Решение № 742 от 05.09.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 742 гр. Бургас, 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120200768 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод жалба на П. К. Н. с ЕГН: **********, с посочен адрес *****, срещу Наказателно постановление № 24-0769-000062/29.01.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР-гр. Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП , на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание – "глоба" в размер на 2000 лева и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за 24 месеца.

Със жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се посочва, че са налице нарушения на материалния закон и процесуални нарушения, не е доказано авторството и фактическата обстановка.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен по телефона чрез адв.В., не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен,не се явява и не се представлява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на НП е връчено на жалбоподателя на 06.02.2024 г., а жалбата е подадена на 20.02.2024 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 05.01.2024 г., около 22.10 ч. в гр. Бургас, по **** бил спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“ Бургас автомобил „Мерцедес Е 250 ЦДИ“ с рег. №****, собственост на Е.Н. Н.а, управляван от жалбоподателя П. Н., в посока ул. „Ц.“. Водачът бил поканен да даде бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози, но в 22.54 ч. отказал да бъде тестван с техническо средство Дрегер „Друг тест 5000“ с фабричен номер ARPK- 0024. На водача бил връчен талон за медицинско изследване №183535.

Непосредствено след отказа му за тестване с техническо средство на жалбоподателя бил съставен процесният АУАН с бл. №464972 . В Талона за медицинско изследване №183535 изрично било посочено, че лицето следва да се яви в Спешен център на УМБАЛ Бургас до 45 минути от връчването на талона за даване на кръвна проба. Водачът получил талона, но отказал да предостави кръвна проба за медицинско лабораторно изследване.

1

За горните обстоятелства мл.автоконтрольор Х. К. съставил на водача АУАН с бл. № №464972, в който било посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер „Дръг тест 5000“ с фабричен номер ARPK 0024, и му бил връчен талон за медицинско изследване №183535. Актът бил предявен на водача за запознаване и подпис, като в реквизит възражения фигурира вписано изявление с фактически твърдения , целящи да опровергаят наличието на действително управление на МПС преди проверката.

Въз основа на АУАН, на 29.01.2024 г. било издадено и атакуваното НП, в което била възпроизведена при цялостно словесно единство и в пълнота фактическата обстановка, изложена в акта, като очертаните обективни и субективни характеристики на нарушението били субсумирани под нормата на чл.174, ал. 3 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени източници, преценени индивидуално и комплексно, които формират единна и устойчива доказателствена верига, цялостно хармонираща с гласните доказателствени средства, събрани в хода на съдебното производство. Показанията на допълнително разпитаните свидетели полицейски служители от 01 РУ-Бургас К. К. и Д. М., съдът оценява като лишени, единни и последователни, устойчиви в репродуцирането на правнозначими факти относно поведението на жалбоподателя,-че е управлявал собственото на Е.Н.а МПС по фиксираната траектория - **** в посока ул. „Ц.“, на 05.01.2024 г. в 22.10 ч., че е бил сам в управлявания автомобил към момента на спирането му за проверка, че при легитимация на контролните органи и съобщаване на предстоящата проверка за употреба на наркотични вещества, водачът Н. реагирал с безпокойство. Тези двама свидетели изтъкват, при липса на логически противоречия със съобщеното от актосъставителя Хр.К., че жалбоподателят отказал да бъде тестван с техническо средство дрегер по време на проверката. При разпита си актосъставителят Хр.К. уточнява, и че впоследствие жалбоподателят не се е явил пред болницата съгласно указанието в талона за изследване, връчено му в 23.55 ч. Актосъставителят Хр.К. уточни,че заедно с колегата Н.К. е изчаквал жалбоподателя да се яви пред Спешния център УМБАЛ-Бургас. Не намира опора в показанията на разпитаните полицейски служители защитната теза на жалбоподателя,че е бил задържан по време на проверката, т.к. свидетелят М. категорично отрече при проверката да е било ограничавано правото на свободно придвижване на Н..

От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, също се установява гореописаната фактическа обстановка.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник група към ОДМВР-гр.

Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице,– мл.автоконтрольор при сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас, оправомощени със Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР-Бургас, т. е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени процесуалните изисквания и същите изпълняват необходимите съдържателни критерии от гледище на задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к. относимите към състава на нарушението факти и обстоятелства са описани изчерпателно и точно, позволяващи на жалбоподателя да разбере характера и естеството на административнонаказателното обвинение и да се защити. Правилно е определена материалноправната квалификация на нарушението, с вярно и съответстващо на фактическите особености на нарушението изписване на нормативния бланкет,придаващ правна конкретизация на едновременно осъществените в случая алтернативни форми на изпълнителното деяние „отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози“ .

Ето защо съдът счита, че формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП отсъстват, тъй 2 като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи законосъобразността на административнонаказателното производство.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв Съгласно чл. 3а, предл. второ от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

От събраните по делото доказателства, се установява, че към момента на извършената проверка П.Н. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, поради което от контролните длъжностни лица му е разяснена алтернативната възможност да бъде тестван посредством извършване на медицинско и химикотоксикологично лабораторно изследване, като обстоятелството, че не е дал кръвна проба за анализ също не е спорно предвид в тази насока показанията на разпитания актосъставителя. От контролните длъжностни лица е съставен талон за медицинско изследване, който е подписан от жалбоподателя П. Н.,, в т.ч. относно разяснението по чл.6,ал.6 и ал.8 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози за времевите граници, в които следва да предостави биологична проба в срок до 45 мин. в Спешен център на УМБАЛ-Бургас, и последиците на чл.174,ал.3 ЗДвП от неизпълнението на това задължение. Впоследствие е попълнен и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, в който се съдържа отбелязване,че водачът отказва проверка с техническо средство, подписан от П.Н.

В случая, жалбоподателят още в самото начало, по време на извършване на проверката от контролните длъжностни лица е манифестирал своето противопоставяне за провеждане на предвидените в чл.174,ал.3,пр.2 ЗДвП форми за тестване/ химико-токсикологично изследване,като е отказал да бъде тестван на място и да даде кръв за изследване. Това негово поведение е напълно достатъчно, за да понесе административно наказателна отговорност по реда на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. / в т.см. виж Решение № 3341 от 27.04.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 626/2024 г./

Независимо обаче, чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - Решение № 984 от 2.06.2017 г. на АдмС Бургас по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната нормативна цел с инкриминирането на независимите алтернативни форми на изпълнителното деяние е да се въведе ефективен механизъм за контрол и отчетност като коректив на безопасността при експлоатиране на МПС от водачите с цел осигуряване на безаварийното осъществяване на транспортната дейност, в полза на което законодателят е въвел нормативно правило , което да ограничи възможностите за водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотични вещества или техни аналози. Фокусът на този ефект е с насоченост да се сведе до минимум произволността и субективизма при преценката на водачите да отказват тестване, и предвид това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП . В конкретния случай от приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е бил поканен, жалбоподателят е отказал да даде проба за химико-токсикологично изследване. Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, отправено "обвинение" е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере, срещу какво обвинение в 3 неговите изчерпателно и последователно поднесени фактически и правни параметри да се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение.