Решение № 865 от 18.10.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. Бургас, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20232100501323 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от С. В. Д.Т., чрез адв.Антони Аврамов, съдебен адрес: гр.София, ул. „Хан Аспарух“ №7, ет.2, офис 4, против решение №161 от 19.04.2023г. по гр.д.№1285/2022г. на РС- Несебър, с което е прието за установено по иск с правно основание чл.124, ал. 4 ГПК от В. И. Т., ЕГН **********, срещу С. В. Д.-Т., ЕГН **********, че молба вх. № 261278 от 29.07.2022г. по гр.д. № 576/2014г. по описа на Районен съд Несебър, не е подписана от С. В. Д.-Т., ЕГН **********, поради което е неистински документ, като неистинността се изразява в неавтентичност на положения в молбата подпис. Със същото решение ответницата е осъдена да заплати на ищеца 1300 лв., представляващи направени по делото разноски.

Изложени са оплаквания, че обжалваният съдебен акт е недопустим, неправилен поради противоречие с материалния и процесуалния закон, както и необоснован.

Според въззивницата решението е недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск. Съдът неправилно приел, че искът по чл.124, ал.4 ГПК е предявен преди да е преклудирана възможността за оспорване на молбата по реда на чл.193 от ГПК в производство по друго гражданско дело, като няма преклузивен срок за оспорване на подпис в писмено изявление до съд по смисъла на чл.102, ал.1, т.4 от ГПК и няма пречка същият да бъде оспорен в отделно производство. В хода на първоинстанционното производство била представена частна жалба, подадена от В. Т., с която той оспорил разпореждането за 1 издаване на изпълнителен лист, постановено по повод подадената от С. Д.Т. молба от 29.07.2022г. Съдът не съобразил също, че въз основа на подадената частна жалба било образувано гр.д. № 2064/2022г. по описа на Окръжен съд - гр. Бургас, в което не били изложени каквито и да било твърдения, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като молбата не е подписана от Д., нито са били отправени доказателствени искания, включително и такива по чл.193 от ГПК за откриване на производство по оспорване истинността на документа.

Като се е позовала на мотивите на ТР от 14.11.2022г. по т.д. №5/2012 г. на ОСГК на ВКС относно правото да се оспори истинността на представен по делото документ в предвидения в чл. 193, ал. 1 срок - най-късно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила, въззивницата застъпва становище, че въззиваемият е следвало да упражни правото си да оспори истинността на подадената молба в срока за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, тъй като в качеството си на въззивник в производството по гр.д. № 2064/2022г. по описа на ОС - Бургас, е разполагал с правото да прави доказателствени искания, включително и за откриване на производство по оспорване истинността на документ по реда на чл. 193 от ГПК. След като пропуснал възможността да упражни в преклузивния срок по чл.193 от ГПК правото си да иска откриване на производство по оспорване истинността на документ, въззиваемият загубил правото да установи по исков ред в друго производство неговата неистинност. Ето защо намира производството по делото за недопустимо. Счита също, че разглеждането на този иск би довело до заобикаляне на закона и предвидените в него процесуални срокове.

Намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че не съществува пречка документът да бъде оспорен в отделно производство, доколкото се касае за писмено изявление на страна до съда. Този извод бил лишен от логика, тъй като щяло да се стигне до образуване на неограничен брой дела с предмет установяване на неистинност на документи, представени по други дела.

Намира за неправилен и извода на съда, че документът доказва или отрича факт от значение за възникването, съществуването, изискуемостта или погасяването на гражданско право или правоотношение между страните. Посочва, че съгласно трайната съдебна практика, правен интерес от иск по чл. 124, ал.4 ГПК е налице само, ако истинността на документа има значение за други правоотношения между страните. В процесния случай, оспорената молба не обуславяла съществуващи правоотношения между страните, а такива между въззивницата и съда. Развити са подробни съображения. Цитирано е определение № 77 от 15.02.2018 г. по ч. гр. д.№ 4970/2017 г. на ВКС, съгласно което интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен, т.е. няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца.

На следващо място въззивницата намира, че е недопустимо да се оспорва истинността на документ, от който произтичат права или задължения за оспорващия. Сочи, че в случая материално- правните задължения за въззиваемия са възникнали не от молбата за издаване на изпълнителен лист, а по силата на съдебното решение по гр.д.№ 576/2014г. на НРС.

2

Липсвали и конкретни съображения за това какво е доказателственото значение на документа.

Сочи, че независимо от изхода на настоящото дело, за въззивницата ще продължи да съществува подлежащо на принудително изпълнение материално право, а дори да бъде уважен иска, във всеки момент за въззивницата съществувала правна възможност да подаде молба за издаване на изпълнителен лист, да образува изпълнително дело и да възстанови принудителното изпълнение във вида, в който съществува в момента. Това, според въззивницата, потвърждава тезата й за недопустимост на иска.

Намира за несъстоятелни възраженията на ответника, че издаденият изпълнителен лист е нищожен и засяга права на ищеца. Сочи, че всеки изпълнителен лист засяга правната сфера на длъжника, а настоящия случай не е по-различен. Изтъква, че съгласно трайната съдебна практика, нищожност на съдебен акт е налице, когато същият е постановен от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато не е изразен в писмена форма или е неподписан, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост, като никоя от тази хипотеза не е налице. С оглед обстоятелствата по делото намира, че ответникът е упражнил правото си да обжалва разпореждането за издаване на изпълнителен лист, с което се изчерпвали правата му да търси защита срещу същото.

На следващо място са развити оплаквания за допуснати процесуални нарушения от страна на съда. На първо място се сочи, че съдът е предоставил едноседмичен срок за депозиране на писмена защита, но още преди изтичането му постановил обжалваното решение, поради което съдът отказал да разглежда доводите на ответната страна за недопустимост на иска. Второто нарушение било, че съдът е допуснал изготвянето на експертиза, без ищецът да е формулирал въпроси, включително след дадения му срок, и без да е внесъл определения депозит. Така съдът, в нарушение на чл.101, ал.3 от ГПК и принципа на диспозитивното начало, поставил ищеца в по-благоприятно положение, въпреки изначално недопустимото искане за експертиза без да са поставени конкретни въпроси. Трето, дори да се приемело, че искането за експертиза е било допустимо, то същата не установявала разпределените в тежест на ищеца обстоятелства. Счита, че заключението на вещото лице не следва да бъде кредитирано, поради неговата необоснованост. Съгласно обстоятелствената част на заключението, вещото лице установило, че ответницата е използвала три различни подписа. При наличието на няколко групи подписи, които се различавали една от друга, останало неясно по какви причини вещото лице е изключило възможността в случая да се касае за четвърта група подписи. Изтъква, че е нормално подписът на Т.а да не е идентичен с този, който е полагала преди 10 години. Акцентира, че по делото не са били представени каквито и да било други доказателства, установяващи твърденията на ищеца.

Моли решението да бъде обезсилено като недопустимо, а в случай, че съдът го намери за допустимо, се иска същото да бъде отменено, а вместо това да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира на основание чл.38, ал.3 във вр. с чл.38, ал.1, т.3, предл.3 от ЗА, въззиваемият да бъде осъден да заплати на адв.Антони 3

Аврамоввокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството пред първоинстанционния съд в размер, не по- нисък от минималния размер по Наредбата за МРАВ.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия В. И. Т., ЕГН**********, със съдебен адрес: гр.Айтос, ул.”Станционна” № 56.

С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият намира, че всички възражения, изложени във въззивната жалба са несъстоятелни, тъй като не касаят по същество въпроса дали подписът принадлежи на С. Д.Т..

Изтъква, че ответницата е подала молба до НРС – документ, който не е подписан от нея, но от който същата черпи права – снабдила се е с изпълнителен лист, образувала е изпълнително дело /изп.д.№71/22 г. на ДСИ- Несебър/ с цел да се обогати неоснователно и на базата на неистински частен документ, събирайки от въззиваемия суми, които не й се следват. Сочи, че ответницата не се е възползвала от възможността да поиска тройна експертиза, за да обори заключението на вещото лице, макар с невъоръжено око да било видно, че положеният под молбата подпис не е неин. Възраженията във въззивната жалба установявали нежеланието на въззивницата да има дело, по което съдът да установи обективната истина, че тя е ползвала неистински частен документ- такъв, който не носи подписа й, въз основа на който се е снабдила с документи от НРС /изпълнителен лист/ и въз основа на тях е образувала изпълнително дело срещу въззиваемия за задължения, които той не й дължи.

Обосновава правния си интерес от водене на настоящото дело с обстоятелството, че има качеството на длъжник в резултат на издадения по молбата на въззивницата изпълнителен лист. Заявява, че в НРС има образувано гр.д.№560/23г. с предмет провъзгласяване нищожността на постановените съдебни актове по гр.д.№576/2014 г. поради изначалния порок, от който страда молбата за издаване на изпълнителен лист, което също обосновавало правния му интерес от иска. Счита, че основанието на иска е по чл.124 от ГПК и като такъв същият бил допустим като конкретен иск, предвиден в закона и касаещ неистинността на документ. Сочи, че липсват процесуалните предпоставки за прекратяване на делото- да са заведени две еднакви дела и по-късно заведеното да подлежи на прекратяване, да липсва положителна процесуална предпоставка за завеждането на делото или да липсва материално-правен интерес, да е предвиден друг иск или др.

Поддържа, че издадения изпълнителен лист и разпореждането по гр.д.№ 576/14г. на НРС са били атакувани в законовия срок, като понастоящем е висящо в.ч.гр.д.№ 2064/22г. на БОС.

Изтъква също, че по негови искове е образувано гр.д.№ 560/23г. на НРС, което е висящо, за прогласяване нищожността на постановените актове на НРС по гр.д.№ 576/14г. на НРС /разпореждане за издаване на изпълнителен лист и изпълнителен лист/, поради което намира, че предявения иск е допустим и основателен.

Във връзка с доводите във въззивната жалба относно възможностите за оспорване истинността на документ са развити подробни съображения. Сочи се, че относно приложението на нормата на чл.193 ГПК не е налице спор в съдебната практика. Акцентира, 4 че производството по издаване на изпълнителен лист е едностранно и в него не участва ответна страна, поради което не се връчва препис от молбата на молителя и следователно не е възможно да оспори молбата най- късно с отговора на съдопроизводственото действие.

Според въззиваемия това не може да стане и в производството по обжалване на изпълнителния лист, доколкото предметът на обжалване в хипотезата на чл.407 от ГПК изключва действия извън очертания там обем. Намира за несъстоятелни доводите в жалбата за липсата на материално-правни отношения между страните, които да се обуславят от молбата за издаване на изпълнителен лист, както и че същите са противни на правото и обратни на събраните по делото доказателства. Счита, че пропускането на инструктивни срокове, какъвто е този за внасяне на депозит за експертиза, не води до погасяване на права.