Определение № 21054 от 06.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 54046/2025
- Вид
- Определение № 21054
- Подписан
- 06.06.2026
- В сила
- 06.06.2026
- Състав
- ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71, ал. 1, т. 3 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 68 · Кодекс за социално осигуряване
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21054 гр. София, 06.06.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110154046 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 05.02.2026 г., подадена от П. Р. С., чрез адв. Д., срещу Агенция по вписванията, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр за осъждане на ответника да плати на П. Р. С. сумата от 25 564,59 евро, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с дискриминационното третирането на ищеца, с оглед нарушеното му право на равно третиране на основата на признака „лично положение“.
Ищецът твърди, че със заповед № ЧР-01-860/18.10.2021 г., издадена от изпълнителния директор на Агенция по вписванията в изпълнение на Решение № 1427/08.03.2021 г. по адм. д. № 6438/2020 г. по описа на АССГ окончателно бил възстановен на длъжността „директор“ на Регионална дирекция – София в Главна дирекция „Регистри“ на Агенция по вписванията. По силата на заповед № ЧР-01896/24.07.2025 г. служебното му правоотношение било прекратено поради придобито право на пенсия по чл. 68 КСО. Излага доводи, че веднага след възстановяването му на работа спрямо него бил осъществяван тормоз и дискриминация по признак „лично положение“ от страна на изпълнителния директор на Агенция по вписванията – ... В периода от 18.10.2021 г. до излизането му в продължителен болничен на 08.11.2023 г. спрямо него бил осъществяван всекидневен тормоз на работното място, свързан с целенасоченото му злепоставяне пред трудовия колектив и умишлено разрушаване на авторитета му. По време на ежеседмичните планови оперативки, както и при извънредни такива в Регионалната Дирекция - София, основна тема от дневния ред на всяка среща била неговата особа, като във всеки случай г-жа . задължително му задавала риторичния въпрос - „Кажи ни сега - кой е Директор на АВ - аз или ти, за да знаят колегите чии нареждания да изпълняват?“. Сочи, че изпълнителният директор на органа по назначаването му – .. си е позволявала да му крещи, обиждала го, приписвала му извършването на нарушения и му вменявала отговорности извън компетентността му. Посочената го унижавала, тъй като му нареждала да извършва дейности, които не били характерни за неговата служба, а именно – да носи камъни в двора на Агенция по вписванията, както и да носи лично и да разтоварва архив.
Твърди, че спрямо него бил осъществяван и системен тормоз извън работно време, доколкото .. си позволявала да му изпраща съобщения чрез приложението “Viber”, с които искала да й докладва информация по различни служебни въпроси. Сочи, че вследствие от осъществяваното спрямо него дискриминационно поведение изпитвал 1 непрестанно напрежение и стрес, като постоянно бил в ситуация да обяснявана на някого, че не всички проблеми в Агенция по вписванията се дължат на неговата работа, както било афиширано от ... Същата накърнявала незаконосъобразно и осигурителните му права, като неоснователно му отказвала и ползването на платен годишен отпуск. Поддържа, че вследствие на описаните дискриминационни прояви спрямо него е претърпял неимуществени вреди, които са се отразили неблагоприятно върху психическото и физическо му здраве, доколкото през 2024 г. бил диагностициран с онкологично заболяване, а вследствие от продължителното и умишлено невнасяне на осигурителните му вноски, през 2025 г., прекарал и неврологично заболяване. Счита, че осъществяваният спрямо него тормоз бил с оглед качеството му на държавен служител, заемащ длъжността „регионален директор“, както и с оглед личната неприязън от страна на изпълнителния директор на органа по назначаването. С оглед изложеното, моли съда да осъди ответника да му плати сумата от 25 564,59 евро, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие от осъществените спрямо него дискриминационни прояви.
Извън срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва твърдението на ищеца, че спрямо него е била осъществена дискриминация по признак „лично положение“ или неравно третиране. Счита, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му, както и че претендираното обезщетение е прекомерно по размер. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.
Съгласно правилата за разпределение на тежестта на доказване по чл.154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения, като ищецът следва да докаже, че е жертва на дискриминация, с оглед проявеното от страна на ответника спрямо него дискриминационно третиране по признак „лично положение“, от което е претърпял твърдените неимуществени вреди, които се намират в пряка и непосредствена връзка с проявената спрямо него дискриминация.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че правото на равно третиране на ищеца не е нарушено.
Съдът намира предявеният иск за допустим, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Следва да бъдат уважени доказателствените искания на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК и за изслушване на свидетели, тъй като същите са относими и необходими за правилното решаване на правния спор.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 02.11.2026 г. от 10.40 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
2
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА
И
ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА Агенция по вписванията, на основание чл. 190 ГПК, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи документите от служебното досие на П. Р. С. във връзка с използваните от него дни платен годишен отпуск в периода от 04.10.2021 г. до 26.07.2025 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че непредставянето на исканите документи ще бъде преценявано от съда съгласно чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА на основание чл. 159, ал. 2 ГПК събирането на поисканите от ищеца гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели, при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание, които да дадат показания относно проявените спрямо ищеца дискриминационни прояви, както и относно търпените от него неимуществени вреди.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3