Решение № 50 от 07.04.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Горна Оряховица, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20254120200449 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА Р. В. А. обжалва наказателно постановление № 25-0350-000218/05.06.2025 г., издадено от началника на РУ – С. при ОД на МВР – Велико Търново, с което й е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от същия закон. Отрича да е извършила виновно нарушението, за което е наказана. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. Р. И. от ВТАК поддържа жалбата.

В личните си обяснения, дадени в хода на съдебното следствие, жалбоподателката Р. В. А. отрича да й е връчвано уведомлението с рег. № 127500-5567/25.03.2025 г. на сектор ПП при ОД на МВР – Велико Търново, с което й се съобщава, че на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП във връзка с получено уведомление от Гаранционния фонд за липса на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е прекратена служебно регистрацията на собствения й лек автомобил с рег. № 1

***. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН НАЧАЛНИК НА

РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – С., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката е собственик на лек автомобил „Ф.“ с рег. № ***. На 25.03.2025 г. по повод получено от Гаранционния фонд уведомление в сектор ПП при ОД на МВР – Велико Търново за липса на действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за този автомобил регистрацията на автомобила била прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. На жалбоподателката било изпратено уведомление с рег. № 127500-5567/25.03.2025 г., подписано от длъжностно лице, заместващо началника на сектор ПП при ОД на МВР – Велико Търново, с което в качеството й на собственик на автомобила й се съобщава за прекратяването на регистрацията му. В сектор ПП на ОД на МВР – Велико Търново било върнато известието за доставяне на препоръчаната пощенска пратка с това цитираното уведомление с посочена дата на връчване 09.04.2025 г.

На 24.04.2025 г. жалбоподателката Р. В. А. управлявала собствения си лек автомобил „Ф.“ с рег. № *** по ул. „П.“ в с. А., общ. С.. На посочената улица управляваният от А. автомобил бил спрян за проверка от свидетелите Ц.

Р. Р. и И. Б. Д. – служители съответно на РУ – С. и на Зонално жандармерийско управление – Русе, които изпълнявали служебните си задължения като органи за контрол на движението. При извършената проверка двамата служители на МВР установили, че управляваният от жалбоподателката автомобил е с прекратена регистрация. Свидетелят Р. съставил против А. акт за установяване на административно нарушение по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП. Образуваното по този акт административнонаказателно производство било прекратено от началника на РУ – С. с мотивирана резолюция, постановена на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 33, ал. 2 от 2

ЗАНН поради наличие на данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, като материалите по преписката били изпратени на прокурора. С постановление от 19.05.2025 г. прокурор при РП – Велико Търново, ТО – Горна Оряховица, отказал да образува досъдебно производство поради явно незначителната обществена опасност на деянието и изпратил материалите обратно на началника на РУ – С. за произнасяне налице е основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателката за административно нарушение или за произнасяне с писмено предупреждение по чл. 28 от ЗАНН.

На 05.06.2025 г., след като разгледал административнонаказателната преписка, образувана по изпратените от прокурора материали, началникът на РУ – С. при ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на Р. В. А. административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от същия закон.

Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателката на 09.07.2025 г. На същата дата от подадената А. жалба против постановлението била заведена в РУ – С..

Фактическата обстановка по делото съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателката Р. В. А., показанията на свидетелите Ц. Р. Р., И. Б. Д. и С.на И. П. и приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от името на лице, което има право да обжалва наказателното постановление, и е подписана от надлежно упълномощен защитник, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

От събраните доказателства не се установява по несъмнен начин жалбоподателката А. да е знаела или с оглед на обстоятелствата, при които е извършила деянието, да е имала обективна възможност да узнае, че е 3 прекратена регистрацията на автомобила, който управлява.

Съгласно задължителните указания в ТП № 2/05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по тълк. д. № 3/2022 г., не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство, освен ако собственикът не е узнал за този факт по друг начин.

В процесния случай по преписката е приложено известие за доставяне на пощенска пратка с подател сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново и получател Р. В. А. от с. А., общ. С.. Върху известието за доставяне са изписани номер и дата 127500-5567/25.03.2025 г., които са идентични с регистрационния номер и датата на цитираното по-горе уведомление, подписано от длъжностно лице, заместващо началника на сектор ПП при ОД на МВР – Велико Търново, с което на А. в качеството й на собственик на автомобила се съобщава за прекратяване на регистрацията му поради липсва на действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за този автомобил. В полето „Попълва се от получателя“ на известието за доставяне са изписани имената Р. А., положен е подпис (параф) и е вписана датата 09.04.25.

Жалбоподателката отрича да е получавала тази пощенска пратка, отрича да е полагала параф и да е вписвала имената си в известието за доставяне. Лично и чрез защитника се позовава на очевидната разлика между начина на изписване на имената и на изпълнение на парафа в известието за доставяне и в приложеното към преписката нейно собственоръчно обяснение (л. 56). Прави искане за назначаване на съдебнопочеркова експертиза със задача да се установи изписани ли са от нея имената и датата и полагала ли е парафа в приложеното по преписката известие за доставяне.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът изиска справка от „Български пощи“ ЕАД за действията по доставката на пощенската пратка и допусна до разпит в качеството на свидетел С. И. П. – началник на Пощенска станция с. А., която е доставила препоръчаната пощенска пратка на адресата.

В показанията си свидетелката П. посочва, че познава Р. А. като жител 4 на село Асеново. П. посочва също така, че в предявеното й известие за доставяне тя лично е изписала имената на получателя Р. А. и датата 09.04.25.

За подписа, положен срещу името Р. А., П. посочва, че не си спомня много добре, но предполага, че подписът е или на самата жалбоподателка, или на нейната свекърва, която живее в същото домакинство. По-нататък в хода на разпита П. посочва, че когато ходила на адреса на Р. А., нея я нямало, както и че не си спомня защо не е посочила на кого дава пратката (л. 110).

Въз основа на така депозираните показания на свидетелката П. съдът приема, че доставянето на процесната препоръчана пощенска пратка за жалбоподателката не е удостоверено по реда и при условията, предвидени в Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи“ ЕАД.

Свидетелката П. депозира противоречиви и непоследователни показания за това на кого фактически е доставила пратката, като в крайна сметка поддържа, че при посещението на адреса жалбоподателката е отсъствала, от което следва, че пратката не е доставена лично на А.. При това положение в нарушение на т.

44, б. „а“ от цитираните Общи условия в известието за доставяне и в останалите служебни документи за доставяне на пратката не са посочени имената на лицето, на което фактически е предадена пратката, нито родствената връзка на това лице с адресата. Ето защо не може да се приеме, че приложеното към преписката известие за доставяне удостоверява надлежно факта на доставяне на пратката на жалбоподателката.

Предвид изложеното по-горе съдът приема, че не е доказано по несъмнен начин обстоятелството, че преди извършване на процесното деяние жалбоподателката е била надлежно уведомена за служебното прекратяване на регистрацията на собствения си автомобил, по повод управлението на който е спряна за проверка и впоследствие наказана с обжалваното наказателно постановление.

В изпратената в съда преписка и в събраните доказателства в хода на съдебното следствие няма данни за прекратяването на регистрацията на процесния автомобил жалбоподателката да е узнала по какъвто и да е друг начин преди датата на нарушението. От друга страна, от данните в акта и от показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители се установява, че по време на извършване на нарушението върху автомобила е 5 имало поставени табели с регистрационен номер, наличието на които е създавало привидност, че пътното превозно средство е надлежно регистрирано. Съдът отчита и общоизвестния факт, че автоматизираната информационна система, в която е било отбелязано служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, не е публично достъпна, поради което жалбоподателката не е имала възможност да извърши по своя инициатива проверка относно състоянието на регистрацията на автомобила, преди да предприеме управлението му.

Предвид изложеното по-горе не може да се приеме, че жалбоподателката А. е извършил деянието виновно – умишлено или непредпазливо, доколкото не е установено по несъмнен начин да е знаела или с оглед на обстоятелствата да е имала обективна възможност да узнае, че автомобилът, който управлява, е с прекратена регистрация.

Като е наложил на жалбоподателката административно наказание, без да е установено по несъмнен начин, че деянието е извършено виновно, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон. Това налага обжалваното наказателно постановление да бъде отменено на предвиденото в чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН основание.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-0350-000218/05.06.2025 г., издадено от началника на РУ – С. при ОД на МВР – Велико Търново, с което на Р. В. А., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. (двеста лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал.