Решение № 12692 от 30.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12692 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110141699 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от И. К. Д. срещу „Фератум България“ ЕООД установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД с искане за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит № 1197991 от 19.09.2022 г., евентуално съединен с установителен иск по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

146, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от последния, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Multitude bank“, кумулативно обективно съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 295,05 лева (след допусната изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от 31.03.2025 г.), представляваща недължимо платена сума – въз основа на недействителен договор/клаузата на чл. 5 от договора, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът И. К. Д. твърди, че на 19.09.2022 г. между него, в качеството му на кредитополучател и ответното дружество, в качеството му на кредитор, и по реда на ЗПФУР, е сключен договор № 1197991 за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който на Д. е предоставен паричен кредит в размер на сумата от 500 лева. Посочва, че по силата на договора ищецът следвало да върне на „Фератум България“ ЕООД предоставената в кредит парична сума заедно с договорна лихва в размер от 16,90 лева – 3,38 %, при посочен ГПР по договора в размер от 49,85 %. Поддържа, че съгласно клаузата на чл. 5 от договора изпълнението на задълженията на кредитополучателя следвало да бъде обезпечено с поръчителство от трето за процеса лице – „Мултитюд Банк“ (Multitude bank), чрез сключване на договор за гаранция с последното. Сочи, че от страна на ищеца не е сключван договор за предоставяне на гаранция. Изтъква се, че на основание клаузата на чл. 5 от договора за кредит на Д. била начислена като дължима такса в размер от 149 лева за обезпечение с поръчителство, като възнаграждение за поръчителство, която същият 1 заплатил на ответното дружество, както и погасил изцяло задълженията си по кредита.

Уточнява, че сумата е задържана от „Фератум България“ ЕООД и е останала непреведена към гарантиращото дружество. С исковата молба ищецът оспорва действителността на договора за потребителски кредит с твърдения, че при изготвянето му не е спазена предвидената от закона форма по чл. 10, ал. 1 ЗПК и конкретно нормативно установения шрифт на текста на договора – 12. Твърди, че дължимите вноски по договора за поръчителство са останали непосочени в договора за кредит, а в Общите условия не е отразено, че сключването на договор за поръчителство е задължително условие за предоставяне на кредита. Поддържа се наличието на протИ.речие и с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора за кредит е отразена единствено абсолютната стойност на ГПР, но не и конкретните компонентни, които са включени при определянето му. Налице е и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като възнаграждението по договора за поръчителство реално не е взето предвид при определяне на ГПР, въпреки че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита. В случай на включването на този разход като компонент на ГПР, то размерът му би надхвърлил максималния такъв, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя недействителността на договора. В исковата молба се излагат твърдения, че посочените в договора по-ниски стойности на годишния процент на разходите по кредита представляват невярна информация и нелоялна, заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазването на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищецът намира, че последица от неспазване на тези законови изисквания е недействителност на договора за кредит в неговата цялост на основание чл. 22 ЗПК. В условията на евентуалност Д. излага твърдения за недействителност на клаузата на чл. 5 от договора, въвеждаща задължение за кредитополучателя да заплати възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Multitude bank“. Намира тази клауза за неравноправна по см. на чл. 146, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Наред с това се посочва, че клаузата е нищожна и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4 и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за прогласяване нищожността на договора за кредит, а в условията на евентуалност в случай на извод, че договорът е действителен – за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от същия, както и за връщане на сумата от 295,05 лева (съгласно молба от 20.03.2025 г.), представляваща недължимо платена сума – при изначална липса на основание за това – на основание на недействителния договор за кредит под формата на възнаграждение за поръчителство. Претендира присъждане на сторените разноски по делото.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Фератум България“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Георгиева, оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца относно недействителността на процесния договор за кредит. Посочва, че предоставянето на поръчителство от „Мултитюд Банк“ не е въведено като условие за сключване на договора за кредит, доколкото при кандидатстване за отпускането му и за обезпечаване на задълженията си по кредита кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора или да посочи избран от него поръчител. Излага се, че сключването на договор за гаранция не е задължително условие за сключване на договора за кредит и не увеличава възможността на кредитополучателя за отпускане на кредита в желания от него размер. Изтъква се, че ищецът сам е посочил „Фератум Банк“ (Малта) като поръчител и след получаване на преддоговорната информация, в т.ч. проекти на договорите, е изпратил потвърдителен СМС относно желанието си да сключи договора за кредит при посочените условия. С отговора на исковата молба „Фератум България“ ЕООД оспорва с действията си да е въвел в заблуждение ищеца относно условията по сключване на договора, възможността за избор на 2 гарант или относно дължимите суми при всяка от опциите, поради което не е налице твърдяната от ищцовата страна заблуждаваща търговска практика. Оспорва като неоснователни твърденията в исковата молба относно целта на договора за гаранция и конкретно, че е насочен към начисляване на допълнителни разходи по кредита. Сочи, че целта на предоставянето на обезпечение е да се гарантира финансовия риск за кредитора от възможността за неизпълнение на задълженията по договора. Намира, че в случая е налице опит на ищеца да заобиколи закона и изпълнението на задълженията си по кредита и конкретно заплащането на договорна лихва, което е дължимо възнаграждение за използвания финансов ресурс. Твърди се, че посоченият в договора размер на ГПР е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на въведените с разпоредбата ограничения, оспорвайки включването на възнаграждението по договора за гаранция да подлежи на включване в ГПР, доколкото последното не представлява условие за сключване на договора за кредит. Сочи се, че ищецът има правото по чл. 29 ЗПК да се откаже от сключения договор в срок от 14 дни без да дължи обезщетение и неустойки, което право е предвидено и в клаузата на чл. 9 от процесния договор. В случая ищецът не е упражнил това свое право, откъдето може да се направи обосновано предположение, че същият е разбрал и приел клаузата на чл. 5 от договора. С тези доводи „Фератум България“ ЕООД отправя искане за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД и евентуален иск по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 2 ЗЗД:

Съгласно посочените разпоредби недействителни са договорите/договорни клаузи, които протИ.речат на закона или го заобикалят, като изрично законодателят определя като недействителна, като неравноправна, тази клауза в договор, сключен с потребител, която задължава последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка – арг. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.

Следователно, основателността на предявените искове е обусловена от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на следните предпоставки: сключването на процесния договор за потребителски кредит от 19.09.2022 г., неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, както и наличието на договорна клауза, предвиждаща задължение за кредитополучателя да предостави обезпечение на договора чрез сключване на договор за гаранция с трето лице срещу заплащането на възнаграждение на гаранта, респ. начисляване на такса/възнаграждение в тежест на кредитополучателя в сочения размер на основание тази договорна клауза.

В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на конкретно оспорените договорни клаузи, чрез установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 10 и чл. 11 ЗПК, в частност спазване на предвидената в закона форма за сключване на договора, на конкретно и ясно посочен ГПР по договора; че оспорената клауза не поражда задължение за насрещната договаряща страна поради неизпълнение по договора да заплати необосновано високо обезщетение и индивидуалното й уговаряне.

С оглед твърденията на страните и конкретното оспорване, проведено с отговора на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото, 3 обективиран в определението от 05.02.2025 г. и обявен за окончателен такъв, като като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно сключване между страните на процесния договор за предоставяне на потребителски кредит № 1197991 от 19.09.2022 г., по силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер от 500 лева, както и относно включване в съдържанието му на процесната оспорена от ищеца клауза на чл. 5 от договора.

Последните факти следват и от представените и приети по делото писмени доказателства, от които се установява, че на 19.09.2022 г. между „Фератум България“ ЕООД, в качеството му на кредитор и И. К. Д., в качеството му на кредитополучател е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1197991 за предоставяне на паричен кредит в размер на сумата от 500 лева. Съгласно клаузата на чл. 3 от договора кредитополучателят дължи връщане на заемната сума заедно с договорна лихва в общ размер от 59,95 лева, при лихвен процент от 23,98 % или сума в общ размер от 559,95 лева.

Предвидено е връщане на сумата чрез 6 погасителни вноски съгласно погасителен план, неразделна част от договора, с краен срок на плащане 19.10.2022 г. Съгласно клаузата на чл.

4 от договора годишният процент на разходите по кредита възлиза на 49,05 %., включващ разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В чл. 5 е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от третото за процеса лице „Фератум Банк“ (Ferratum Bank) в полза на дружеството-кредитор. Предвидено е одобряване от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение след който момент уговорката, касаеща обезпечението не може да се отмени от заемателя или от лицето, предоставило обезпечението. Съгласно клаузата на чл. 6 от договора взаимоотношенията между страните, породени от него, се регулират от договорните клаузи, както и от приложимите Общи условия на „Фератум България“ ЕООД за предоставяне на потребителски кредити. В чл. 7 от договора И. Д. е изразил съгласието си идентификационния номер, посочен от него в молбата за отпускане на кредит да има силата на саморъчен подпис в отношенията между страните. В края на договора е удостоверено получаване на кредита на 19.09.2022 г.