Решение № 248 от 12.10.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Враца, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов при участието на секретаря Галя Цв. И.а като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20261400500139 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 235 / 02.07.2025 г. по гр. д. № 889/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, е отхвърлен предявения от С. Ц. Д., ЕГН: **********, с адрес: с.***, И. Ц. П., ЕГН: **********, с адрес: с.***, и И. В. И., ЕГН: **********, с адрес: с.***, всички със съдебен адрес: гр. ***, чрез адв. Ф. И., срещу Ц. И. Ч., ЕГН: **********, с адрес: с.***, Н.

Л. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, и С. Л. Ч., ЕГН: **********, с адрес: с.***, М. А.

К., ЕГН **********, с адрес: с. *** общ. Бяла Слатина, обл. Враца, и А. А. К., ЕГН **********, с адрес: с.*** общ. Бяла Слатина, обл. Враца, всички със съдебен адрес: гр.***, чрез адв.Н. Н. от САК, иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 31, том III, дело №398/2013г. по описа на нот. А. К., рег.

№10, вписан в служба по вписванията гр. Бяла Слатина вх.рег. №2485/10.07.2013г., акт №174, том 6, дело №1029/2013г., а именно: поземлен имот с начин на трайно ползване нива, с площ от 12500 дка, трета категория земя, в местността „Бреста", представляваща имот №034153, парцел №153 от масив №34 по плана за земеразделяне на с.Търнава, ЕКАТТЕ 73643, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, при граници: №034152, №500054, №034105, №034089, №034088, като неоснователен и недоказан.

Решението е обжалвано от ищците С. Ц. Д., И. Ц. П. и И. В. И.. С жалбата се моли да 1 се отмени решението и да бъде постановено друго такова, с което да бъде уважен предявения иск. Претендират се направените по делото разноски. В жалбата се излага, че от страница 3 на Решението съдът неправилно тълкувал приложените и приети писмени доказателства, като изрично приема някой от тях като неотносими към предмета на правния спор /Договор за аренда на земеделска земя/. Това доказателство, което съдът приел за неотносимо за правния спор било основно такова, което доказвало, че продавачите М. А. К. и съпругата му А. А. К. са признати от нотариус А. К. с рег.№ 10 за собственици на процесния недвижим имот. Договора за аренда сключен от първата от ищците с наследодателя на ответниците, който бил вписан в службата за вписване бил основно доказателство, от което може да се направи правния извод, че продавачите по нот. акт № 31, том. 3, дело № 398/2013 год. по описа на нот. А. К., отетниците К.и са продали на наследодателя на ответниците процесния имот. Точно този договор доказвал, че продавачите не са били собственици, тъй като издадения нотариален акт по обстоятелствена проверка е незаконосъобразно издаден. На първо място семейство К.и, не владяли процесния имот повече от 10 години явно, спокойно и невъзпрепятсвано съобразно изискванията на чл. 79 ЗС, тъй като по това време действал Договора за аренда вписан в сл. по вписване под. вх. рег. № 4857, том 11, № 112/07.10.2011 г.. Именно този договор за аренда съдът не обсъждал и го приемал за неотносим за правная спор, ако съдът вложил повече усилия, щял да установи, как нотариус К. е съставила и издала въпросния констативен акт, с който без да са налице основанията за това е признала семейство К.и за собственици на процения имот. По късно същите въз основа на този акт продали на наследодателя на ответниците процесния имот. С решението си съдът отново потвърждавал тази неистина. Щом съдът не обсъждал валидността на констативния нотариален акт, от който да се направи правния извод семейство К.и действително ли са придобили процесния имот на основание давностно владение, и като такива да прехвърлят на наследодателя на ответниците процесния имот, то останалите съждения на съда не подлежали на коментар. В тази връзка били и другите съждения на съда, с които оставил и други доказателства като неотносими в правния спор.

Съдът в качеството си на такъв следвало да обсъжда всички доказателства по делото и да се произнесе на кой от тях дава вяра и кои отхвърля.

В законния срок е постъпил отговор на въззивна жалба от Ц. И. Ч., Н. Л. Ч., С. Л. Ч., М. А. К. и А. А. К.. Заявява, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба по никакъв начин не се съдържала ясни и конкретни правни основания, а била изготвена по начин, който не позволявал да се очертаят релевантни доводи за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Твърденията били изключително бланкетни, общи и не оборвали фактическите и правни изводи на съда, което само по себе си било показателно за липсата на валидни правни доводи и основания, които да бъдат посочени във връзка с твърдяната неправилност или незаконосъобразност на решението, именно поради правилността и законосъобразността на същото. По никакъв начин не бил направен опит с депозираната въззивна жалба да бъде внесена яснота по отношение на твърдяните в исковата молба обстоятелства, като отново не било установено дали се оспорва като нищожен издаденият от нотариус А. К., нотариален акт № 194 / 24.11.2011 г., с който в 2 резултат на извършена обстоятелствена проверка, за собственик по давностно владение на 12500 / 25003 идеални части от процесния недвижим имот бил признат М. А. К., или е оспорен като нищожен нотариален акт за продажба № 31, том III, рег. № 2668, дело №398 /10.07.2013 г. на Нотариус А. К., с рег. № 010, с който М. А. К. и А. А. К. са продали на Л. Н.

Ч., своите 12500 / 25003 идеални части от процесния недвижим имот. В хода на първоинстанционното производство бил изложен аргументът, че внасянето на яснота по отношение на това какви точно са претенциите на ищците и кой е оспорваният нотариален акт е необходимо, поради това, че многократно се излагат възражения и към двата акта. Това не позволява изясняването на конкретния предмет на делото, респективно лишава ответниците от възможността да проведат пълна защита на правата си, тъй като оспорването на нотариалния акт издаден след обстоятелствената проверка (нотариален акт № 194 от 24.11.2011 г.) не може да бъде направено на основание чл. 26 от ЗЗД, защото той не представлява сделка по смисъла на същия и приложимата съдебна практика.

Първоинстанционният съд правилно приел, че искът по чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл.

26, ал. 1 ЗЗД е недоказан. Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд продажбата на чужда вещ не била нищожна сделка, а не поражда вещнопрехвърлителен ефект. В този смисъл са редица решения на ВКС, вкл. Решение № 37 от 16.07.2015 г. по гр. д.

№ 6418 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение и др., според които договорът има предмет и е валиден по форма, независимо дали продавачът е собственик.

Следователно, самият договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №31, том III, peг. № 2668, дело №398/2013 г. на Нотариус А. К., с peг. № 010, не бил нищожен и не можел да бъде обявен за такъв на посоченото в исковата молба основание. Неоснователно било и възражението срещу нотариален акт № 194 от 24.11.2011 г., с който М. К. бил признат за собственик на основание давностно владение. Този акт бил констативен, издаден по реда на чл. 587 ГПК, и не представлявал сделка по смисъла на чл. 26 ЗЗД. Същият подлежал на оспорване само по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК в петгодишен срок, който изтекъл още през 2016 г.. Жалбоподателите не можели в настоящия процес да атакуват този акт, поради което и доводите им били недопустими. Сочи съдебна практика в подкрепа на доводите си /Решение № 122 от 06.11.2019 г. по т. д. № 1830 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение/. При систематичното тълкуване на чл. 26, ал. 1, предложение 1 във връзка с чл. 8, ал. 1 от ЗЗД, можело да бъде направен изводът, че с искът по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД може да бъде атакувано само съглашение между две или повече лица, с което се създава, урежда или унищожава една правна връзка, от което може да бъде направен изводът, че нотариален акт № 194 от 24.11.2011 г. не би могъл да бъде предмет на настоящото производство. От гореизложеното по категоричен начин можело да бъде направено заключението, че разгледан сам по себе си нотариален акт за продажба № 31 от 10.07.2013 г. е законосъобразен и по никакъв начин не е доказано обратното, като липсвали валидни аргументи и доказателства. Сделката била сключена в предвидената от закона форма и били налични всички необходими реквизити. Първоинстанционния съд правилно отчел и че по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да установяват абсолютна първоначална недействителност на процесния договор за покупко-продажба. Всички представени 3 документи, като договор за аренда, удостоверения за наследници и други, били неотносими към предмета на делото. Не на последно място дори да бъде допусната хипотезата, наследодателят на ответниците и те самите да нямат акт за собственост, то те били собственици на основание десет годишно давностно владение. Наследодателят на ответниците, както и самите те владеели имота за период от 10 години и 24 дни, което била разликата между датата на предаване на владението от М. К. на наследодателя на ответниците Л. Ч. (10.07.2013 г.) до вписването на исковата молба (03.08.2023 г.), обстоятелство доказано в хода на първоинстанционното съдебно производство от приложените от ищците писмени доказателства, както и от събрани гласни доказателства в хода на производството. Представения договор за аренда, правилно от съда бил счетен за ирелевантен, тъй като последния по никакъв начин не доказвал обезпокояване на давностното владение, тъй като по делото липсвали каквито и да е доказателства, че същият е изпълняван от която и да е от страните. С отговора се претендира потвърждаване на решението на първата инстанция.

В съдебното заседание въззивниците, чрез процесуалния си представител поддържат подадената жалба по доводите в същата.

В съдебното заседание въззиваемите страни, в докладвана молба, оспорват жалбата по съображения изложени в отговора на същата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред Районен съд – Бяла Слатина ищците С. Ц. Д., И. Ц. П. и И. В. И. са предявили искове за признаване за установено по отношение на Ц. И. Ч., Н. Л. Ч., С. Л. Ч., М. А. К. и А.

А. К., иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 31, том III, дело № 398/2013 г. по описа на нот. А. К., рег. № 10, вписан в служба по вписванията гр. Бяла Слатина вх. рег. № 2485/10.07.2013 г., акт № 174, том 6, дело № 1029/2013 г., а именно: поземлен имот с начин на трайно ползване нива, с площ от 12500 дка, трета категория земя, в местността „Бреста", представляваща имот № 034153, парцел № 153 от масив № 34 по плана за земеразделяне на с. Търнава, ЕКАТТЕ 73643, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, при граници: № 034152, № 500054, № 034105, № 034089, № 034088. Ищците излагат, че с решение от 15.12.1992 г. ОПК - с. Галиче, общ. Бяла Слатина е възстановила на наследниците на Д. Н. М. /В./ правото на собственост върху земеделска земя, с начин на трайно ползване нива, с площ от 25000,003 дка, трета категория земя, в местността „Бреста", представляваща имот №034104, парцел №104 от масив № 34 по плана за земеразделяне на с. Търнава, ЕКАТТЕ 73643, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, при граници: №500054, №34163, №34140, №34088, № 34089, №340105. Ищците били наследници 4 на Д. Н. М.. С договор за аренда от 04.10.2011г., сключен между ищцата Д. и Л. Ч., в качеството му на арендатор, бил отдаден под аренда горепосочения недвижим имот. Срокът на договора бил от 01.05.2011г. до 01.05.2019 г.. След извършена обстоятелствена проверка бил издаден нотариален акт №194/24.11.2011г., том 4-ти, рег.№4969, дело №705, по описа на нот. А. К., рег. №10 към КЧСИ, с който бил признат за собственик на 12500/25003 ид. ч. от горепосочения недвижим имот по силата на давностно владение ответникът К.. С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 31, том III, дело № 398/2013 г. по описа на нот. А. К., рег. № 10, вписан в служба по вписванията гр. Бяла Слатина вх. рег. № 2485/10.07.2013 г., акт № 174, том 6, дело № 1029/2013 г., ответниците К.и продали на Л. Ч., наследодател на ответниците Ц. И. Ч., Н. Л. Ч. и С. Л. Ч., процесния имот.

Разпечатката съдържа 31 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf8efda4-ca66-4b18-969f-aa8fe52797a5