Решение № 260230 от 13.10.2020, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ V - 217

13.10.2020г.

В И М Е Т

О НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра

Камбурова

ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева

Мл.с. Александър Муртев при секретаря Т. Михова, разгледа докладваното от младши съдия Муртев в. гр. д. № 1779 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С Решение № 42 от

01.06.2020 год. по гр. д. № 451/2019 на Царевски районен съд, “КЕНИК” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Царево 8260, ул. “Самуил № 7”, представлявано от управителя Георги Кръстев Георгиев, е осъдено да заплати на В.

В. Ф., гражданство Р.Ф., родена на ***г. в Т., ***, адрес *** Д.**, К.***и съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Трайко Китанчев” № 26, ап.8, адвокат адвокат Таня Иванова Пеева, сумата в размер общо на 30 643, 83 лева, представляващи внесени от ищцата по сметката на дружеството допълнителни парични вноски, както следва: на 13.05.2014 – 2146 лева; на 25.03.2014г. – 2440 лева; на 12.09.2014г. – 250 лева; на 26.11.2014г. – 4557, 71 лева; на 15.01.2015г. – 250 лева; на 26.01.2015г. – 725 лева; на 05.03.2015г. 3511,56 лева; на 05.05.2015г. – 2342,40 лева и на 24.08.2015г. – 7339, 65 лева; на 31.08.2015г. – 4504, 50 лева и на 13.10.2015г. – 2596,16 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба - 18.10.2019г. до окончателното й изплащане.

С обжалваното решение

“КЕНИК” ООД е осъдено да заплати на В. В. Ф., сумата в размер 3175, 75 лева, представляваща разноски по настоящото дело, от които държавна такса в размер на 1225,75 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв., възнаграждение за вещо лице в размер на 150,00 лева, както и сумата в размер на 55,00 лева, представляваща разноски по ч. гр. д. № 397/2019г. по описа на РС – Царево с предмет обезпечение на бъдещ иск на В.Ф. срещу “КЕНИК” ООД на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от “КЕНИК”

ООД, с която се обжалва Решение № 42 от 01.06.2020 год. по гр. д. № 451/2019 на Районен съд Царево и се иска същото да бъде обезсилено като недопустимо, алтернативно да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като бъдат присъдени направените от въззивника разноски пред двете инстанции.

В същата се твърди, че производството по делото било отложено за извършване на СИЕ за 24.03.2020г., но поради настъпване на Пандемия от Ковид – 19 и епидемиологична обстановка, съдебното заседание не се състояло. С чл.3, ал.1 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците било спряно течението на процесуалните срокове, като с параграф 13 от Закон за изменение на Закона за здравето било уредено, че тези спрени срокове започвали да текат една седмица след публикуването на този закон, т.е. до 21 май 2020г. По тези съображения въззивникът твърди, че няма как валидно и законосъобразно да е бил призован за съдебно заседание на 21 май 2020г., тъй като не е била спазена разпоредбата на чл.56, ал.3 ГПК, съгласно която призоваването се извършва най-късно една седмица преди заседанието, а редовното призоваване е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. По изложените съображения навежда оплакване, че правото му на защита е било нарушено, тъй като не е знаел, че има изготвена експертиза, не бил запознат със съдържанието на експертното заключение, респективно не е успял да подготви въпроси към експерта, както и да реализира оспорване на изводите й или да поиска допълнителна, повторна или тройна такава. Със същите аргументи твърди, че е бил лишен от възможност да направи възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

Застъпва становище, че съдът не е имал право да даде ход на делото, тъй като въззивникът изобщо не е имал възможност да се придвижи до гр. Царево, нито е давал съгласие за това. Твърди, че не разполага с протокола и не знае по какви доказателства е работил експерта, но с оглед мотивите на решението го намира за немотивирано. Сочи, че не е ясно как районния съд е преценил кой от алтернативно предложените искове е решил да уважи и защо е счел, че точно той е доказан. На второ място не били разгледани и наведените от въззиваемия възражения касаещи недопустимостта на производството. Не се въвеждат искания по доказателствата.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от В. В. Ф., чрез проц. й представител – адв. Пеева.

С отговора се оспорва изцяло въззивната жалба на “КЕНИК” ООД като неоснователна и се иска същата да бъде оставена без уважение, а решението на Царевски районен съд да бъде потвърдено като правилно за законосъобразно.

Изложени са аргументи, че в качеството му на пълномощник по делото на ответното дружество съобразно чл.58 от ГПК, във вр. с чл.39, ал.1, хипотеза втора ГПК и чл.51, ал.1 от ГПК, адв. Д. е получил призовката за насроченото за 19.02.2020г. съдебно заседание, като връчването е било редовно. Сочи, че наведеното във въззивната жалба оплакване за нарушение на чл. 56, ал.1 от ГПК не прави призоваването нередовно. Излагат се съображения, че съгласно чл.56, ал.2 от ГПК страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието. С оглед горното се излагат се твърдения, че жалбоподателят е бил редовно призован за проведеното съдебно заседание на 21.05.2020г. на основание чл.56, ал.2 от ГПК, тъй като е бил редовно призован за първото съдебно заседание. В разглеждания случай неспазването на срока по ал.3 на чл.56 от ГПК нямало отношение към преценката, дали призоваването било редовно или не. В допълнение се излагат твърдения, че призоваването по телефона, извършено на 05.05.2020г. също било редовно, предвид разпоредбата на чл.44, ал.2 от ГПК, която допускала връчване по телефон в особени случаи, когато то не може да бъде осъществено чрез друг способ. Застъпва се становище, че след уведомяването му по телефона на 05.05.2020г. за насроченото съдебно заседание на 21.05.2020г., жалбоподателят е имал правото и възможността да се запознае със заключението на експерта, което е било предоставено в срока по чл.199 от ГПК още на 16.03.2020г., а извънредното положение само по себе си не водело до невъзможност за страните да получават информация по делата, тъй като съдебните палати никога не са били затваряни, а след отмяната на същото на 13.05.2020г. пълния достъп на страните и техните процесуални представители бил напълно възстановен. Сочи, се че именно в този период от 7 дни жалбоподателят е имал пълна възможност да организира защитата си. В заключение се сочи, че неучастието на ответника в съдебното заседание на 21.05.2020г., не се дължи на допуснато от районния съд нарушение на правилата, обезпечаващи участието на страните в производството, а на пропуск на самата страна, който не съставлява основание за отмяна /обезсилване на атакуваното решение/.

Не се въвеждат искания по доказателствата. Претендират се разноски.

В с.з. въззивникът, редовно призован се представлява от процесуалния си представител - адв. Драгнев, който поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й по изложените в нея съображения.

В с.з. въззиваемата страна В.Ф., редовно призована, се представлява от процесуалния си представител – адв. Пеева, която оспорва въззивната жалба с наведените в отговора възражения, представя списък на разноските.

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона, настоящия състав на БОС намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по повод искова молба, подадена от В. В. Ф., чрез адв. Пеева, против “Кеник” ООД, представлявано от Георги Георгиев – управител, с която са предявени обективно съединени искове по чл.134 от ТЗ за заплащане на сумата в размер на общо 30 643,83 лева, а при условията на алтернативност – за заплащане на процесната сума на основание чл.240 от ЗЗД и на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД

Ищцата твърди, че е съдружник в ответното дружество “Кеник” ООД, ЕИК *********, като притежава 50 дяла с номинална стойност по 10 лева всеки от капитала на дружеството. Излага, че за периода от 25.03.2014г. до 13.10.2015г., е внесла по сметка на ответното дружество общо в размер на 30 643,83 лева, както следва: на 13.05.2014г. – 2146 лева: на 25.03.2014г. – 2440 лева; на 12.09.2014г. – 250 лева; на 26.11.2014г. – 4557,71 лева; на 15.01.2015г. – 250 лева; на 26.01.2015г. – 725 лева; на 05.03.2015 – 3511,56 лева; на 05.05.2015г. – 2342, 40 лева и на 24.08.2015г. – 7339,65 лева; на 31.08.2015 – 4504,50 лева, на 13.10.2015 – 2596,16 лева. В основанието за внасяне на сумите по сметка на ответника е записано “вноска от съдружник” и “вноска за строителство”.

Ищцата твърди, че не й е известно ответното дружество да е приемало решения за извършване на допълнителна парични вноски от съдружницит, въпреки, че парични средства са внасяли и останалите съдружници. Посочените по-горе суми са били за заплащане на довършителните работи и въвеждане в експлоатация на собствената на дружеството сграда с идентификатор *** п о ККР на град Царево, кв. Василико. Счита, че тези суми са дадени в заем на ответното дружество, въпреки, че договори за заем не са били подписвани.

Уговорките между съдружниците са били устни, внесените от тях суми, в т.ч. и от ищцата са били осчетоводени от ответника със задължение за връщане, видно от молба вх. № 17060/27.11.2018г., без да е уговорен падеж.

Твърди се, че след 2017 година отношенията между съдружниците се влошили и въпреки, че сградата е била довършена и е било получено удостоверение за ползване, съдружникът с най-голям дял в дружеството Дмитрий Елисеев подал искане за прекратяване на “Кеник” ООД на основание чл.155, т.1 от ТЗ, по което е образувано т. дело № 369/2018г. по описа на ОС – Бургас. По делото ищцата била конституирана като трето лице – помагач на страната на дружеството. Управителят на дружеството, ответник по иска заел позиция, подкрепяща искането на ищеца. По това дело на ищцата й станал известен протокол на ОС от 29.07.2015г., на което тя не е присъствала и не била поканена, видно от който, тя е била задължена да внесе “дялова вноска” в размер на 11633 лева. Тази сума не е внесена, но с оглед съдържанието на този протокол, както и с оглед основанието, записано във вносните бележки по-горе, ответното дружество е приемало парични суми от съдружниците като допълнителни парични вноски.

Сочи че, на

27.05.2019г. ответното дружество провело Общо събрание, на което ищцата направила искане за връщане на внесените от нея суми в размер на 30 643, 83 лева в срок до 01.06.2019г., тъй като предоставяне на сумите не е била обвързано със срок за връщането им. Въпреки това обаче, до днес ответникът не й е върнал посочената по-горе сума.

С депозирана ИМ, ищцата направила искане да бъде осъдено ответното дружество да заплати на основание чл.134 от ТЗ сумата в размер общо на 30 643,83 лева, внесена по сметките на ответника, както следва: на 13.05.2014 – 2146 лева; на 25.03.2014г. – 2440 лева; на 12.09.2014г. – 250 лева; на 26.11.2014г. – 4557, 71 лева; на

15.01.2015г. – 250 лева; на 26.01.2015г. – 725 лева; на 05.03.2015г. 3511,56 лева; на

05.05.2015г. – 2342,40 лева и на 24.08.2015г. – 7339, 65 лева; на 31.08.2015г. – 4504, 50 лева и на 13.10.2015г. – 2596,16 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба - 18.10.2019г. до окончателното й изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът “Кеник” ООД не е депозирал писмен отговор, не е взел становище, не е оспорил ангажираните от ищеца доказателства и не е направил доказателствени искания.

Разпечатката съдържа 40 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf9311d2-81d9-44ff-9f18-5b7a755fb104