Решение № 481 от 19.04.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Плевен, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20244430100009 по описа за 2024 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Определение на основание чл.140 от ГПК:

Делото е образувано по подадена искова молба от Д. И. П. против Сити кеш ООД , с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22,

ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗЗП, чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. от ЗЗД.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което:

1.

Да провъзгласи недействителността на клаузата, предвидена в чл. 11, ал. 2 от Договор за паричен заем № 767331, сключен между ищцата и „Сити кеш" ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец" ул."Славянска" № 29, ет. 7, представлявано от Н. П. П., предвиждаща заплащането на неустойка, като нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност да бъде прогласена.

2.

Да осъди, на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. от ЗЗД, „Сити кеш" ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:

1 гр София, р-н „Средец" ул."Славянска" № 29, ет. 7, представлявано от Н. П.

П., да заплати на Д. И. П. с ЕГН: **********, сумата в размер на 5 лв.

/частична претенция от общо 207,27 лв./, представляваща изначално недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК е представен писмен отговор.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна следното:

Претенциите на ищцата за обявяване недействителността на неустоечната клауза от договори за кредит на посочените в исковата молба основания по ЗПК, ЗЗД и ЗЗП, както и за връщане на суми в размер на 5 лв. по всеки договор, са неоснователни по следните съображения:

Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Действителността на клаузите от Договора за потребителски кредит, включително на клаузата за неустойка, е обусловена от това, че са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Предвид наведените доводи за недействителност на договора в цялост, твърдим, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Дори същата да бъде обявена за недействителна, това не би довело до нищожност на договора в цялост. Несъщественият й характер по отношение на валидността на главното правоотношение се извлича, както от правната характеристика на института на неустойката, така и от тълкуването на процесния договор. Съгласно ЗПК кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай страните са я уговорили като плащане, което да бъде извършено в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР Противното би било и в нарушение на 2 закона, който дава задължителни указания какви са компонентите на годишния процент на разходите. ГПР представлява сбор от разходите, които ще направи кредитополучателят за ползване на предоставената услуги. Това са суми, които представляват цената за предоставената от него услуга.

Именно поради това законодателят е установил императивното задължение за институциите, предоставящи заеми и кредити по занаят да посочват сбора и компонентите на ГПР Той представлява крайната стойност на заплатената услуга, за която потребителят следва да бъде информиран предварително.

Съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит“. Неустойката, от своя страна, обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи на договаряне между страните. Нещо повече, в настоящия случай, освен че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни са били напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава. Предвид изложеното, двете понятия не бива да се смесват, те нямат обща, дори близка правна характеристика и функция. Твърдението на ищцата, че уговорената между страните неустойка следва да бъде включено в ГПР е неоснователно и противоречи на действителните уговорки между страните. Цитираната съдебна практика не е приложима в настоящия случай, доколкото от клаузите на договора е напълно ясно, че неустойката не представлява разход по кредита, който следва да бъде включван в ГПР Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Въпреки това търговецът е внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в договора за кредит, представен от ищцата - Приложение 1 Погасителен план, неразделна част от него и подписан от страните, е 3 посочена възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване.

Обстоятелството, че тя се дължи само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е посочено изрично в плана за погасяване, като в 6-та и 7-та колона от него с знак „*“ и съответната бележка след плана е изрично посочено, че тези суми ще бъдат дължими само при неизпълнение на задълженията по чл. 5 от договора за заем. Ясно и точно са посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки един падеж. Смисълът да бъдат посочени сумите е именно да бъде информиран потребителя за задължението си към търговеца при всяко възможно развитие на правоотношението им. Обстоятелството, че сумата на неустойката е разделена на вноски е изцяло в полза на потребителя, тъй като от него не се изисква да заплати цялата сума наведнъж. При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Неустойката е действителна и по смисъла на ЗЗД. Оспорената от ищцата неустойка е уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията, посочени в чл. 5 от Договора. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните: ответното дружество е предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищцата, която е попълнила искане за сключване на договор за кредит, получила е подробна информация за желания от нея кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имала пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могла да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на чл. 5 и чл. 11 и след сключването на договора, дори след изтичането на тридневния срок, да е осъзнала, че е неспособна да се справи с това да представи поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на 4 съответните условия на кредитора, кредитополучателят е разполагала с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 7, ал.1 от Договора, както и т. 1, Част IV от Стандартния европейски формуляр, без да е обвързана по никакъв начин от спорната неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Тази възможност гарантира в пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. Вместо да упражни някое от договорно и законоустановените си права да се откаже от договора, да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или за замяната му с друг вид още при сключване на първия договор, ищцата по своя воля е инициирала сключването на още 5 за идентични кредитни продукти, респективно при идентични условия, с които категорично е била наясно при сключването на всеки следващ договор за кредит. Тези факти водят до явния извод, че е налице индивидуално договаряне и добросъвестност от страна на кредитора, тъй като ищцата се е запознала неколкократно с условията на конкретния кредитен продукт на ответното дружество в периода от 2021 г. до 2023 г., като по всеки кредит е получавала преддоговорна информация и сама е избирала да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки. В същия смисъл е и цитираната по-долу съдебна практика, постановена при идентична фактическа обстановка на сключване на няколко идентични договора между потребител и търговец.

Това опровергава твърденията за недобросъвестност, нарушение на принципа за справедливост и добрите нрави от страна на кредитодателя. Всъщност от фактическата обстановка на казуса, процесуалното поведение на ищцата и изградените трайни отношения между страните, става ясно, че П. изобщо не е имала намерение да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на кредитите е целяла да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе неоснователни искове за недействителност на неустоечната клауза. Очевидно е, че същата е договаряла недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на 5 правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.

Няма как в случая да се твърди противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, поради изброените по-горе причини, свързани с индивидуалното и договаряне и възможността кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването и, респективно върху цялостното и отпадане. На следващо място неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора. Доколкото преценката за нищожност на неустойката на това основание се прави за всеки конкретен случай, както задължава Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г на ОСТК на ВКС; Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 969/2009 г., IV г. о., ГК, в разглеждания такъв противоречие с добрите нрави не е налице, още повече, доколкото при изследването на този въпрос се прави проверка за наличие и на допълнителни критерии, които също отсъстват, като например този дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи като поръчителство, залог или ипотека, както и дали неустойката е в прекомерно съотношение с очакваните от неизпълнението вреди. При сключване на процесните договори Д. И. П., ЕГН **********, не е предоставила обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липса на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в неустойката по чл. 11, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Следва да се вземе предвид също, че в практиката на ВКС се приема, че кредиторът има право на неустойка, само ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е била уговорена. В този смисъл, когато договорената неустойка е компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна неустойка /Решение № 26 ОТ 26.04.2017 Г. ПО т.д. № 50246/2016 г., III Г. О. на ВКС, Решение № 123 от 17.11.2010 г. по гр.д. № 698/2009 г., II ГО. НА ВКС и др/. Във връзка с това, напълно неоснователно ищцата се позовава на чл. 33, ал. 1 ЗПК, доколкото цитираната разпоредба урежда правило при забава на погасяванията на 6 потребителя. В настоящия случай неустойката е уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, не при забавено изпълнение на потребителя. Не е налице неравноправност по ЗЗП. Всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, са неоснователни. Настоящият договор следва да се тълкува стриктно и в контекста на трайните отношения между конкретния потребител и търговец между страните са налице сключени в различни периоди шест договора за кредит. Конкретното тълкуване на всеки договор за кредит в контекста на трайните отношения между страните е необходимо, тъй като преценката за неравноправност на клаузи сключени с потребител на първо място винаги започва от въпроса налице ли е индивидуално договаряне на конкретното условие. А след това дали клаузите, с които се обвързва потребителят, му дават достатъчно ясна и точно информация, за да предвиди конкретните параметри на финансовите си задължения за целия период на обвързаността си с търговеца. Именно на тази основа СЕС прави преценка за равноправност на клаузите от потребителските договори, тяхното противоречие с добрите нрави и добросъвестността. Въпреки твърденията си за нищожност на клаузата за неустойка от процесния договор ищцата е сключила с ответното дружество шест договора с ответника за идентични кредитни продукти, като във всички е уговорена неустойка. Предвид наличието на трайни отношения между страните и сключването на множество договори при идентични условия не може да се твърди липса на индивидуално договаряне на клаузите по договорите, както и липса на информираност с условията и последиците от процесните клаузи, доколкото ищцата се е запознавала с тях многократно и всеки път е имала възможност да не се задължава с тях, но сама е избирала да направи обратното. Поради това в случая е налице индивидуално договаряне, което изключва неравноправността на оспорените клаузи и липсата на достатъчно информация за финансовите задължения, които се поемат с тях.