Решение № 41 от 30.03.2023, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Тетевен, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Д. Стоянов при участието на секретаря Катя М. Христова като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело № 20234330100011 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове,за прогласяване нищожност на клаузи на договор за кредит „Бяла карта“.

Ищцата твърди,че е страна по Договор за бяла карта от хг., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД.Съгласно чл.2 от Договор за бяла карта от хг., Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит, в размер на 500.00 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата по кредита, съгласно условията на договора.Съгласно чл.20 от Договор за бяла карта от хг., ако ищцата не предостави допълнително обезпечение в срок от 3 дни, тя дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, като същата се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.

На следващо място, съгласно чл.21 ал.4 от Договор за бяла карта от хг., от ако при забава за плащане на текущото задължение или на сумата по чл.12 ал.1 от договора, ищцата дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл.12 ал.1 от договора.

Както и в случай, че не предостави допълнително обезпечение - поръчител, но заплати 15 % от кредитния лимит, дължи заплащането на неустойка по чл.20 от договора е размер на 10 %. Т.е, в случай на неизпълнение на тези задължения, заемополучателят следва да заплаща ежедневно разходи за действия по събиране на задължението - по 2,50 лева на ден/ / и неустойка за непредоставеното допълнително обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска.

И на последно място, в чл.21 ал.5 от Договор за бяла карта от хг., е предвидено, че 1 след настъпване на предсрочна изискуемост, ищцата дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението.

Счита, че описаните по-горе клаузи на чл.20, чл.21 ал.4 и чл.21 ал.5 от Договор за бяла карта от хг., са нищожни поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 и чл.ЗЗ от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, съображенията за това са следните:

По отношение на първия предявен от нас иск:

Съгласно чл.20 от Договор за бяла карта от хг., ако ищцата не предостави допълнително обезпечение в срок от 3 дни, тя дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, като същата се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.А съгласно чл.15 от Договор за бяла карта от хг., ищцата следва предостави едно от следни обезпечения, в 3 дневен срок след настъпване на падежа на текущото задължение:

- поръчителство на едно физическо лица, който трябва да отговаря кумулативно на посочените условия в чл .15 от договора.

На първо място, така уговорената клауза на чл.20 от Договор за бяла карта от хп, е неравноправна по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗПК, вр. с чл.ЗЗ от ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Съгласно чл.ЗЗ от ЗПК- при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Т.е неустойката която се начислява с чл.20 от Договор за бяла карта от хг., поради това, че ищцата не заплатила на падежа текущото си задължение и не е предоставила обезпечение, в 3 дневен срок след настъпване на падежа на текущото задължение се явява в пряко противоречие с чл.ЗЗ от ЗПК. Който предвижда, че при забава в изпълнението на задължението си, кредиторът има правото да изисква само законната лихва, а не неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, която се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.

На следващо място, така уговорената клауза на чл.20 от Договор за бяла карта от хг., е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Предвидената клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на ДиректИ.

2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата на чл.20 от чл.20 от Договор за 2 бяла карта от хг., според които се дължи неустойка при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на настъпване на падежа на текущото задължение, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директИ.. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тьдк, дело № 1/2009г, ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл.

33, ал. 1 от ЗГЖ.

С процесията клауза на чл.20 от Договор за бяла карта от хг., в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение.

В този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г.

Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.

На трето място, считам че чл.20 от Договор за бяла карта от хг., е нищожна и противоречи на добрите нрави на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на,добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквИ.лентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата, с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В допълнение, клаузата за неустойка, предвидена в чл.20 от Договор за бяла карта от хг, е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, като същата се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението е в огромен размер. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост На четвърто място, считам че клаузата на чл.20 от Договор за бяла карта от хг., предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл.14б ал.1 от ЗЗП.

Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Считам, че клаузата на чл.20 от Договор за бяла карта от хг., не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор 3 за потребителски кредит, по безспорен начин се установява, че клаузата на чл.20 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл е и ДиректИ. 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

По отношение на втория предявен от нас иск:

Съгласно чл.21 ал.4 от Договор за бяла карта от хг., ако при забава за плащане на текущото задължение или на сумата по чл.12 ал.1 от договора, ищцата дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или сумата по ил. 12 ал.1 от договора. Както и в случай, че ищцата не предостави допълнително обезпечение - поръчител, но заплати 15 % от кредитния лимит, дължи заплащането на неустойка по чл.20 от договора е размер на 10 %.

Т.е, в случай на неизпълнение на тези задължения, заемополучателят следва да заплаща ежедневно разходи за действия по събиране на задължението - по 2,50 лева на ден/ / и неустойка за непредоставеното допълнително обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска.

На първо място, така уговорената клауза на чл.21 ал.4 от Договор за бяла карта от хг., е неравноправна по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗПК, вр. с чл.10а и чл.ЗЗ от ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК.

Заплащането на такси разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до погасяване на текущо задължение, се явява в пряко противоречие с чл.

10а от ЗПК.

Съгласно чл.ЗЗ от ЗПК- при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Т.е неустойката която се начислява с чл.20 от Договор за бяла карта от хг., поради това, че ищцата не е заплатила на падежа текущото си задължение и не е предоставила обезпечение, в 3 дневен срок след настъпване на падежа на текущото задължение и такси разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до погасяване на текущо задължение се явяват в пряко противоречие с чл.ЗЗ от ЗПК. Който предвижда, че при забава в изпълнението на задължението си, кредиторът има правото да изисква само законната лихва, а не неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, която се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението и такси разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до погасяване на текущо задължение.

На второ място, така уговорената клауза на чл.21 ал.4 от Договор за бяла карта от хг., 4 е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Предвидената клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, както и допълнителни такси, които са необосновано високи. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит; да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на ДиректИ. 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект; клаузата на чл.21 ал.4 от Договор за бяла карта от хг., според които се дължи неустойка при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на настъпване на падежа на текущото задължение и такси разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до погасяване на текущо задължение се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директИ.. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 ат 15.06.2010г. на ВКС по тьлк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл.