Решение № 260041 от 26.10.2020, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 260041 гр. Русе, 26.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, търговска колегия, в открито заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ

БОЯН ВОЙКОВ – мл. съдия при участието на секретаря МАНЯ

ПЕЙНОВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Войков в.т. дело № 343 по описа за 2020 год., за се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от

„ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. С. ***, чрез юрк. Д. З., със съдебен адрес ***, срещу Решение №

464/19.03.2020 г., постановено по гр. д. № 185/2019 г. на РС – Русе, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от дружеството иск срещу И.Л. и Ц.Л. за признаване установено дължимостта на сумите над 3 781,11 евро до предявените 6 289 евро – главница по договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2012 г., обезпечен с договор за поръчителство; над 235,72 евро до предявените 245,32 евро – просрочена лихва за периода 02.01.2015 г. – 23.06.2015 г.; над 10,23 евро до предявените 14,01 евро – лихвена надбавка за забава върху главницата за периода 02.01.2015 г. – 23.06.2015 г. и над 40,30 евро до предявените 60 евро – заемни такси – всички предмет на заповед № 2165/29.06.2015 г. за изпълнение на задължения за вземания за парични суми, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3505/2015 г. на РС – Русе.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Районният съд неправилно възприел възражението на ответниците досежно липсата на предпоставки за настъпила предсрочна изискуемост на вземането поради забава на кредитора съгласно чл. 95 ЗЗД. Недоказани са твърденията на ответниците, че на 20.04.2015 г. И.Л. е наредила международен превод с референтен № 153248В47636 за сумата 23 600 евро, част от които за погасяване остатъка от дълга по процесния договор за кредит. Представените документи не доказват автентичност и точно изпълнение, не удостоверяват, че платежната операция е действително регистрирана, осчетоводена и достигнала до адресата.

В случая не е налице получаване на средствата от платежната операция при получателя, при което не може да се приеме, че има изпълнение. Моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на ново, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят претендираните с исковата молба суми. Иска присъждането на направените в двете инстанции разноски.

Насрещните страни И.И.Л., ЕГН: **********, и Ц.И.Л., ЕГН: **********,***, чрез адв. И.К. от РАК със съдебен адрес ***, са подали в законоустановения двуседмичен срок отговор на въззивната жалба, като изразяват становище за нейната неоснователност. Не е настъпила предсрочна изискуемост, защото не е налице валидно уведомяване, тъй като в нотариалните покани, връчени на И.Л. и Ц.Л., не са описани падежът на вземането, размера на вноските, които не са заплатени, както и дължимите възнаградителна лихва и заемни такси, което не го прави ясно и недвусмислено.

Налице и е неяснота относно момента за настъпване на предсрочната изискуемост, което препятства възможността за преценка относно изтичането на срока за отговорността на поръчителя по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.

Постъпила е и въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство И.Л. и

Ц.Л., с която обжалват решението в частта, с която е признато за установено, че дължат солидарно на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД сумите: 3781,11 евро – падежирала главница в периода 02.02.2015 г. – 01.03.2020 г. по договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2012 г., обезпечен с договор за поръчителство, ведно със законната лихва от 24.06.2015 г. до окончателното ѝ изплащане; 235,72 евро – просрочена лихва за периода 02.01.2015 г. – 23.06.2015 г.; 10,23 евро – лихвена надбавка за забава върху главницата за периода 02.01.2015 г. – 23.06.2015 г. и 40,30 евро – заемни такси за периода 02.02.2015 г. – 01.03.2020 г., предмет на заповед №

2165/29.06.2015 г. за изпълнение на задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3505/2015 г. на РС – Русе.

В нея се излагат съображения за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част. Ответниците не са съгласни с приетото от районния съд, че уведомяването за цесията следва да бъде съобразно като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяването на иска, както и че цедентът не е титуляр на вземането, а легитимиран да търси изпълнение на задълженията по договора за кредит се явявал ищецът. Не са спазени изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за уведомяване на длъжниците от стария кредитор – цедента. Кредиторът не е положил достатъчно усилия, за да достигне до длъжниците изявлението за извършената цесия. Оспорват представеното по делото пълномощно, даващо правото на ищеца да извърши уведомяването вместо цедента.

Поддържат възражението си от отговора на исковата молба за изтекъл тригодишен давностен срок на сумите 235,72 евро – просрочена лихва за периода 02.01.2015 г. – 23.06.2015 г.; 10,23 евро – лихвена надбавка за забава върху главницата за периода 02.01.2015 г. – 23.06.2015 г., тъй като същите към 14.01.2019 г. били погасени по давност. Дължимата лихва върху главницата следвало да бъде не от датата, когато е депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 25.06.2015 г., а от датата на иницииране на исковото производство – 14.01.2020 г. Алтернативно, ако съдът счете цесията за валидно съобщена, правят възражение, че отговорността на поръчителя не следва да се ангажира, поради изтекъл срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Претендира разноски.

В отговора на въззивната жалба ищецът „ОТП Ф.Б.“ ЕАД заявява, че жалбата е неоснователна. Уведомяването за извършената цесия представлява неформален акт, като цесията е съобщена от цесионера на базата на изрично пълномощно от цедента. Чл. 37 ЗЗД изрично посочва случаите на задължително нотариално удостоверяване на подписите, каквато форма в настоящия случай не била задължителна. Ответниците освен това са уведомени за цесията още и с връчването на исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства. Правилен е изводът на първата инстанция относно ангажирането отговорността на поръчителя, тъй като длъжникът се счита за уведомен за предсрочната изискуемост и с връчването на препис от исковата молба или по друг начин след подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Моли за цялостното уважаване на исковата претенция и за отхвърляне на въззивната жалба от страна на ответниците Ц. и И. Л. като неоснователна. Иска присъждането на сторените разноски.

Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и като такива следва да се разгледат по същество.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността му, по наведените от страните доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна следното:

На 31.10.2012 г. между „Б. ДСК“

ЕАД, от една страна и от друга – И.И.Л. и Ц.И.Л., е сключен договор за кредит за текущо потребление, обезпечен с договор за поръчителство, по силата на който б. предоставила на И.Л. заем в размер на 7500 евро със срок за погасяване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, съгласно погасителен план, съставляващ неразделна част от контракта. Сумата била преведена по разплащателна сметка с титуляр И.Л.. Съобразно параметрите на договора, кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 7,95% годишно, при изпълнение Условията по програма ДСК Лидер, при годишен процент на разходите – 8,95%. При сключване на договора, кредитополучателят получил и приел: Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица и Условия по програма ДСК Лидер.

На 13.05.2015 г. „Б. ДСК“ ЕАД изпратила нотариални покани до ответниците И. и Ц. Л. на адреса им в гр. Р., , с които уведомявала същите, че обявява процесния кредит за предсрочно изискуем, считано от датата на получаване на поканите.

Последните били връчени на 15.05.2015 г. в условията на отказ.

Въз основа на заявление, депозирано до РС – Русе, „Б. ДСК“ ЕАД се снабдила със Заповед № 2165/29.06.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, визиран в чл.

417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3505/2015 г. срещу И.И.Л. и Ц.И.Л. солидарно за сумите: 6 289 евро – главница по договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2012 г., обезпечен с договор за поръчителство, ведно със законната лихва считано от 24.06.2015 г. до окончателното ѝ изплащане; 245,32 евро – просрочена лихва за периода 02.01.2015 г. – 23.06.2015 г.; 14,01 евро – лихвена надбавка за забава върху главницата за периода 02.01.2015 г. – 23.06.2015 г. и 60 евро – заемни такси; 258,49 лева – държавна такса и 653,12 лева – юрисконсултско възнаграждение.

На 20.11.2015 г. по силата на договор за покупко – продажба на вземания, б. прехвърлила на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД пакет от вземания, посочени в приемо-предавателен протокол, между които и задължението на И.И.Л., основано на договор за кредит от 31.10.2012 г.

Към цесията е приложено пълномощно, с което б. упълномощава ищцовото дружество да уведоми от нейно име всички длъжници по цедираните вземания и да подпише писмените съобщения по чл.

99, ал. 3 ЗЗД до длъжниците от нейно име, както и писмо, с което на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД „БАНКА ДСК“ ЕАД потвърждава настъпилото прехвърляне на вземанията, описани в приемо-предавателния протокол към договора за цесия от 20.11.2015 г., с дата на прехвърляне 04.12.2015 г. На адреса, посочен от кредитополучателя в договора за кредит, са изпратени съобщения за цедираното вземане на „Б. ДСК“

ЕАД, които са се върнали като непотърсени.

По молба на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, основана на Заповед № 2165/29.06.2015 г. и изпълнителен лист от 30.06.2015 г., издадени по ч.гр.д. № 3505/2015 г. по описа на РС – Русе, ЧСИ В. Н., с рег. № 912, образувал изпълнително дело №895/2018 г. и изпратил покани за доброволно изпълнение на И.Л. и Ц.Л.. В същите се посочвало, че взискател било „ОТП Ф.Б.“ ЕАД и били получени лично от тях на 26.11.2018 г. В срока по чл. 414 ГПК ответниците депозирали възражение за недължимост на сумите, предмет на заповедта за изпълнение, с оглед което заповедният съд указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на заповедта за изпълнение.

С отговора на исковата молба ответниците представили и нареждане за международен превод с референтен номер 153248В47636 от 20.04.2015 г., според което е започнало изпълнението на платежна операция от В. П. Б. Л., с наредител И.И.Л., за сумата 23 600 евро с бенефициер „Б. ДСК“ ЕАД. Нареждането било със статус чакащо одобрение. Представен бил и документ – съобщение от типа MT799 на С. С. б., в което било посочено, че „Б. ДСК“ ЕАД, в качеството си на бенефициер на превода, не била изпълнила изискванията на В. П. Б. за секюритизиращ канал за изпращач с кредитен рейтинг ААА. Представено е и писмо от БКЛИ С. Б., клон Л., според което сумата от 23 600 евро е пренасочена по Арбитражно решение 6667/16.10.2017 г. на Суифт Арбитражен търговски комитет от клон Люксембург. Средствата все още били блокирани по искане на изпращача „В.“ ЕООД Б., И.И.Л..

В съдебното заседание на районния съд на 15.05.2019 г. ответниците са представили товарителници и известия за доставки, адресирани до В. П. Б. Л. – гр. В., и В. П. Б. – Б. В. о., според които е изпратено писмо до същите за предоставяне на информация за извършения международен банков превод, къде се намира наредената сума от 23 600 евро, получавала ли е „Б. ДСК“ ЕАД указания за секюритизация на канал от С. С. Б. и има ли задължение б. да изпълни указанията. Ответниците са изложили твърдения, че В. П. Б. Б. В. о. е наредила сумата по платежното нареждане за международен превод чрез Централното си управление в гр. В., Л., като процесната трансакция включвала по размер претенцията на праводателя на ищеца „Б. ДСК“ ЕАД, претендирана в друго производство, което е било висящо пред Апелативен съд – Велико Търново.