Решение № 564 от 02.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. Бургас, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20222100501931 по описа за 2022 година

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№35269/30.09.2022г., подадена от Ф. Ейдлиън Х., ЛНЧ **********, гражданин на ***, чрез адв.А. Г.-БАК и адв. Пенка Тодорова-АК-Велико Търново със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Княз Борис І“ №6, вх.А, ет.2, офис 9, срещу Решение №1911/05.09.2022г, постановено по гр.д.№4443/2021г. по описа на Районен съдБургас, в частта, в която упражняването на родителските права по отношение на роденото през време на брака на страните дете Д. Ф. Х., ЕГН **********, роден на 18.02.2008 година, е предоставено на майката И. Д. Х. ЕГН ********** и е определено местоживеенето на детето да бъде в дома на неговата майка, а на бащата е определен режим на лични отношения, както следва: всяка първа, втора и четвърта събота и неделя от месеца от 18, 00 часа в петък до 18, 00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск;

- в частта, в която ответникът Х. е осъден да заплаща на сина си Д. Ф. Х., действащ със съгласието на своята майка и законен представител И. Д. Х., месечна издръжка в размер от 250 лева, считано от датата на подаване на исковата молба на 22.06.2021 година до настъпване на предвидени в закона основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до 1 окончателното й плащане и е допуснато предварително изпълнение на решението в частта, в която е присъдена издръжка;

- в частта, в която семейното жилище, находящо се на адрес: село ***, е предоставено на И. Д. Х., както и в частта относно присъдените в тежест на Ф. Ейдлиън Х. разноски- държавна такса в рамер на 350 лева.

Жалбоподателят намира решението на първоинстанционния съд за неправилно и необ.но в обжалваните части, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

На първо място се излага становище, че районният съд не извършил анализ на обстоятелствата, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК и т.2 от ППВС№1/1974г., релевантни за интереса на детето. Развиват се съображения относно изложеното в мотивите на решението досежно предоставянето на родителски права-родителския капацитет на майката, включително педагогически опит. Твърди се, че бащата имал съществена роля във възпитанието на детето- формирал у него чувство за отговорност и самодисциплина, увереност в собствените възможности, въпреки здравословните проблеми, свързани с увреждането. Посочва се, че при необхоД.ст, въззивникът осигурявал квалифициран частен учител на Д., който сам се подготвял за училище и самостоятелно се придвижвал, включвал се в трудовата дейност на баща си. Отбелязва се, че детето посещавало психолог и рехабилитатор (част от рехабилитационните програми към ЦКОДУХЗ).

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели и заключението на вещото лице от извършената по делото съдебно- психологическа експертиза. Заявява се, че основните грижи за отглеждане и възпитание на детето се полагали от бащата. Сочи се, че майката не била трудово ангажирана. Навеждат се доводи във връзка с присъдения размер издръжка, дължима до настъпване на предвидени в закона основания за изменение или прекратяване. Подчертава се, че с оглед пола и възрастта на детето, както и защита на неговите интереси, родителските права следвало да бъдат предоставени на бащата, а също и ползването на семейното жилище, (предвид пътуването до училище). Излагат се аргументи в тази насока.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните части.

В указания законов срок е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който същата се оспорва изцяло. Въззиваемата намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Посочва, че същият е постановен при цялостен и задълбочен анализ на представените по делото доказателства. Твърди, че районният съд изложил подробни мотиви относно предоставянето на родителските права, отчитайки потребностите на непълнолетното дете, неговия най- добър интерес и качествата на всеки от родителите (вкл. образование). Подчертава, че поради специалните образователни потребности, детето било обучавано от ресурсен учител, като майката също подпомагала обучението, с оглед компенсиране двигателните затруднения и подобряване фината моторика. Направен е анализ на събраните по делото доказателства (заключение на вещото лице по извършената 2 експертиза). Излага аргументи във връзка с наведените от въззивника твърдения за поведението на непълнолетния Д. и изразените от него предпочитания при кого от родителите да живее. Навежда доводи в тази насока. Отбелязва, че обстоятелството, че майката нямала постоянни трудови правоотношения и доходи, не влияело върху нейните качества и родителски капацитет. Същата имала особено важна роля в живота на сина си, оказвайки му помощ и подкрепа за адаптация в нова социална среда, изграждане модели на общуване и поведение. Акцентира се и върху връзката на детето с неговата по- голяма сестра. Излагат се твърдения относно моралния облик на бащата и неговото поведение.

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез свидетелски показания. Твърди се, че при определяне режима на лични отношения, съдът не бил обвързан от желанието на детето или родителите. Цитира се съдебна практика (Решение №184/07.12.2020г. по гр.д.

№4744/2019г. на ВКС, ІІ-то г.о.; Решение №33/25.03.2019г. по гр.д.№1370/2018г. на ВКС, ІІІ-то г.о.). Развиват се съображения, че при решаване въпроса за упражняване родителските права по отношение непълнолетното дете, районният съд съобразил всички обективни критерии за адекватно осигуряване неговия интерес.

Иска се потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна.

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Пред въззивната инстанция производството е висящо по жалба на ответника Х. само по отношение родителските права, издръжката и ползването на семейното жилище. В останалите части първоинстанционното решение е влязло в законна сила.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба предявена от И. Х. против Ф. Е. Х. с искане за прекратяване на сключения между тях граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината, предоставяне на ищцата на упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака между страните непълнолетно дете Д. Ф. Х. / род. на 18.02.2008г./, определяне на местоживеенето на детето Д. Х. и на детето З. Х. при щацата, осъждане на ответника да заплаща издръжка на ненавършилото пълнолетие дете на страните в размер на 300 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до завършване на средното образовение или до настъпване на предвидените в закона причини за нейното изменение или прекратяване, както и добавка в размер от 200 лв. месечно, произнасяне по въпроса за фамилното име след прекратяване на брака, осъждане на ответника да заплаща издръжка на навършилото пълнолетие дете на страните в размер на 300 лв. както и постановяване на привременни мерки относно ползването на семейното жилище, находящо се в с.Черни връх.

3

С отговора на исковата молба ответникът заявява, че също желае прекратяване на брака като напълно споделя заявеното в исковата молба настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения като предявяване искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на непълнолетния Д. Х., както и предоставяне ползването на семейното жилище в с. Черни връх.

Предвид задължението на съда служебно да следи за закрилата на интересите на детето, същият е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“-Айтос и „Социално подпомагане“ – Бургас за образуваното дело и е изготвен доклад относно родителския капацитет на бащата и жилищните и битови условия, които същият е създал за детето. Изготвен е социален доклад относно същите обстоятелства и за майката.

И двете страни са ангажирали писмени и гласни доказателства за установяване на изложените от тях твърдения.

Родителите са изслушани по реда на чл.59, ал.6 СК, като и двамата изразяват желание и готовност да полагат непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на непълнолетния син на страните Д.. Последният е изслушан в производството пред първоинстанционния съд като е заявил, че желае да живее при своя баща. Посочва, че когато е при майка си тя и сестра му говорят лоши неща за баща му и от това му става неприятно.

Определя това като ментално насилие.

По делото е допусната и извършена съдебно-психологическа експертиза, прието по делото без възражения от страните и което съдът кредитира изцяло.

Пред въззивната инстанция е разпитана свидетелката Х.Г. Същата заявава, че Д. живее с баща си в с.Зидарово и ги посещава поне 3-4 пъти месечно там. Споделя, че с Ф. станали близки след развода му с И.. Заявява, че общува и с Д. и с по-голямата му сестра, от която знае, че И. работи някъде около София и Смолян. Споделя, че Д. се чувства наранен, защото не може да установи контакт с майка си, а в същото време документи за училище и за терапията която провежда със социалните работници следва да бъдат подписани от майката И.. Според свидетелката Д. твърдо заявявал, че желае да живее с баща си. Заявява, че последно през ноември 2022г., Д. се е видял с майка си.

Във въззивното производство родителите са изслушани на основание чл.59, ал.6 СК.

Майката заявява, че не е трудово анагажирана към момента, но си търси работа и иска родителските права да бъдат предоставени на нея. Твърди, че бащата Ф. е словесно агресивен и не иска синът й да взима като пример неговото поведение и отношение към жените, включително и към настоящата му мриятелка Х.Г.

Бащата Ф. Х. изразява становище, че детето Д. е било нещастно, когато е живеело при майка си.

С първоинстанционното решение е прекратен сключения между страните граждански брак без произнасяне по въпроса за вината, предоставено е упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете на майката, определено е местоживеенето на детето в дома на майката, определен е режим на лични отношения на детото с бащата, последният е 4 осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лв, считано от предявяване на исковата молба на 22.06.2021г. до настъпване на предвидените в закона основания за изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й плащане, прекратено е производството по отношение на претенцията за месечна издръжка на пълнолетната дъщеря на страните.

От доказателствата по делото се установява, че страните имат две деца, родени от брака си, като З. Х. е навършила пълнолетие, а Д. Х. е непълнолетен.

Не е спорно по делото, че ищцата и децата са напуснали семейното жилище, представляващо къща с дворно място в село Черни връх, поради влошаване на отношенията между родителите и са се установили в къща в село Зидарово, също имот придобит по време на брака на страните. С определение от 23.09.2021 година, постановено в производство по привременни мерки, ползването на семейното жилище, находящо се в село Черни връх, е предоставено на ищцата, тя се нанесла там. Ответникът наел апартамент в град Бургас, като взел със себе си част от обзавеждането от къщата в село Черни връх, тъй като детето Д. се установило да живее при него през седмицата, а през почивните дни е при майка си в Черни връх.