Решение № 224 от 06.07.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. С.З., 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20225500500317 по описа за 2022 година Производството е образувано по въззивна жалба от „Й.Б. ЕАД, чрез адв.В.Г. от АК – С., против Решение № 260016/21.03.2022г., постановено по гр.д. № 3262/2020г. по описа на Районен съд – К., с което се признава за установено по отношение на М. М. М., че съществува вземане на “Т.Б.“ ЕАД, гр.С., за сумата 41.72 лв. главница, явяваща се незаплатени абонаментни такси по договори от 11.10.2018 г. за мобилен /предпочетен номер 359890997** и за мобилен/предпочетен номер 35989013**, и законната лихва върху главницата от 23.09.2020 г. до изплащане на вземането и е отхвърлен иска за установяване съществуването на вземане за сумата 286.15 лв., неустойки за прекратяване на договори за мобилни услуги като неоснователен, за които вземания е издадена заповед №260039/29.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2255/2020 г. по описа на РС- К..

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение, в частта, в която е отхвърлен предявения от „Т.Б.“ ЕАД /сега Й.Б./ установителен иск за сумата в размер на 286.15лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент. Намира атакуваното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага подробни съображения. Счита, че отхвърлителните мотиви на решаващия съд били изведени въз основа на преценката, че договорите не били развалени надлежно и кредиторът не представил доказателства, от които да се установи, че изпращал кратки текстови съобщения с уведомление за 1 намерението му да прекрати договорите при неизпълнение на задължението на въззиваемата да заплати месечните такси и абонаменти, респ. че прекратил договорите. Въззивникът счита, че в случая не ставало въпрос за разваляне на писмен договор, а за прекратяване на същия, съгласно условията, при които страните договорили сключеният договор да бъде прекратен. Операторът неколкократно изпращал СМС-известия, с които давал шанс на абоната да заплати задълженията си и да запази договорните отношения. Намира заплащането на обезщетение в размер на три месечни абонаментни такси, че не е прекомерно и необосновано високо, при положение, че търговецът ще се лиши от всички 24 месечни абонаментни такси по договора.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, като вместо това постанови решение, с което да признае за установено задължението за сумата 286.15лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент. Претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна М. М. М., чрез особения представител адв.Г.А. от АК – С.З., в който изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Неоснователен бил изтъкнатият аргумент в жалбата, че прекратяването на договора било приравнено на разваляне без предизвестие. Твърди, че текстът на чл.87 от ЗЗД бил пределно ясен в насоката, изискваща волеизявление за това разваляне на договора. Въззиваемата не споделя становището на жалбоподателя, че развалянето (наричано в Общите условия прекратяване) настъпило по силата на упражнени конклудентни действия, изразяващи се в ограничаване на достъпа до услуги.

Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение.

Съдът, след като обсъди направените в жалбите оплаквания и становището на другата страна, предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1и чл.92 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК било образувано ч.гр.д.№2255/2020г. по описа на PC-К. и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение срещу М. М. М. за сумата 327.87лв., връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, което обусловило правният интерес от предявяване на иска за установяване съществуването на вземането. Твърди, че длъжникът М. М. М., била абонат на дружествотодоставчик на мобилни услуги по силата на няколко сключени договора.

1.Договор за мобилни услуги от 11.10.2018г., с предпочетен мобилен номер 0890/13** и избран абонаментен план Интернет 15.99, със срок на действие за 24 месеца, до 11.10.2020г. като се възползвала от предоставената й възможност и взела мобилно устройство TABLET модел PRESTIGIO WIZE 2

3418 8 4 G на преференциална цена, платена на каса, в брой. Стандартната цена на мобилното устройство в брой без абонаменти била 286.91лв., а общата лизингова цена 19.99лв., с избраната от абоната програма Интернет 15.99. Отстъпката, която ответникът получил възлизала на сумата от 266.92 лв. /т.7 от договора/. 2.Договор за мобилни услуги от 11.10.2018г. за ползване мобилен номер 0890/997** с избран абонаментен план Тотал 14.99лв. и уговорен срок на действие за 24 месеца, до 11.10.2020г. Въз основа на посочения договор, ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната №006255783. За потребените от абоната-ответник услуги за периода

15.09.2018г. до

14.11.2018г. били издадени: фактура

№7279443836/15.10.2018г. за отчетен период на потребление 15.09.2018 г.14.10.2018г. на стойност 9.07 лв. за месечни абонаментни такси за потребените услуги, платима до 30.10.2018г.; фактура № 7280708907/

15.11.2018г. за отчетен период от 15.10.2018г.-14.11.2018г. на стойност 32.65лв. за месечни абонаментни такси за потребените по договора услуги, платима до 30.11.2018г. Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност 41.72 лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - м.09.2018г. и м.10.2018г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 41.72лв., ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесиите договори за услуги, като във връзка с чл.75, вр. с чл.196, в. от ОУ и Теленор прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника М. М. М. за ползваните абонаменти и издал на абонатен номер

№006255783 крайна фактура

№7283440060/15.01.2019г. с начислена неустойка в размер на 286.15лв. При наличието на неплатени месечни задължения абонатът бил уведомяван по реда на чл.31а от Общите условия. След изтичането на срока за плащане, указан във всяка от издадените месечни фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно се ограничавали първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите обаждания на абоната, като операторът пращал смс - напомняне за налична незаплатена месечна фактура. Когато денят за изпълнение на задължението бил определен, длъжникът изпадал в забава след изтичането му /чл.84, изр. първо ЗЗД/. При неплащане на задълженията за мобилния оператор възникнало потестативното право едностранно да прекрати договора за мобилни услуги, при това без необходимост от волеизявяване изрично пред абоната намерението си за прекратяване, предвид напомняния чрез смс- известяване до този момент. Датата на деактивация на процесния абонамент била 09.11.2019г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на 3 ползвания абонамент. Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не спазил крайния срок за ползване на абонаментите, както следва: - интернет 15.99 за мобилен номер 0890/13** до 11.10.2020г., съгласно Договор за мобилни услуги от 11.10.2018г., както и за - Тотал 14.99 за мобилен номер 0890/997** до 11.10.2020г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 11.10.2018г.

Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в т. 11 от Договорите, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между Теленор и Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 286.15лв. била формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т. 11 от Договорите. Претендираната неустойка в размер на 286.15лв., представляваща стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер, както следва: Договор за мобилни услуги от 11.10.2018г. за ползване на мобилен номер 0890/13** неустойка е размер на 248.68 лв. както следва: -за абонаментен план Интернет 15.99 неустойка в размер на 42.70 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси без ДДС. Към Абонаментен план Интернет 15.99 неустойка за ползване на устройство в размер на 205.98лв., представляваща част от разликата между стандартната цена на устройството действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора. По Договор за мобилни услуги от 11.10.2018г. за мобилен номер 0890/997** неустойка в размер на 37.47лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси без ДДС. Според чл. 92, ал.1, изр.1 ЗЗД неустойката обезпечавала изпълнението на задължението и служила като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да било нужно те да се доказват. Освен обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката изпълнявала и наказателна функция. Неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите. Абонатът следвало да понесе отговорността си за неизпълнението на договорните задължения и да заплати неустойка за предсрочното прекратяване на сключените договори.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на М. М. М., съществуването на вземане на “Т.Б.“ ЕАД, град С., за сумите: 41.72лв. незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договори с абонатен номер №006255783 за периода от 15.09.2018г. до 14.11.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от 4 датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане на сумата, 286.15лв. договорна неустойка, от която: 248.68лв. по Договор за мобилни услуги от 11.10.2018г. за ползване на мобилен номер 0890/13** и 37.47лв. по Договор за мобилни услуги от 11.10.2018г. за ползване на мобилен номер 0890/997**. Претендира съдебни разноски.

Ответникът чрез назначеният си особен представител оспорва иска по основание и размер. Сочи, че по договор за мобилни услуги за мобилен номер 35989013** ответницата придобила качеството „потребител“ за услуга доставка на мобилен интернет, избрала абонаментен план с наименование „Интернет 15.99“, за период от 24 месеца, считано от 11.10.2018 до 11.10.2020 год. Ответницата била информирана за датата на издаване на фактурите:15-то число ежемесечно, за срока на плащане на фактурите, както и че неполучаването на същите не я освобождавало от задължението да заплати стойността им. Нямало данни и доказателства ответницата да била получила СИМ-карта с индивидуален номер, съгласно т.7 от Договора. Същият не съдържал указание, че освен договор, представлява и разписка за получаване на картата и/или други устройства, сочени в него. Извън факта на влизане в сила на договорите, основателността на твърдението за дължимост на сумите по фактури с №7279443836/ 15.10.2018г. и №7280708907/15.11.2018г., ищецът следвало да установи, че осигурил достъп до мрежата си, като предал на ответника СИМ-карта, даваща достъп до мрежата на “Т.Б.“ ЕАД, както и че осигурил останалите технически условия за използване на мобилни услуги от ответницата. Договор за мобилни услуги за моб.номер 359890997** ответницата придобила качеството „потребител“ за доставка на мобилни услуги с абонаментен план с наименование „Тотал 14.99“, за период от 12 месеца, считано от 11.10.2018 до 11.10.2019 год. Ответницата била информирана за датата на издаване на фактурите: 15-то число ежемесечно за срока на плащане, както и че неполучаването на фактурите не я освобождава от задължението да заплати стойността им. Нямало данни и не се прилагали доказателства ответницата да била получила СИМ-карта с индивидуален номер, съгласно т.7 от договора. Същият не съдържал указание, че освен договор, представлява и разписка за получаване на картата и/или други устройства, сочени в него. Сочи, че по договор за мобилни услуги за номер 359890997** - неустойката била уговорена в т.11 от договора. Неустойка се дължала за всяка СИМ-карта, по отношение на която било налице прекратяване. Понятието „прекратяване на СИМ-карта“ нямало тълкуване в договора, нито в Общите условия на оператора. В този случай, следвало да се приеме, че операторът и в този случай имал предвид прекратяване на договора за съответната СИМ-карта. Сочи, че в договора и в Общите условия липсва предвиден ред, по който операторът следвало да упражни това свое право, респ. ред, по който да демонстрира това свое волеизявление за прекратяване. В исковата молба, дължимостта на неустойката се аргументирала с чл.75 от Общите условия, в който, едностранното прекратяване на договора било предвидено като правна възможност, която 5 операторът имал право да използва или да не използва. В процесния договор била предвидена дължимост на неустойката само за прекратявана СИМ-карта.