си племенника – Т. и Г. /най – вече от Т./, който бил и в нетрезво състояние.

В обжалваното постановление прокурорът е приел, че отправените от Т. Ж. спрямо М. А. закани не са могли да възбудят основателен страх, че ще бъдат изпълнени, поради което е счел, че по делото няма доказателства за 1 извършено престъпление по чл. 144 ал. З вр. ал. 1 от НК, нито за друго по вид престъпление от общ характер и е прекратил наказателното производство по делото. Решаващия прокурор е достигнал до този извод, приемайки, че докато е отправял заканите срещу А., Т. Ж. е бил на голямо разстояние от нея, не е държал в ръцете си предмет или предмети, с който да може да се предположи, че би могъл и е породил основателен страх за осъществяването на отправените към адресата им закани. Отделно от това е приел, че за Т. Ж. не можело да се приеме, че е имал оформено решение да осъществи заканите си, поради което е направил извода, че отправените от него спрямо М. А. закани не са могли да възбудят основателен страх, че ще бъдат изпълнени.

Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243 ал. 4 и следващите от НПК е да се се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановлението на прокурора, с което се поставя край на наказателното производство. Част от тази проверка включва и преценката на съда дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, респективно дали е спазен материалния и процесуалния закон. А спазването на процесуалния закон от страна на прокурора при произнасянето му по реда на чл. 243 ал. 1 от НПК всякога изисква изготвянето на един достатъчно добре мотивиран и обоснован прокурорски акт.

На първо място настоящия съд счита, че обжалваното постановление на ВРП е необосновано и крайно вътрешно противоречиво, поради следното:

Описвайки установената от събраните в хода на разследването доказателства фактическа обстановка, прокурорът е приел, че три пъти Т. Ж. е отправил закана, че ще убие жалбоподателката А., като последния път към него се е присъединил и брат му Г. Ж.. Прокурорът няколко пъти сочи, а на два пъти и цитира думите на двамата братя, отправени спрямо тяхната леля и сина й /техен братовчед/, съдържащи ясна и категорична заплаха, че „ще я убият“ /“ще ги убият“/. Шест пъти в прокурорския акт е описано, респ. и прието кога, как, къде и от какво разстояние двамата братя, но най – вече Т. Ж. са отправяли „закани със съдържание за убийство“ към пострадалите. Нещо повече прокурорът ясно е описал и действията на двамата, отправяйки тези закани: „Т. Ж. станал от стола, на който седял, навел се към М. А. през масата със свити в юмруци ръце“; „хванал с ръцете си един куфар, който бил оставен до стената в стаята и го хвърлил на земята към краката на М. А.. На висок глас започнал да крещи …“, „Т. Ж. и Г. Ж. стояли пред входната врата на къщата и от разстояние от около 2 метра, зад гърба на А. и С., на висок глас повтаряли заканите си „че ще ги убият“. След всичко това, в противоречие със собствените си фактически изводи, прокурорът заключава, че по делото няма доказателства за извършено престъпление по чл. 144 ал. З вр. ал. 1 от НК.

На второ място, според съда, обжалвания акт е и неправилен досежно извода на прокурора, че отправените от Т. Ж. спрямо М. А. закани не са могли да възбудят основателен страх, че ще бъдат изпълнени. Напротив, 2 думите му са били ясни и категорични и изказани с конкретен повод – заявлението на пострадалата, че иска „справедлива делба“. Поведението му, описано в самия прокурорски акт е било явно агресивно и необуздано.

В настоящия случай пострадалата сочи, че е изпитала основателен страх от осъществяването на заканата от това лице, нещо което дори не е необходимо за съставомерността на деянието, но в случая е факт. Че пострадалата е възприела заканата като сериозна и действително е изпитала такъв страх може да се заключи не само от думите, с които описва своите преживявания, но и от факта, че двамата със сина й веднага са си тръгнали от бащиния й дом, уплашени от думите на своите роднини. За да е осъществено престъплението по чл. 144 ал. 3 от НК не е необходимо дееца да е имал оформено решение да осъществи заканите си, нито да е използвал някакъв предмет, с който би могъл да ги осъществи. Необходимо е само дееца да е съзнавал, че съдържанието и естеството на заканата и че тя би могла да се възприеме като действителна заплаха. Повтаряйки няколко пъти на пострадалите да се махат от дома му иначе ще ги убие Т. Ж. несъмнено е съзнавал това и дори пряко го е целял – да уплаши пострадалата до степен, че тя да няма повече претенции към общото им наследствено имущество. В тази връзка нека да се има предвид, че престъплението по чл. 144 от НК е в раздел „Принуда“ на престъпленията срещу личността.

И на последно място, в постановлението на ВРП не се съдържа нито ред за деятелността на другия брат – Г. Ж. и доколко същата е съставомерна, което го прави и недостатъчно мотивирано.

По изложените съображения съдът приема за основателна претенцията на жалбоподателя за отмяна на обжалваното постановление като необосновано, немотивирано и противоречащо на събраните по делото доказателства, а и на собствените изводи на прокурора за фактическите обстоятелства относно случилото се. Като такова то подлежи на отмяна от съда.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 243 ал. 6 т. 3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О ТМ ЕН Я Постановление на РП – Девня от 25.02.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 46/2024 г. по описа на РУ на МВР – Девня, водено за престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК и ВРЪЩА делото на прокурора с указания за изготвяне на обоснован, мотивиран и съответстващ на доказателствата по делото прокурорски акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Окръжен 3 съд - Варна в седемдневен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и на РП – Варна, ТО – Девня.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4