Решение № 555 от 12.05.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 109/2026
- Вид
- Решение № 555
- Подписан
- 12.05.2026
- В сила
- 02.06.2026
- Състав
- Теодора Шишкова
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 555 гр. Варна, 12.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20263110200109 по описа за 2026 година
Производството е образувано по жалба на М. Н. М., със съдебен адрес в гр. Д. ч., ул. *** против Наказателно постановление № 25-0442-000546/22.05.2025 год. на Началника на 04 РУП при ОД на МВР -Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 лв. (127.82 евро) за нарушение по чл. 638, ал.1, т.1 КЗ.
В жалбата се сочи, че процесното НП е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят бил закупил автомобила, а предишният му собственик не бил го уведомил, че за автомобила не е платена задължителната застраховка, поради което самият той останал изненадан при проверката.
В съдебно заседание з а жалбоподателя, не се явява упълномощен представител,нито самият той лично.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител ангажира единствено писмено становище по жалбата с искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 15.04.2025 г. около 22:36 часа в обл.Варна, с. Старо Оряхово по ул. „Кирил и Методий“ до номер 42 жалбоподатаелят М. управлявал собствения си л.а Мерцедес Ц 270 с ДК № ***, като бил спрян от служители на 04 РУП сред които св.П. и след проверка проверка в системата на Гаранционен фонд се установило, че за автомобила не е сключен договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
Още на следващия ден жалбоподателят сключил задължителната застраховка.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени 1 доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, а именно показанията на актосъставителя П., както и от извършената служебна справка на сайта на „Гаранционния фонд“, касаещ инкриминираната дата.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна.
При провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове и от компетентни лица, нарушението е описано пълно и точно от фактическа и правна страна. Описани са всички съставомерни признаци и всички, относими към тях факти и става ясно за какво е наказано лицето.
Посочени са дата и място на извършеното нарушение, както и нарушената законова норма – чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ която вменява в задължение на собственика на МПС да сключи застраховка „ГО“.
В контекста на изложеното по-горе съдът не споделя наведеното в жалбата възражение за липса на субективна страна, тъй като наскоро бил станал собственик на автомобила и считал, че предишният му собственик е сключил изискуемата по закон задължителна застраховка. Съдът не счита, че задължение на предишния собственик е да обезпечава валидността на сключените застраховки, но такова на лицето което придобива и още повече управлява автомобила е да се убеди, че за същия са налице всички сключени задължителни застраховки преди да започне ефективното използване на същия.
С НП въззивникът е наказан на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, която разпоредба предвижда, че на физическите лица по чл. 483, ал. 1, т. 1, които не изпълнят задължението си да сключат задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага: глоба от 250 лв.( 127.82 евро)
От своя страна чл. 483, ал. 1, т. 1 от КТ предвижда задължение за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В случая по делото няма спор, че въззивникът е собственик на МПС-то което е управлявал към момента на проверката от контролните органи. От друга страна по категоричен начин от приложената справка от ГФ се установява, че към този момент (15.04.2025год) за управлявания от него автомобил не е имало сключена застраховка „ГО“, като посоченото обстоятелство се установява и от показанията на актосъставителя, който при извършена справка също не е констатирал сключена и действаща задължителна застраховка.
Касае се за продължено нарушение осъществено с неправомерно бездействие, поради което и правилно според настоящия съд правилно е била определена и датата на нарушението, която в случая съвпада с момента на неговото установяване.
2
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил санкцията предвидена в нормата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, която определил във фиксирания в закона размер – глоба в размер на 250 лв. ( 127.82 евро) В случая и съдът както очевидно и АНО не счита, че нарушението осъществено от страна на въззивника попада в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Безспорно нарушението по КЗ не е първо за въззивника (видно от приложената справка за нарушител), касае се за типичен случай, който следва да бъде санкциониран в административнонаказателен план.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и нарочно направеното искане съдът намира, че следва да присъди разноски за наказващия орган в минималния предвиден в Наредбата размер от 130 лева или 66.47 евро.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0442-000546/22.05.2025 год. на Началника на 04 РУП при ОД на МВР -Варна, с което на М. Н. М. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 лв. (127.82 евро) за нарушение по чл.
638, ал.1, т.1 КЗ.
ОСЪЖДА М. Н. М. да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 66.47 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3