Определение № 1457 от 13.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1457 гр. София, 12.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20241000501116 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по две частни жалби - на А. Д. Г. и на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД против определение № 808 от 18.01.2024 год., постановено по гр.д.№ 4500/23 год. по описа на СГС, ГО, I-Б състав, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. И двамата жалбоподатели релевира доводи за неправилност на постановения съдебен акт, като твърдят, че не е налице основания за спиране на производството по частното дело.

Молят съда да отмени определението и делото да бъде върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийски апелативен съд, след като обсъди оплакванията, изложени в частните жалби във връзка с обжалвания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.2 от ГПК, обжалващите са легитимирани и имат интерес от обжалване, частните жалби са постъпили в законоустановения срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалби на Д. Д. Т. и Г. Р. Т. против Постановление за възлагане по изп.дело № 20208380409407 по описа на ЧСИ М. Б., като се твърди незаконосъобразност на проведената публична продан. С обжалваното определение съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като пред СГС било висящо дело относно дължимостта на вземането, относно което било издадено изпълнителното основание, което би се отразило на законосъобразността на обжалваното постановление за възлагане.

Определението е неправилно.

1

Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което „ще има значение за правилното решаване на спора”. В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. №8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения.

В настоящия случай, видно от твърденията послужили за спиране на делото, кредитиращата банка е предявила против С.на Т. установителен иск за дължимостта на задължението, а в последствие и осъдителен иск, което производство е висящо.

Настоящия състав приема липса на преюдициалност. Тава е така, тъй като единствено възлагането при публична продан на привиден кредитор не поражда вещно-прехвърлителен ефект съгласно т.1 на ТР 4/2017 г на ОСГТК на ВКС. Мотивите на съда са свързани с това, че привидният кредитор винаги дължи да върне всичко получено дори полученото при публична продан на движими вещи или на недвижим имот. По аргумент за противното основание публична продан на имот на трето лице поражда вещно-прехвърлителен ефект, дори проданта да е осъществена по инициатива на привиден кредитор. С ТР 2/2013 г., прието на 26.06.2015 година на ОСГТК на ВКС по въпроси на индивидуалното принудително изпълнение бе прието, че „за разлика от публичната продан на движими вещи, която е оригинерно придобивно основание, публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване правото на собственост-чл. 496 ГПК. Купувачът /по публичната продан/ придобива правото на собственост, ако длъжникът е бил собственик на имота, от деня на влизане в сила постановлението за възлагане- чл. 496, ал. 2 ГПК.

Тълкувайки тази норма може да бъде направен извод, че в хипотезите когато към момента на проявление на вещно-правния ефект на публичната продан длъжникът е собственик на недвижимия имот, то и купувачът по проданта придобива правото му по силата на частното правоприемство. Отпадането на изпълнителното основанието след този момент не засяга правата на купувача по публичната продан, тъй като законодателят не е предвидил обратна сила на отмяната на изпълнителното основание по отношение вещно-правния ефект на проданта, а още по-малко може да засегне правата, придобити от последващ приобретател по силата на валидна разпоредителна сделка.

След като последващото отпадане на изпълняемото право не може да се отрази на проявлението на вещно-правния ефект на публичната продан, то и съдът не следва да съобразява хипотетичното отпадане на изпълняемото право. Правните последици, които се пораждат от постановлението за възлагане и съдебният акт, който го потвърждава или отменя, няма да се изменят вследствие на евентуалното бъдещо отпадане на изпълняемото право. Съдът в производство по обжалване на постановление за възлагане, каквото е 2 настоящето, проверява единствено законосъобразността на действието на ЧСИ по възлагането на един имот на най-високата предложена цена в публичната продан - тъй като това е единственото основание, на което съгласно чл. 435, ал. 3 от ГПК може да се позове длъжникът - жалбоподател.

Изложеното налага извод, че отсъстват предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК дали основание за спиране на производство по гр.д. 1116/24 год. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на СГС за продължаване на процесуалните действия.

Въз основа на изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение 808 от 18.01.2024 год., постановено по гр.д.№ 4500/23 год. по описа на СГС, ГО, I-Б състав с което съдът е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК и

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на процесуалните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3