Решение № 1447 от 20.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1447 гр. Варна, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100501934 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 67004/20.08.2024г. по регистратурата на ВРС, подадена от С. И. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител срещу Решение № 2560/07.07.2024г. постановено по гр.д. № 11982/2023г. по описа на ВРС, 20-ти състав, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от жалбоподателя срещу Р. В. Р. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата от 500 лева, представляваща платен гаранционен депозит по чл.15 от договор за наем от 16.05.2023г., както и сумата 500 лева, представляваща неустойка по чл. 21 от договор за наем от 16.05.2023г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на депозиране на исковата молба - 19.09.2023г., до окончателното им изплащане и жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на Р. В. Р. сумата 800 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Въззивникът С. Д., чрез процесуалния си представител заявява становище за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, както и постановяване при нарушение на процесуалните правила. Счита, че е доказал фактите, за чието установяване му е указана доказателствена тежест, а именно валидно възникнало наемно правоотношение с ответницата, по което е заплатил депозит в размер на 500 лева, както и неговото предсрочно прекратяване. Оспорва като незаконосъобразен изводът на съда, че показанията на свидетелката Я.Р., като произходящи от заинтересован свидетел, не 1 могат да бъдат кредитирани като установяващи факта на предсрочното прекратяване на договора за наем от страна на наемодателката. Посочва, че свидетелката Р. действително е заплащала задължения за наемна цена и консумативни разходи, но в качеството си на ползвател, а не на наемател на имота, а фактът, че не помни точните думи на наемодателката в деня на последното й посещение в имота се дължи на изминалия повече от година период от време. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира и за присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Р. В. Р., чрез процесуалния й представител.

Становището е за допустимост, но неоснователност на депозираната жалба. Счита за правилно становището на първоинстанционния съд за некредитиране на показанията на св.Я.Р. предвид констатираните в тях вътрешни противоречия и непълноти за факти, на които е била очевидец, както и роднинската и връзка с другата свидетелка М.С. и интимната връзка с ищеца по делото. Посочва също, че липсват доказателства към датата 20.07.2023г., когато ищецът и Я.Р. сами са напуснали наетия имот, наемодателката Р. да е ограничила техния достъп до имота чрез смяна на патрона на входната врата, чрез прекъсване на ел.ток или водата, или чрез предоставяне на имота на трети лица.

Счита за правилни и обосновани изводите на съда, че договорът за наем между страните е бил едностранно прекратен от страна на наемателя с факта на самоволното му напускане и оставяне на ключовете за него на публично място. Посочва също, че твърденията на ответника за наличие на непогасени от страна на наемателя задължения за консумативни разходи не са оспорени от него, което ведно с едностранното прекратяване на договора без предизвестие са приети от съда като основание за отхвърляне на иска за връщане на предоставения депозит. Неизправността на наемателя по договора е обусловила и извода на съда за неоснователност на иска за претендираната неустойка. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на съдебноделоводни разноски за въззивната инстанция.

В хода на въззивното производство страните поддържат заявените становища и правят искания за присъждане на съдебно-деловодните разноски. Въззивникът прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл.269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съдът намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от ищеца С. И. Д. против Р. В.

Р. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 500 лева, 2 представляваща платен и подлежащ на връщане гаранционен депозит по чл.15 от договор за наем от 16.05.2023г., както и сумата 500 лева, представляваща неустойка по чл.21 от същия договор, ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 19.09.2023г., до окончателното им изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 16.05.2023г. е сключил с ответницата договор за наем, с който тя му е отдала собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност "Т.“, ул. ****** N 19 срещу месечен наем от 500 лева. При подписване на договора, в изпълнение на уговорката по чл.15, предал на наемодателката депозит в размер на 500 лева. Излага, че живял в имота около два месеца заедно с приятелката си Я.С. Р., когато при посещение от ответницата бил заплашен да напуснат имота в рамките на 12 часа, тъй като в противен случай ще изхвърли багажа им, поради което те се изнесли на другия ден. Твърди, че договорът е прекратен едностранно от наемодателката в нарушение на чл.20, б. „б“, който изисквал да бъде отправено едномесечно предизвестие. На това основание ищецът изпратил покана до ответницата, получена от нея на 07.08.2023г., с която я поканил да му върне заплатения депозит по чл.15 от договора, както и да му заплати сумата от 500 лева обезщетение уговорено в чл. 21 в размер на един наем, поради неспазеното едномесечното предизвестие. Моли предявените искове да бъдат уважени, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Р. В. Р., чрез процесуалния й представител, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че на 16.05.2023г. е сключила договор за наем на собствен имот с ищеца С. Д. с участието на посредник от агенция за недвижими имоти. Излага, че преди подписване на договора е получила от брокера Д.П. сума от 250 лева, с която бил погасен наемът за периода от 16.05.2023г. до 31.05.2023г., както и пак от него сума от 500 лева – уговорен депозит по чл.15 от договора. При подписване на договора на наемателя били предадени ключове от двора и от апартамента. Твърди, че наемите за месец юни и юли 2023г. били платени със закъснение. Посочва, че във връзка с ползването на наетия имот направила опит да разговаря по телефона с наемателя, който не приел обажданията, поради което на ***********г. около 20:00 часа след поредно позвъняване без отговор, почукала на прозорците и входната врата на наетия имот, но никой не отключил. Поради това отключила входната врата и намерила наемателя и приятелката му да стоят на тъмно, а на исканията да изясни защо не отваря, ищецът неочаквано реагирал гневно и я заплашил с ТИМ. От своя страна ответницата го уведомила скоро да очаква връчване на предизвестие за прекратяване на договора за наем, като наемът бил платен за юли, а предвид внесения депозит имотът можел да се ползва до изтичане на едномесечното предизвестие. Излага, че по-късно нейн близък я уведомил, че наемателят и неговата приятелка напуснали имота около 03:00 часа на 20.07.2023г., за което тя не била уведомена предварително. Оспорва да е давала срок от 12 часа на наемателя да напусне имота й. Твърди, че поради самоволното напускането на имота от ищеца била поставена в невъзможност да му връчи предизвестие, като останали неуредени й финансовите им взаимоотношения – дължими суми за консумативни разходи, 3 както и не били предадени ключовете за имота. Посочва, че на 07.08.2023г. е получила от ищеца покана на връщане на дадения депозит и заплащане на неустойка, като счита, че това е моментът, от който се счита, че договорът е прекратен. Поради това, че договорът за наем е бил едностранно прекратен, без предизвестие от наемателя счита, че не му дължи връщане на депозита и заплащане на неустойка по чл.21 от договора, тъй като е налице хипотезата на чл.16, б.“Г“ от договора. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, а в евентуалност прави възражение за прихващане на исковите суми със следните вземания към ищеца сумата от 116,67 лева, представляваща дължим наем за периода от 01.08.2023г. до 07.08.2023г., сумата от 6,44 лева, представляваща задължение за ползвани 2 куб.м. вода за периода 19.06.2023г. - 18.07.2023г., сумата 42,56 лева, представляваща дължима ел. енергия за периода 27.06.2023г. - 07.08.2023г.

С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум налагат извод за предявени от ищеца С. Д. против Р. Р. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 500 лева претендирана като подлежащ на връщане предоставен от ищеца депозит по договор за наем от 16.05.2023г., както и сумата от 500 лева – договорен размер на обезщетение дължимо поради предсрочно прекратяване на договора за наем от страна на ответницата без предизвестие, ведно със законната лихва върху сумите считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.09.2023г. до окончателното заплащане.

Доказателствената тежест да установи твърдяните релевантни обстоятелства, а именно фактът на заплащане на претендирания депозит в размер на 500 лева и основанието за връщането му, както и прекратяването на договор за наем от страна на наемодателя без предизвестие като основание за претендиране на договореното обезщетение /неустойка/ по чл.16 от договора е за ищеца.

Няма спор между страните, че на 16.05.2023г. са сключили срочен договор за наем за жилищен обект в местност „Т.“. Видно от представеният договор страните са договорили месечна наемна цена от 500 лева /чл.4/, както и депозит в размер на 500 лева /чл.15/, по заплащането на който няма спор между страните. Ирелеватно е за спора кой точно е заплатил депозита – дали е наемателят Д. или е брокерът Д.П., при положение, че сумата е постъпила при наемодателя и същата е с предназначение да гарантира точното изпълнение на задълженията на наемателя по процесния договор за наем от 16.05.2023г. В чл.16 от договора са предвидени основания, при които наемодателят може да се удовлетвори от депозита и това са в случай на отказ на наемателя да върне имота след прекратяван на договора; при неизпълнение на задълженията на наемателя да заплати месечния си наем и/или консумативните разходи след напускане на имота, както и в случай, че наемателят прекрати договора без едномесечно предизвестие. В чл.20 от договора е предвидено, че 4 същият се прекратява с изтичане на срока му; с предоставянето на едномесечно предизвестие от всяка от страните, както и с едноседмично предизвестие от Наемодателя при изрично посочени нарушения от наемателя. В случай, че срокът на едномесечното предизвестие не бъде спазен и договорът бъде прекратен, неизправната страна дължи на другата страна обезщетение в размер на един наем /чл.21/.